Из центъра на Добрич и за конкурсите у нас

Миналия месец бе дадено началото за конкурса за централна градска част на Добрич. Тъй като все още архитектурните конкурси у нас са рядкост, това предизвика голям интерес в професионалните кръгове. Центърът на Добрич обаче е едно забележително място – в него са събрани пластове хилядолетна история, а най-изразеният от тях се състои именно от архитектура от XX в. Разходка из мащабния център, построен за Дипломатическия корпус през 80-те години ни показва кои са неговите ценности, какво му липсва и каква е целта на конкурса.

Цялостна концепция за развитие, благоустройство и дизайн на центъра на Добрич

Амбициозният конкурс разделя центъра на града на две зони, като за зона А трябва да бъде предложена цялостна концепция за развитие, благоустройство и дизайн, а за изцяло влизащата в нея зона Б, която включва площадите „Свобода“, „Възраждане“, както и ул. „25-ти септември“ трябва да бъде разработен идеен проект. Организатори са колективът OPTIMISTAS, които ръководиха конкурса за Карин дом във Варна, за който ви разказах по-рано тази година.

Новата сграда на Карин дом – пример за съвременна архитектура

Според заданието концепциите следва да „предложат организация, благоустройство и дизайн, които да оживят пешеходната зона на града, където липсва активно ползване и да оптимизират възможностите за придвижване и престой в най-оживените зони, като я направят по-привлекателна и комфортна за всички граждани и гости на Добрич през цялата година.“

Зоните “А” и “Б” от заданието на конкурса

Какво трябва да включват конкурсните решения?

В зона А се цели подобряване на микроклиматичните условия на площадите и тяхното обживяване, осигуряване на добра организация на автомобилното движение и паркиране, предвиждане на възможност за достъп на превозни средства със специален режим, както и осигуряване на комфортно и безопасно велосипедно преминаване. Изисква се предложение за цялостен градски дизайн, изграждане и подобряване на градските екосистеми, организация на преместваемите обекти и обживяване на партерните нива на сградите в пешеходните пространства.

Идейният проект за зона Б изисква концепции за функционалната схема, потоците на движение, озеленяване, осветление, електрозахранване, вода и канализация, материалност, цвят и дизайн. Необходимо е и да се предложи решение за етапност на реализацията.

Дом-паметник “Йордан Йовков” – дори плочите отпред препращат към квадратния план и облите краища на сградата

Конкурсът има максимална прогнозна стойност

Максималната прогнозна стойност за реализация на инвестиционния проект, разработен на базата на идейния проект за зона Б, е до 9 350 000 лева без ДДС, а проекти, които я надхвърлят, ще бъдат дисквалифицирани.

Това подсказва, че основната цел е справянето с два наболели функционални проблема – частично подменената преди около 10 години настилка на пешеходната зона, която бързо се уврежда, както и липсата на достатъчно дървета по изложените на силното лятно слънце площади. Прогнозната стойност би позволила преборването именно с тях, както и с частичното разрешаване на нарушената градска идентичност на центъра на Добрич.

Какво си има и какво си няма центърът на Добрич? Нека се разходим…

Като един от градовете, посетени от Дипломатическия корпус по време на соц-а, Добрич получава пълна реконструкция на централната си част в началото на 80-те години на миналия век. В момента този пласт от историята на града доминира над останалите, но и е и най-обживен с обществени функции. Той се сформира от пресичането на пешеходната част на бул. „25-ти септември“ и улиците „България“ и „Независимост“, а в тяхната пресечна точка се намират площадите „Възраждане“ и „Свобода“. Тези пространства са изпълнени със забележителни сгради, които превръщат центъра на града в архитектурно преживяване.

Хотел “България” и колонадата на БНБ с поглед към него – покрито пешеходно пространство и алтернатива в дъждовни и твърде слънчеви дни

Тоталното изкуство на градския център можем да открием в новото архитектурно наследство от втората половина на XX в. Един от най-забележителните примери е дом-паметникът „Йордан Йовков“ – централно симетрична сграда, чийто архитектурен образ е напълно завършен от градоустройството до детайла. От другата страна на площада пред нея, покрит с плочи, вдъхновени от формата на дом-паметника, се намира и сградата, построена за първата детска градина в Добрич в духа на предвоенния модернизъм (в момента със силно компрометирана стилова идентичност).

Непосредствено след това започва и пешеходната зона по бул. „25-ти септември“, която е с активна партерна зона, изпълнена предимно с търговски обекти. Именно тук и на големите площади настилката е в най-лошо състояние. Пешеходната улица прави кратка пауза, за да разкрие храма „Свети Великомъченик Георги“, след което стига до площадите „Възраждане“ и „Свобода“, където доминират хотелът и високата административна сграда.

