Skip to main content
search

Докаран до състояние на антична руина преди почти 100 години, реставрираният мазволей на древният римски император Октавиан Август отвори врати вчера. Той може да бъде разглеждан онлайн, докато туризмът в Рим се възстанови. До 2007 г. намиращият се в сърцето на италианската столица паметник бе обрасъл в екстензивна растителност и се бе превърнал в дом на безпризорни животни и градско сметище. Реставрационните работи разкриват множество пластове от историята на емблематичния град. От монументална гробница до арена за бой с бикове – нека разгледаме какви са метаморфозите на античната сграда.

Октавиан Август построява мавзолея си десетилетия преди смъртта си

През 28 г. пр.н.е., скоро след като консолидира властта над римските владения и Египет, Август построява своята мащабна гробница. Това е преди всичко политически жест, свързващ първия римски император с едно от античните чудеса на света – Мавзолея в Халикарнас. Гробницата е помещавала останките на неговите наследници – владетели, както и на други членове на Юлиево – Клавдиевата династия, дала началото на Pax Romana – периода на „римския мир“, продължил повече от 200 години.

Графична хипотеза за облика на сградата през Античността

План на Мавзолея през Античността

Прочетете още: Наследство в риск, възстановено чрез компютърна графика

Според работещите на място археолози, основното предизвикателство пред реставрационните работи е бил мащабът на античния монумент. Над 15 000 кв. м. зидария е трабвало да бъде консервирана и реставрирана. Смята се, че централната част на гробницата е била с височина 40 м (колкото Колизеума). Сградата е била облицована с бял мрамор, а според сведения на съвременници е била увенчана с бронзова скулптура на Август.

Мавзолеят, преустроен в градина по времето на Ренесанса

План на съвременния проект от арх. Франческо Челини

Съвременния маршрут се състои от обиколка на вътрешността на гробницата с погребалната й камера, както и нова подредба на зоната, на която са разположени кипарисите, засадени през 1938 г. Посетителите ще слизат по нови рампи през оригиналния вход и ще достигат до центъра на сградата, където са се намирали погребалните урни. След това маршрутът ще ги извежда до външната й част, където ще имат гледка над околния площад. Близо до входа на мавзолея в Античността са били разположени бронзови плакети, изписани с постиженията на Август, като част от текста в момента е гравиран и върху съвременния музей на Олтара на мира, разположен в съседство и проектиран от известния архитект Ричард Майер.

Съвременният проект на арх. Челини – визуализация

От мавзолей през замък и арена за битки до паметник на авторитаризма

В края на 10-ти век сградата е била покрита с пръст и обраснала с растителност, с което си спечелила името Mons Augustus (планината на Август), а през развитото средновековие е била преустроена в замък на аристократичния род Колона. През Ренесанса се е използвала за градина, а по-късно е преустроена в арена за битки с бикове. На 16-ти февруари 1908 г. Джузепе Мартучи открива концертната зала „Аугустео“ с музика на Росини, Бетовен, Моцарт и Вагнер. Сградата, симбиоза между античния мазвзолей и съвременна зала за музика, се слави с отличната си акустика до 1936 г.

Концертната зала “Аугустео”

В последващите години мавзолеят на Август се превръща в един от амбициозните проекти на диктатора Бенито Мусолини, като целта е фашистката идеология да се обвърже с величието на Римската империя. Концертната зала, както и околните сгради от други исторически периоди, биват сринати. Засаждат се и кипарисите върху сградата, оформя се и околният площад Piazza Augusto Imperatore, фланкиран от мащабни сгради с монументални каменни колонади. Олтарът на мира също бива преместен на това място. Втората Световна война обаче слага край на грандоманския проект.

Съвременният проект на арх. Челини – скица

Така от 70-те години на миналия век до наши дни античният монумент остава в забвение. След толкова десетилетия сега паметникът отново се явява център на импозантен площад от 30-те години, където скоро ще бъде открит и петзвезден хотел. Макар и добра развръзка за археологически паметник с огромно значение за световната история, е тъжно, че днес сме лишени от историческите пластове на Мавзолея, които разказват за хилядолетната история на Рим. Монументи като този са ценни за историята на града не само чрез първоначалната си функция. Нека се замислим за паралелите и у нас – като античния театър в Пловдив или ротондата „Свети Георги“ в София. Ценноста се крие не само в първоначалния замисъл, а и в метамофрозите, позволили на сградите на оцелеят и до днес.

Докато Италия се бори с коронавируса и туризмът й страда в невиждан досега мащаб, реставрацията на Мавзолея на Август е сякаш лъч оптимизъм – гледащ към бъдещето и към време, в което градът отново ще бъде отворен до всички. Надяваме се, че това ще бъде скоро. А дотогава можете да разгледате Мавзолея онлайн, на тази страница.

Разкриха структурата на древен град без разкопки

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu