DOT Sofia и автентичността на градската среда

През миналата година в района около Женския пазар в столицата се появи сграда, която привлече широкото обществено внимание. Поместването на DOT Sofia в историческия градски пейзаж на София е натоварено с много повече контекстуална мисъл, отколкото среща окото в първия момент. Дело на студиото I/O архитекти, сградата за кратко време се превърна в притегателна точка за ценителите на културата и добрия дизайн. Нека разгледаме по-подробно как тя се вписва в градския контекст, какви процеси предизвиква появата и и защо имаме спешна нужда от повече пространствa като DOT.

Снимка: Асен Емилов

Подходът към контекста

Последното нещо, което може да бъде София е да бъде еднообразна, скучна и унифицирана. Разбира се, това разнообразие има своите позитивни и негативни аспекти. София е град, който в идеалния си център приютява православна църква, католическа катедрала, джамия и синагога в радиус от 200 метра. Това може да ви даде идея за изначалната историческа наслоеност, в която съвременната архитектура в централните части на града трябва да намери своето място.

Районът на Женския пазар, където се намира и DOT, е бил обединяващата точка на различни култури през десетилетията. В днешно време той няма същата значимост като търговски център, но все още носи историческия дух на стария квартал – локацията е характерна със своите павирани улици и ниски къщи с историческо значение.

Снимка: Асен Емилов

Именно измежду тях трябва да се помести DOT с привидно простия си обем, но предизвикателна материалност. Сградата съчетава в себе си няколко функции. Една от тях е тази на апартхотел с перфектна атмосфера за ценителите на добрия дизайн. Ресторантът “КОМАТ” е поместен на нивото на партера и допълва пространственото изживяване с кулинарно такова.

Източник: https://www.buildingoftheyear.bg

Сградата е дом и на различни предмети на изкуството, както в отделните апартаменти, така и в общите си площи. DOT притежава и специално пригодено галерийно пространство, организирано под ръководството и кураторството на Веселина Сариева. Галерията е ново допълнение към все по-разнообразната културна сцена в историческия център на София.

Фотограф: Правдолюб Иванов

Широкото медийно отразяване на DOT доведе до разнородни обществени реакции за архитектурата на сградата. Основна тема в дискусиите в дигиталното пространство бе материалността на фасадата. Стоманата Corten не е често използван похват в българската съвременна архитектура, въпреки че на световната сцена е добре познат. Защо избират този похват и какво се крие зад концепцията, научаваме от архитектите Георги Кътов и Вяра Желязкова – проектантите зад DOT.

Фотограф: Яна Лозева

Как подходихте към идеята за вписване на сградата в идентичността на квартала? 

“Използването на CORTEN стомана в контекста на стара София с нейните керемидени покриви и неизмазани калкани се оказа неочаквано ефективно средство. 

На друго ниво динамиката на фасадата, постигната с едроразмерните автоматични капаци на отворите следва характерния ритъм на пазарните пространства. Голяма част от идентичността на квартала е и неговата фрагментираност, съжителството на сгради от различни епохи с различни мащаби, множеството дупки в градската матрица. В цялата тази сложност и пъстрота съвременния слой е изключително предизвикателство с което не винаги се справяме…”

Снимка: Асен Емилов

Оказва се всъщност, че чрез първично контрастния си вид, архитектурният облик на сградата е много по-дълбоко свързан с тъканта на Стара София. Фасадата интерпретира усещането за нещо старо с нов и съвременен прочит.

Чрез обличането на новото в патината на старото се образува контектекстуалната връзка с историята и духа на квартала.

Как да мислим за градската автентичност?

Един от проблемните аспекти на софийската градска среда е лошото й състояние. Дали поради липсата на амбиция от страна на управници или заради ниските изисквания от страна на обществото, визуалните й качества са спорни. Нерегулираните и произволни строителни намеси често създават особен облик на средата ни, което от своя страна предизвиква обитателите да бъдат постоянно нащрек. Това изначално е негативно, но от друга страна стимулира възприятията на хората по различен начин и ги кара да се придвижват по-осъзнато из града.

Източник: https://www.buildingoftheyear.bg

С DOT като пример за съвременна архитектура, I/O архитекти разпознават тези аспекти на средата и ги превеждат на устойчив архитектурен език. Преходът от концепция към материалност не може да бъде по-искрен. Изглежда изначално възприеманите като негативни аспекти в средата са всъщност движеща естетическа сила и основа на архитектурната концепция на DOT. Това прави сградата категорично автентична за контекста си и не би била натоварена със същия смисъл, ако се постави на друго място.

Източник: https://www.buildingoftheyear.bg

“От самото начало имахме желание да използваме патиниращ материал за фасадата. Обсъждахме и вариант с патинирала зелена мед, но съвпадението на цвета и дори химичния състав на носителя му ни се стори много силно.

Честно казано не сме очаквали толкова голяма съпротива към материала по принцип без опит за разбиране на идеята зад него. За нас този материал е достатъчно познат и причините за използването му в съвременната архитектура са безкрайно ясни.”

Сградата интегрира същността на това, което този квартал е.

Прави го не само в своя екстериор, но и с други малки жестове като например интегрирането на неизмазаните сурови тухлени стени на съседната къща в интериора на ресторанта.

Снимка: Пламен Гаврилов

Защо градовете ни се нуждаят от повече сгради като DOT?

България страда от липсата на мащабни съвременни обществени проекти,  независимо дали това са адекватни градоустройствени намеси или обществени сгради. В този контекст, обаче, се появяват все повече частни инициативи, които искат да отговорят на нуждата на обществото от културни функции.

Четете тук: Как едно изоставено училище се превръща в съвременна галерия?

Снимка: Асен Емилов

В този ред на мисли е важно да отбележим, че и DOT Sofia е частен проект. Този факт доказва, че с правилните намерения, каквито е имал и д-р Панчо Георгиев – човекът зад проекта, може да се постигне добър резултат, от който печели не само частният интерес, но и културния сектор и то наред с обогатяването на архитектурната среда, която се нуждае от все повече визуални и концептуални предизвикателства.

Тук прочетете за преустройството на Габровския текстилнен техникум в център за съвременно изкуство.

Проекти, като DOT могат до известна степен да се нарекат инициативи с въздействие много по-голямо от самата сграда като краен продукт. Затова и гледаме напред с оптимизъм за повече смислени инвеститорски проекти, стимулиращи качествената архитектура и култура в българските градове.