Паузата в пешеходното пространство разкрива храма “Свети Великомъченик Георги”

Завой по ул. „България“ ни води до другата серия от сгради от 80-те години, които разширяват публичното пространство със своите аркади – северната фасада на хотел „България“, сградата на БНБ и сградата на международния колеж. Те отвеждат посетителя до другата голяма градоустройствена композиция – площад „Демокрация“. Той е рамкиран от театъра, бившия партиен дом, универсалния магазин и художествената галерия. Безспорен акцент е високото тяло на бившия партийния дом, срещу който е разположен фонтан, от своя страна подчертаващ класическия характер на галерията – единствената сграда в рамката на площада, построена преди Втората световна война. Стесняването на улиците „Независимост“ и „България“ превръща пространството между тях от квартал в комплекс от два обема, характерен за 80-те години на миналия век – кула и концертна зала. Именно тук човек най-добре открива характера на центъра:

„Характерни за цялата зона са множеството “пробиви” през сградите, проходи между отделни обекти и оформящите се малки уширения / джобове по уличните направления. Тази “пропускливост” на средата е допълнително подчертана в зоната на големите сгради от края на 70-те, при които е характерно трудно отделяне на сградите от заобикалящата ги среда. Това тотално планиране характерно за периода се характеризира с оформяне на отворени вътрешни дворове, покрити пасажи и атриуми, които работят като част от публичното пространство и правят пешеходната зона много разнообразна.“[1]

Така нареченият “синтез на изкуствата” е силно изразен в сградата на колежа

Доминиращият комплекс не е лишен от контекст чрез присъствието на големи, представителни къщи от румънския период. Те отвеждат до концертната зала, която местните с нотка на гордост наричат „органова“. А пространството след нея изтича в малки зелени площи, непосредствено пред които са разположени историческата община и вече грохналият модернистичен шедьовър – кино „Добрич“.

Прочетете още: ТОТАЛПРОЕКТ: един различен поглед към соцархитектурата

От какви сгради се нуждае центърът на Добрич?

Мащабните строителни мероприятия, предприети за Дипломатическия корпус са оставили амбициозен център, изпълнен с всички функции за един уважаващ себе си областен град. Днес обаче сградата, замислена първоначално за библиотека и музейна експозиция, е частна собственост. Така регионалната библиотека „Дора Габе“ се помещава в конгресната зала и представителните кабинети на бившия партиен дом, а музеят е разпръснат на няколко места из града.

Бившият партиен дом тип “кула”, доминиращ площада, и въздействащият витраж на пленарната зала

Това има и своите позитиви, но тук трябва да се вземе предвид, че и двата вида обществени сгради обикновено увеличават нуждите си за пространство с времето, особено в град с богато културно-историческо напластяване. Това са все проблеми, които един конкурс за централна градска част би трябвало да реши. За съжаление, този въпрос не е обмислен още на ниво Общ устройствен план, а и не може да бъде решен с конкурс с ограничен бюджет.

Извадка от ОУП на Добрич от заданието на конкурса

Проблем, посочен в заданието на конкурса, е липсата на достатъчно озеленяване, особено по големите павирани площади. Някога предназначени за манифестации и масови събирания, днес те са неприветливи именно заради прегряването през лятото и обветрянето през зимата. Именно и това е една от задачите за решаване в зона А – „подобряване на микроклиматичните условия в зоната на големите градски площади“ и „обживяване на опустелите и значителни по размер площади“.

Театърът – фасада и фоайе, общият обем носи прилики с концертната зала, която е свързана с бившия партиен дом

За конкурсите у нас и защо трябва да има повече от тях.

Центърът на Добрич е трудно за овладяване място – от една страна той винаги е даван като лошия пример, твърде грандиозен, твърде мащабен, „пример за неспазване на изискването за създаване на човешки мащаб в градските пространства“[2]. От друга именно това днес е оставило множество публични пространства, даващи възможност на жителите на града да се възползват пълноценно от централната му част. Именно тези неща са разпознати като ценности в богатото проучване към конкурса и би следвало да бъдат уважени в проектните решения.

Художествената галерия – единствената сграда на площад “Демокрация”, построена през първата половина на XX в.

Въпросите тук са как това може да бъде достатъчно ясно дефинирано в конкурси, които протичат в съответствие със Закона за обществените поръчки (ЗОП), чийто продукти рядко са със задоволителни архитектурни качества. Не би ли трябвало всъщност такива, които решават проблемите на градския дизайн да са нещо нормално във всеки български град? Надяваме се, че с конкурса за централната градска част на Добрич ще се даде начало на една добра практика и оставаме в очакване на конкурсните предложения.

Прочетете още: Млади архитекти с признание в конкурса за пазар в Добрич

[1] Задание за конкурс за централна градска част на Добрич, стр. 27
[2] Никифоров, Иван – „Градоустройство. Част II“, УАСГ, София 2002 г., стр. 34

*Снимките в тази статия са с автор Георги Мърхов, ако не е посочено друго, и са направени с цел проучване за фондация “Ново архитектурно наследство”. Авторът искрено благодари за оказаното съдействие и предоставения достъп до интериорите от страна на директора на регионалната библиотека “Дора Габе” – Теодора Денкова, директора на драматичен театър “Йордан Йовков” – Иван Мандев и главния уредник на дом-паметник “Йордан Йовков” – Кремена Митева.