Skip to main content
search

Най-важната задача, с която се сблъсква съвременното общество, е решаването на екологичните проблеми.  Глобалните промени на климата, замърсяването на въздуха, образуването на озонова дупка, парниковият ефект се развиват с тревожно висока скорост, както в регионален, така и в световен мащаб. Енергетиката като област от човешката дейност също оказва огромно влияние върху климатичните промени.

Климатични промени (Снимка: ©https://www.niyf.org)

Задълбочаващата се енергийна криза ни кара да се замислим, че традиционните методи, които използваме, са неустойчиви и съществува реална възможност за изчерпване на енергийните ресурси.

Какво е криза?

Думата идва от латински и означава „решение“. Определението, което можете да откриете в тълковния речник, е „рязък прелом, тежко, изострено опасно положение в хода на нещо“.

Необходимо е да се вземат мерки. Всички приемаме енергията за даденост.

Населението расте неимоверно и неразумното използване на енергийните източници може да доведе до сериозни последици.

Източниците на енергия могат да се класифицират в две основни категории – конвенционални и възобновяеми. Конвенционалните енергийни източници зависят основно от изкопаемите горива, а именно: въглища, нефт и природен газ. Те причиняват замърсяване на въздуха и парников ефект. Отделеният въглероден диоксид е сериозна заплаха и за морските обитатели. Възобновяемите енергийни източници включват водната, вятърната, геотермалната, слънчевата енергия. Те не причиняват замърсяване и са благоприятни за околната среда.

Енергийни източници (Снимка: ©https://ww2.kqed.org)

България разполага с разнообразен електропроизводствен микс, включващ ядрени, термични и водни централи. В структурата на производство на електрическа енергия доминират топлоелектрическите централи, използващи въглища, следвани от ядрената централа АЕЦ „Козлодуй”.

Едно от решенията за енергийната криза е не само да използваме енергийно ефективни източници, но и да обърнем внимание на потреблението и производството на енергия. Основен източник на глобално затопляне и вредни емисии се смята автомобилната индустрия. При нея за пръв път се наблюдават решения, насочени към използването на „чиста“ енергия. Една от водещите компании за промяната от автомобили с вътрешно горене към електромобили е Тесла. Оказва се обаче, че сградите използват повече енергия от всички форми на транспорт, взети заедно. През жизнения си цикъл те употребяват неограничено количество енергия.

Консуматори на енергия (Снимка: ©www.flatcon.com)

Сградите се приемат като подслон, изграден обикновено от стомана, бетон и тухли.

Трябва да променим този възглед и да погледнем на тях и като решение на проблема с енергийната криза. Решението е просто – да строим енергийно независими сгради (използващи толкова енергия, колкото произвеждат). В бъдещето сградите не само ще могат да произведат достатъчно енергия за нуждите си, но и необходимата за захранване на уличното осветление и други нужди на домакинствата.

През 2014г. се построява първата енергийно независима лаборатория „Дж. Крейг Вентър Институт“ в Калифорния. Проектът започва с  предварителни проучвания, за да се установи колко соларни панели може да се поставят на покрива ѝ и колко енергия ще произведат. След това се проектира така, че да не превишава тази граница.

Един добър пример за сгради на бъдещето е „Цветовете на Човечеството“. „Стивън Холл“ Архитекти в сътрудничество с други фирми са избрани за проектирането на новия Женевски оперативен център на „Лекари без граници“. Строителството трябва да започне през пролетта на 2019г. Акцентът е необикновената фасада, покрита с фотоволтаично стъкло. Термохромните прозорци са способни да преобразуват слънчевата светлина в електричество с висока ефективност. Те разчитат на високотехнологични материали като въглеродните нанотръби, които реагират на топлина, като я превръщат от прозрачна в оцветена, която генерира електричество. Цветът се променя от молекулите метиламин. Когато слънчевата енергия загрява устройството, молекулите се изхвърлят и то потъмнява. Когато слънцето не го нагрява, то се охлажда обратно и молекулите отново се абсорбират, след това прозорецът става прозрачен. Според Лабораторията за възобновяеми ресурси (NREL) технологията зад това е една от най-високоефективните слънчеви технологии, които се предлагат днес. Тези прозорци имат няколко предимства – защитават пространството от прегряване, осигуряват необходимата светлина и произвеждат енергия за нуждите на сградата.

“Цветовете на човечеството” (Снимка: ©www.world-architects.com)

40% от фасадата ще бъде изработена от прозрачни соларни панели, произведени в различни цветове, а на покрива ще се проектира  градина и допълнителни панели. Съоръжението ще бъде свързано към системата на „Genilac”. Проектът е част от  Програмата за устойчиво развитие на Женева и използването на геотермалната енергия. “Genilac” доставя вода от Женевското езеро чрез тръбопроводи и високоефективни термопомпи.

Това ще позволи на сградата да произвежда до 72% от собствената си електроенергия.

Проектът “Genilac” (Снимка: ©https://www.researchgate.net)

Екологичните проблеми поставят на дневен ред въпроса за ефективното използване на енергийните източници. Едно от решенията е проектирането на енергийно независими сградите – сгради на бъдещето.

 

Траяна Цветкова

Асистент в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Мотивирана и амбициозна. Вярва, че най-големият враг на креативността е съмнението.

Остави коментар

Close Menu