Градовете с голям брой население са и местата, които са най-апетитни за строителството. В гъсто застроените зони зелените площи сякаш започват да губят значението си. А с намаляването им се застрашава оцеляването на много растителни и животински видове. Как може да се постигне баланс между архитектурата и природата в градските условия? Ще разгледаме в три примера от пейзажа на Сингапур.

Тропическият мусонен климат и ниските температурни амплитуди на града-държава изискват да се отдели особено внимание върху енергийната ефективност на сградите. Сингапур се стреми да бъде първият климанеутрален град до 2050 г. А симбиозата между архитектурата и природата е една стъпка по-близо към тази цел.

Хотел Parkroyal Collection

В първия пример за унисона между джунглата и бетона ще разгледаме хотела Parkroyal Collection. Проектът за уникалната симбиоза между градина и хотел е завършен през 2013 г. и е дело на местните архитекти от WOHA. През 2020 г. е провъзгласен за шести път за водещ „зелен“ хотел в Азия. Той е идеален пример за устойчивост.

Хотел Parkroyal Collection | Снимка: asianjourneys.com

Обектът е оптично разделен на две, отстъпвайки достатъчно пространство, което да бъде изцяло с предназначението на градина. Горната част е носена от равномерно разпределени колони, които се сливат с ландшафта на растителността. Това „повдигане“ осигурява свободното движение на въздуха, което е приоритет на места с тропичен климат. В някои дни влажността на въздуха може да достигне 100%, а здравословни за човека са стойности около 40-60%. Чрез растителността се спестява от принудителна вентилация, която харчи енергия.

Хотел Parkroyal Collection  | Снимка: asianjourneys.com

От снимката получаваме усещането, че сградата е почти „превзета“ от зеленината. Фасадата е изместена навътре, осигурявайки още повече пространство за растителността. Същевременно помещенията остават защитени в сянката на дърветата. Така те се явяват и като филтър на въздуха. Също така, те подобряват качеството на атмосферата като предлагат едно по-различно разбиране за балкона,  давайки място за отдих и уединение.

Вижте още какво представлява 15-минутният град.

Хотел Oasia

Намиращ се в централната част на Сингаур, хотелът Oasia не може да остане незабелязан. Той впечатлява с неприсъщата за пейзажа червена фасада, която постепенно бива изцяло обгърната от пълзяща зеленина. Проектът е отново на WOHA и е завършен през 2016 г.

Хотел Oasia и неговото разрастващо се зелено було  | Снимка: archdaily.com

Отличаващият се облик на сградата е породен от концепцията архитектурата и природата да съществуват в унисон. Чрез фасадата и двете градини се компенсира изгубената поради строежа зелена площ на 1100%.

Една от градините на хотела  | Снимка: archdaily.com

Забелязваме, че зелено-червеното було, което фасадата наподобява, е прекъснато в средата и на върха от големи отвори. Те маркират двете вертикални градини. Освен да осигуряват панорамна гледка над Сингапур,  отворите спомагат свободната циркулация на въздушните пътища. Интелигентната вентилация е от основно значение при борбата с влажния и задушлив климат, какъвто е този целогодишно в Сингапур.

Прохладните градини са за общо ползване от гостите на хотела. Специфично за тях е, че дават дом и прехрана на редица растения, птици и насекоми, за които става все по-трудно да намерят място в бързо разрастващия се град-държава. Престоят в градината абстрахира от сивотата на градската среда и създава усещането, че човек действително се намира в една малка гора.

Singapore Tower

Последно от списъка е едно от най-новите попълнения в пейзажа на Сингапур. Сградата се намира все още в етап на строеж. Проектът на архитектите от BIG – Bjarke Ingels Group, съвместно с CRA-Carlo Ratti Associati, се намира в бизнес зоната на Сингапур и е започнат през 2018 г.

Визуализация на Singapore Tower  | Снимка: floornature.com

На адреса преди време се е намирал надземен гараж, който е разрушен, за да осигури терен за високия 290 метра небостъргач. Той има амбициозната цел да бъде перфектен пример за това как архитектурата и природата могат да съществуват заедно. На визуализацията по-горе се забелязва как семплата фасада бива раздвижена от напиращата да се разлисти дъждовна гора.

Визуализация на една от джунглите  | Снимка: floornature.com

Предвижда се сградата да осигури пространство за широка гама от предназначения. Мястото за зелените площи не е в никакъв случай спестено. На редица от етажи са предвидени луксозни градини, които да осигурят достатъчно места с чист въздух за отдих, развлечение и социална интеракция.

Градините носят качествата на озеленените покриви. Те имат изолираща функция и предпазват повърхността от вредните слънчеви лъчи. Така температурата вътре в стаите се запазва постоянна, което спестява преразхода на електричество за климатици и вентилация. Освен това би могъл да се спести и разхода на гориво за път. Защо да пътуваш, когато паркът се намира на един етаж разстояние?

Защо не се предвиждат по-често цели етажи за градини?

Безспорно интеграцията на зелени площи насред стоманобетонните конструкции създава усещането за едно утопично бъдеще, в което природата и човека могат да съществуват в симбиоза. От конструктивна гледна точка обаче такива концепции са скъпи.

Те изискват добро проучване и подбор на растителните видове.

Кореновата система може да достигне размери, които биха застрашили целостта на хоризонталните стоманобетонни плочи. Поради тази причина плочите трябва да са със значително по-голяма от обикновено предвижданата дебелина, с което се увеличава и тежестта им. Освен това трябва да се предвиди и товарът, който ще бъде необходимата за растенията почва.

Един по-често срещан еквивалент на „джунглите насред бетона“ в гъсто застроените градски среди са зелените фасади, които също предпазват сградата от слънчевите лъчи и същевременно пречистват замърсения въздух. Отново трябва да се предвиди обаче такава конструкция, която да може да устои на растенията и да им осигури достатъчно пространство за растеж.

Вижте още как търговски център се превръща в градски парк.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Соня Георгиева
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Очакват се промени в спорния текст в ЗУТ
МРРБ предвижда издаване на разрешение за строеж само при налична улична регулация

Министерството на регионалното развитие и благоустройството публикува в сайта си, че се пл…