Държава върху 4500 тона бетон: какво е Сийланд и защо никой не го признава

Единайсет години след като британските военни напускат морската отбранителна платформа Roughs Tower, построена през Втората световна война, за да пази подстъпите към английските пристанища, съоръжението получава името Сийланд, собствено знаме и владетел. 

Военен обект

Преди да се превърне в Сийланд, платформата носи името HM Fort Roughs и е част от морските укрепления, проектирани от британския инженер Гай Монсел през Втората световна война. Задачата им е да пазят подстъпите към пристанищата Харидж и Феликстоу и към устието на Темза, откъдето германски самолети и военни съдове могат да достигнат важни транспортни и промишлени зони.

Roughs Tower не е издигната на място с кофражи и скеле, както би се строило обикновено морско съоръжение. Основата и двете кухи стоманобетонни кули са изградени на брега, след което цялата конструкция е оборудвана и изтеглена с влекачи до плитчината Rough Sands. Там бетонният понтон е напълнен с вода и потопен контролирано, докато легне върху морското дъно, а кулите и палубата останат над вълните. Съоръжението тежи приблизително 4500 тона, основата му е дълга около 51 метра, а във всяка от двете опори има етажи за спални помещения, складове, генератори, резервоари и боеприпаси.

Върху кулите е поставена стоманена палуба с оръдия, радар, кухня, медицинско помещение и командна част. Това обяснява защо мястото прилича едновременно на неподвижна платформа, бункер и кораб, който никога повече няма да отплава. След войната крепостта постепенно губи предназначението си, а през 1956 година постоянният британски персонал е изтеглен.

От пиратското радио до собствено княжество

През 60-те години изоставените морски укрепления привличат предприемачи, които ги използват за пиратски радиостанции край британското крайбрежие, като някои от съоръженията се намират извън тогавашната граница на британските териториални води. Един от тях е бившият армейски майор Рой Бейтс, управлявал Radio Essex от друга военна платформа, преди да бъде осъден и глобен за излъчване без лиценз. Тъй като тя се намирала в обсега на британската юрисдикция, Бейтс насочил вниманието си към отдалечената Roughs Tower, разположена отвъд тогавашната граница. Той не купил платформата и не я наел от британските власти, а я завладял в края на 1966 година, след като отстранил екипа на конкурентна пиратска радиостанция, установила се там по-рано. Бейтс възнамерявал да премести предавателната си техника и да възобнови излъчването, но радиостанцията така и не заработила от Roughs Tower. На 2 септември 1967 година той обявил съоръжението за независимо Княжество Сийланд, провъзгласявайки себе си за принц Рой, а съпругата си Джоан за принцеса.

Сийланд издига собствено знаме още при обявяването си за княжество, а през следващите години се сдобива с конституция, герб, химн, монети, марки и паспорти – белези, с които семейство Бейтс се опитва да придаде на платформата облика на държава. Те показват ясно заявено намерение за независимост, но не представляват международно признание, макар Сийланд и до днес да ги използва като доказателство за продължително собствено управление.

Съдебното решение

През 1968 година Майкъл Бейтс, синът на Рой, произвежда предупредителни изстрели към плавателен съд край платформата. Английски съд разглежда случая, но го прекратява, защото Roughs Tower се намира извън тогавашната граница на британските териториални води и следователно извън териториалната му юрисдикция. Семейството приема решението като косвено признание на независимостта, но съдът не обявява Сийланд за държава и не се произнася по въпроса за суверенитета му.

Правната картина се променя допълнително през 1987 година, когато Великобритания разширява териториалното си море от три на дванайсет морски мили и платформата попада в британски води. Официални британски документи я определят като морска конструкция в териториалните води на Обединеното кралство и изрично посочват, че княжеството не е признато.

Международното морско право също поставя сериозна пречка пред претенциите на Сийланд, защото изкуствените острови и морските съоръжения нямат статут на естествени острови и не могат да притежават собствено териториално море. Освен това обичайно използваните критерии за държавност изискват определена територия, постоянно население, правителство и способност за официални отношения с други държави – условия, които Сийланд покрива най-малкото спорно.

Преврат върху няколкостотин квадратни метра

Най-невероятната глава започва през 1978 година, когато германският юрист Александър Ахенбах, представян като министър-председател на Сийланд, влиза в конфликт със семейство Бейтс. Докато Рой е извън платформата, група германци и нидерландци завзема съоръжението и задържа Майкъл. Рой Бейтс организира контраатака с хеликоптер и малък въоръжен екип, възстановява контрола и задържа един от участниците, докато представител на германското посолство не пристига, за да договори освобождаването му. Германия не признава Сийланд, макар семейството и днес да представя дипломатическото посещение като форма на фактическо признание.

Как се поддържа „държава“ върху военна руина

Животът върху платформата няма нищо общо с романтичната представа за малък остров. Пространството е тясно, достъпът става по море или въздух, а всичко необходимо трябва да бъде доставено отвън. Металът и бетонът са изложени непрекъснато на солена вода, вятър и корозия, което превръща поддръжката в постоянно строително предизвикателство.

През 2006 година пожар, започнал от генератор, нанася сериозни поражения на съоръжението и показва колко уязвима е подобна изолирана конструкция, когато собственото ѝ електроснабдяване, комуникации и безопасност зависят от ограничена техническа инфраструктура. Платформата е възстановена, но случаят напомня, че зад знамената и церемониалните титли стои застаряващ военен обект, който трябва непрекъснато да бъде защитаван от влагата и времето.

Днес Сийланд се управлява от Майкъл Бейтс, който наследява баща си след смъртта му през 2012 година. Сред източниците на приходи са продажбата на сувенири, благороднически титли и електронно гражданство, чрез които поддръжниците получават документи и символична връзка с княжеството, но не и гражданство, признато за международни пътувания.