Градовете с голям брой население са и местата, които са най-апетитни за строителството. В гъсто застроените зони зелените площи сякаш започват да губят значението си. А с намаляването им се застрашава оцеляването на много растителни и животински видове. Как може да се постигне баланс между архитектурата и природата в градските условия? Ще разгледаме в три примера от пейзажа на Сингапур.
Тропическият мусонен климат и ниските температурни амплитуди на града-държава изискват да се отдели особено внимание върху енергийната ефективност на сградите. Сингапур се стреми да бъде първият климанеутрален град до 2050 г. А симбиозата между архитектурата и природата е една стъпка по-близо към тази цел.
Хотел Parkroyal Collection
В първия пример за унисона между джунглата и бетона ще разгледаме хотела Parkroyal Collection. Проектът за уникалната симбиоза между градина и хотел е завършен през 2013 г. и е дело на местните архитекти от WOHA. През 2020 г. е провъзгласен за шести път за водещ „зелен“ хотел в Азия. Той е идеален пример за устойчивост.
Обектът е оптично разделен на две, отстъпвайки достатъчно пространство, което да бъде изцяло с предназначението на градина. Горната част е носена от равномерно разпределени колони, които се сливат с ландшафта на растителността. Това „повдигане“ осигурява свободното движение на въздуха, което е приоритет на места с тропичен климат. В някои дни влажността на въздуха може да достигне 100%, а здравословни за човека са стойности около 40-60%. Чрез растителността се спестява от принудителна вентилация, която харчи енергия.
От снимката получаваме усещането, че сградата е почти „превзета“ от зеленината. Фасадата е изместена навътре, осигурявайки още повече пространство за растителността. Същевременно помещенията остават защитени в сянката на дърветата. Така те се явяват и като филтър на въздуха. Също така, те подобряват качеството на атмосферата като предлагат едно по-различно разбиране за балкона, давайки място за отдих и уединение.
Вижте още какво представлява 15-минутният град.
Хотел Oasia
Намиращ се в централната част на Сингаур, хотелът Oasia не може да остане незабелязан. Той впечатлява с неприсъщата за пейзажа червена фасада, която постепенно бива изцяло обгърната от пълзяща зеленина. Проектът е отново на WOHA и е завършен през 2016 г.
Отличаващият се облик на сградата е породен от концепцията архитектурата и природата да съществуват в унисон. Чрез фасадата и двете градини се компенсира изгубената поради строежа зелена площ на 1100%.
Забелязваме, че зелено-червеното було, което фасадата наподобява, е прекъснато в средата и на върха от големи отвори. Те маркират двете вертикални градини. Освен да осигуряват панорамна гледка над Сингапур, отворите спомагат свободната циркулация на въздушните пътища. Интелигентната вентилация е от основно значение при борбата с влажния и задушлив климат, какъвто е този целогодишно в Сингапур.
Прохладните градини са за общо ползване от гостите на хотела. Специфично за тях е, че дават дом и прехрана на редица растения, птици и насекоми, за които става все по-трудно да намерят място в бързо разрастващия се град-държава. Престоят в градината абстрахира от сивотата на градската среда и създава усещането, че човек действително се намира в една малка гора.
Singapore Tower
Последно от списъка е едно от най-новите попълнения в пейзажа на Сингапур. Сградата се намира все още в етап на строеж. Проектът на архитектите от BIG – Bjarke Ingels Group, съвместно с CRA-Carlo Ratti Associati, се намира в бизнес зоната на Сингапур и е започнат през 2018 г.
На адреса преди време се е намирал надземен гараж, който е разрушен, за да осигури терен за високия 290 метра небостъргач. Той има амбициозната цел да бъде перфектен пример за това как архитектурата и природата могат да съществуват заедно. На визуализацията по-горе се забелязва как семплата фасада бива раздвижена от напиращата да се разлисти дъждовна гора.
Предвижда се сградата да осигури пространство за широка гама от предназначения. Мястото за зелените площи не е в никакъв случай спестено. На редица от етажи са предвидени луксозни градини, които да осигурят достатъчно места с чист въздух за отдих, развлечение и социална интеракция.
Градините носят качествата на озеленените покриви. Те имат изолираща функция и предпазват повърхността от вредните слънчеви лъчи. Така температурата вътре в стаите се запазва постоянна, което спестява преразхода на електричество за климатици и вентилация. Освен това би могъл да се спести и разхода на гориво за път. Защо да пътуваш, когато паркът се намира на един етаж разстояние?
Защо не се предвиждат по-често цели етажи за градини?
Безспорно интеграцията на зелени площи насред стоманобетонните конструкции създава усещането за едно утопично бъдеще, в което природата и човека могат да съществуват в симбиоза. От конструктивна гледна точка обаче такива концепции са скъпи.
Те изискват добро проучване и подбор на растителните видове.
Кореновата система може да достигне размери, които биха застрашили целостта на хоризонталните стоманобетонни плочи. Поради тази причина плочите трябва да са със значително по-голяма от обикновено предвижданата дебелина, с което се увеличава и тежестта им. Освен това трябва да се предвиди и товарът, който ще бъде необходимата за растенията почва.
Един по-често срещан еквивалент на „джунглите насред бетона“ в гъсто застроените градски среди са зелените фасади, които също предпазват сградата от слънчевите лъчи и същевременно пречистват замърсения въздух. Отново трябва да се предвиди обаче такава конструкция, която да може да устои на растенията и да им осигури достатъчно пространство за растеж.