Skip to main content
search

Кои са основните методи при строителството на метрото в София? По тази актуална тема разговаряме с Изпълнителния Директор на БС Конструкция инж. Александър Калъпсъзов.

  • Инж. Калъпсъзов, какъв е опитът на БС Конструкция в областта на инфраструктурното строителство и по-конкретно в изграждането на метро? 

Безспорно значими обекти от областта на инфраструктурното строителство, които са част от портфолиото на компанията, са метростанциите Ломско шосе, Булевард България и Красно село, които са част от втори и трети метро диаметър на Софийското метро.

Освен тях, през годините сме завършили редица сложни обекти като ски зоната в Банско, Терминал 2 на летище София, Централна Автогара София, реконструкция на кръговото движение на Руски Паметник в София и първият „зелен“ трамвай в България.

  • Какви са съвременните технологии, които са използвани за в строителството на метрото в София?

Няколко са методите, използвани при строителството на метрото в София, като избора за това каква технология да се приложи, зависи от особеностите на средата. Един от най-популярните е така нареченият Милански метод, който се прилага, за да се възстанови по-бързо повърхността над съоръженията и движението по булевардите.

Метростанция “България”

Откритият способ също има широко приложение. При него се извършва изпреварващо разработване на почвите в котлован с откоси или в котлован с укрепени стени, изграждане на конструкцията на тунела или метростанцията в него, изпълнение на хидроизолацията на съоръженията и обратна засипка на изградената конструкция с вертикална планировка и възстановяване на терена над нея.

В така построените носещи конструкции на тунелите и метростанциите се изпълняват необходимите вътрешни конструкции, релсови пътища, архитектурни работи и монтаж на технологичното оборудване на системите за управление и функциониране на метрото. Прилагат се предимно масивни укрепвания с голяма коравина, което позволява строителството да се извършва в непосредствена близост до съществуващи сгради и съоръжения без да се застрашава тяхната цялост. В отделни случаи тези укрепвания са решени като част от носещата конструкция на метростанциите и тунелите.

Новият Австрийски тунелен метод също е техника за модерно проектиране и изграждане на тунели, и е един от приложените способи при строежа на метрото в София.  Основната идея на метода е да се подпомогне по изкуствен начин оформянето на защитна зона около подземния изкоп и да се превърне масива от натоварваща в носеща среда.

Не на последно място е и щитовия метод, който се прилага за изграждане на тунелите в централната градска част, когато те са със значителна дължина или поради наличието на археологични находки, с оглед избягване на разкриването на изкопи. Щитовият метод представлява механизирано разработване на почвите в челото на стоманен цилиндър наречен щит и монтиране на тунелна конструкция под защитата на този цилиндър в задната му част. Машината се придвижва от система хидравлични крикове, запъвани в готовата тунелна конструкция в задната част на щита.

Метростанция “България”

  • Бихте ли разказали повече за Миланския метод и изграждането на Метростанция Булевард България?

Разбира се.  Метростанцията беше изградена по Милански метод и изцяло завършена от екипа на БС Конструкция преди планирания срок. Екип от доказани специалисти в областта на пътното и инфраструктурно строителство бяха ангажирани с реализирането на проекта. Като цяло

Миланският метод се прилага, за да се възстанови по-бързо движението по булевардите.

При него първо се изграждат шлицови стени и над тях се изгражда покривната плоча. Те изпълняват двойна функция – за странично укрепване по време на строителството и като конструктивни елементи при експлоатацията. При възстановено движение над станциите или тунелите се извършват изкопните работи под защитата на покривните плочи и се изграждат останалите конструкции на съоръженията.

Едно от основните предимства на Миланския метод е съкращаване на времето за строителство и по-бързото освобождаване на площите за движение на повърхността. Това го прави все по-често използван и предпочитан метод на строителство, предвид интензивния трафик в столицата и стремежа да се улесни придвижването на хората.


Александър Калъпсъзов е строителен инженер с повече от 29 години професионален опит. Завършил е УАСГ, специалност Промишлено и гражданско строителство, направление Конструкции. Има придобита квалификация Управление на инвестиционни проекти в строителството. Инж. Калъпсъзов е Изпълнителен Директор на БС Конструкция АД от края на 2020 г, като кариерата му в БС Група Компании започва през 2000 г., преминавайки през различни ръководни позиции.

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu