Княжевската минерална баня: Над 370 години история, захвърлена край трамвайните релси

Невзрачна и занемарена, Княжевската минерална баня лесно може да бъде подмината. Въпреки че прилича на поредната изоставена постройка, тя всъщност е най-старата запазена минерална баня в София и един от редките оцелели примери за архитектурата на османските обществени бани в столицата. 

Днес сградата е затворена, фасадите ѝ носят следите на дългото изоставяне, а водата, заради която тя съществува, продължава да извира под нея. Именно в това противоречие се събира цялата история на Княжевската баня – ценен минерален ресурс, значимо архитектурно наследство и обществена функция, които чакат институциите да намерят общ език.

От Бали Ефенди до Княжево

Писмени сведения за минералната баня съществуват още от средата на XVII век. През 1652–1653 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва банята и минералната вода в селището Бали Ефенди.

През 1881 г. селището е преименувано на Княжево в чест на княз Александър Батенберг. По това време банята вече е част от живота на селото, но сградата е значително по-малка от днешната. Снимки от 20-те години на ХХ век я показват като ниска едноетажна постройка с керемиден покрив и скромна фасада, разположена непосредствено до трамвайното трасе. 

През 20-те години на ХХ век към старата баня е пристроена нова част. Според местни исторически сведения по-късно е добавен втори минерален басейн, а след ремонт през 1938 г. сградата придобива голяма част от днешния си вид. 

Така днешната Княжевска минерална баня не принадлежи само на една историческа епоха. В нея се срещат най-старата част, запазена от османския период, пристройките от ХХ век, двата минерални басейна и т. нар. пруски свод в мъжкото отделение – конструкция от тухлени сводове, изградени между метални греди.

Водата 

Водното находище „София-Княжево“ е част от Софийския термоводоносен басейн. 

Изворите в района обикновено се разделят на източна група, разположена около минералната баня, и западна група при Клисурската баня. За водата край Княжевската баня традиционно се посочва температура около 31°C, докато в отделни сондажи от същото находище са измерени и по-високи стойности. 

При изследване на сондаж № 1хг от находище „София-Княжево“ е отчетена температура 36,7°C, обща минерализация 123 mg/l и силно алкална реакция с pH 9,82. Изследваните проби са били нискоминерализирани, бистри и безцветни и са отговаряли на приложимите химични, микробиологични и радиологични изисквания. 

За един бъдещ реставрационен проект тези показатели са много повече от любопитна статистика. Минералната вода е едновременно ресурс и строително предизвикателство. Тя влияе върху зидовете, мазилките, настилките, металните елементи, канализацията и микроклимата в помещенията.

Краят 

Банята не функционира от началото на миналото десетилетие, като за нейното окончателно затваряне най-често се посочва декември 2010 г. 

Днес по фасадите й се виждат паднала мазилка и следи от влага, а състоянието на покрива поражда опасения за запазването на конструкцията и вътрешните помещения. Колкото по-дълго сградата остава без ремонт, толкова по-голям е рискът първоначално ограничените повреди да засегнат зидовете, сводовете и запазените части от старата баня. 

Случаят с банята се усложнява и от градоустройствените предвиждания за разширяване на булевард „Цар Борис III“, които засягат значителна част от имота. Така сградата се оказва в класически конфликт между опазването на културното наследство, транспортната инфраструктура и частните инвестиционни намерения в района. 

На 13 юни 2024 г. Столичният общински съвет възлага на кмета на София да предприеме действия за безвъзмездно придобиване на държавния имот и сградите на Княжевската минерална баня. След придобиването на имота решението предвижда да бъдат предприети и действия за безвъзмездно придобиване на управлението върху минералната вода, захранваща банята. 

Решението е важно, защото дава политическа посока и признава обществения интерес към обекта. То обаче не означава автоматично, че собствеността е прехвърлена, финансирането е осигурено и реставрацията може да започне.

През февруари 2025 г. Гражданска инициатива „Княжевецъ“, „Екипът на София“ и техни съмишленици внасят в НИНКН документация с искане защитата на банята да бъде повишена до категория „местно значение“. През юни институтът приема аргументите, че сградата има по-висока научна, културна и обществена стойност, и уведомява вносителите, че ще изготви предложение по реда на Закона за културното наследство. Това не е окончателен статут – предстоят одобрение от Министерството на културата и определяне на конкретни режими за опазване на сградата.

Дали Княжевската минерална баня ще бъде отново баня, музей или СПА център, предстои да разберем, но най-важното е сградата да бъде извадена от сегашното ѝ състояние и върната към живот. 

Какво са означавали минералните бани за българите

Днес думата „СПА“ често се свързва със скъпи хотели, ароматни масла и кратко бягство от ежедневието. За поколения българи обаче минералната баня е означавала нещо много по-съществено – достъпна грижа за здравето, място за лична хигиена и обществено пространство, в което хората се срещат, независимо от своя произход и материално положение.

След Освобождението изграждането и разширяването на минерални бани се превръща в част от модернизацията на българските градове. Общественото къпане постепенно започва да се възприема като елемент от здравната култура на населението.

Колко важна е била банята за Княжево, личи от данните за 1936 г., когато тя е посрещнала 70 210 посетители. Това не е било място за редки лечебни процедури, а постоянно използвана обществена услуга. За квартала минералната баня е имала значение, сравнимо с това на пазара, училището или читалището – място, което хората използват редовно и около което се движи част от местния живот. Тя е била и една от причините хора от цяла София да посещават квартала.