Skip to main content
search

За превръщането на бившата топлоцентрала на Националния дворец на културата в център за съвременно изкуство се говори отдавна. Едва наскоро обаче започна реалната работа над обновяването на обекта. През изминалия месец кметът на София, Йорданка Фандъкова, обяви, че строителните дейности текат по план, а центърът ще се превърне в средище за градската култура на столицата ни съвсем скоро.

Кадър, показващ състоянието на бившата топлоцентрала на Националния дворец на културата непосредствено преди обявяването на конкурса за нейната реновация. Макар и нестопанисвано, мястото е известно сред столичните стрийт арт и графити артисти като поле за изяви и сбирки | Източник: toplocentralata.com

Според официална информация на Столична община, реновацията се очаква да бъде завършена в началото на 2021г.. Въпреки това се предвижда самият център за съвременно изкуство да бъде открит година по-късно.

Ролята на бившата топлоцентрала в градската среда

Какво прави бившата топлоцентрала на НДК уникална по своя вид и характер? Ако трябва да отговорим на този въпрос с една дума, то това е ситуирането й в градската среда.

Обемът на сградата е деликатно отделен от основното парково пространство на Южен парк, като по този начин е прекъсната пряката визуална връзка между посетителите на парка и топлоцентралата | Източник: toplocentralata.com

Бившата топлоцентрала се намира в идеалния център на София. Тя се намира в началото на Южния парк, в непосредствена близост до музея “Земята и хората”. Въпреки това малцина от нас са чували за нея или са я виждали. Причината за това в общи линии се свежда до изкусното

Моделиране на терена съобразно архитектурния обем на сградата.

Завършена през 1982г., сградата попада в предвидената за реализацията на Южен парк територия. Предвид нейната функция, наличието й на тази локация довежда до съответните ландшафтни намеси при планирането на парка, така че тя да остане изцяло незабележима за посетителите му от север, изток и запад.

Интериорен кадър на сградата преди започване на строителните дейности по реновацията й | Източник: toplocentralata.com

В периода на проектирането и реализацията на парка от 1984г. до 1986г. е взето решение обемът на топлоцентралата да бъде напълно отделен от парковото пространство. Това е постигнато чрез направата на 3 изкуствени хълма и няколко зелени пояса от висока дървесна растителност. По този начин се постига абсолютно единение на сградата и отделянето й от общата паркова планировка.

Екстериорен кадър на сградата преди започване на строителните дейности по реновацията й | Източник: toplocentralata.com

Същевременно с това, обемно-пространственото решение на топлоцентралата само по себе си предполага наличието на връзка със заобикалящата я среда. Така взети заедно, тези фактори дават

Симбиоза между интимитет и връзка с природата – явление, рядко срещано в съвременната архитектура.

Обявяване на архитектурния конкурс

Именно поради уникалното местоположение на занемарената и нефункционираща вече сграда през 2015г. се взема окончателното решение за нейната рехабилитация и модернизация. Най-голяма роля в това изиграва мнението на редица експрети, според което архитектурният обем на сградата чака своя шанс да се разгърне и да се слее със заобикалящата го природа. Така започват обсъждания за бъдещата функция на мястото.

Архитектурна визуализация на класирания на първо място проект, изготвен от арх. Антон Колев и арх. Мариана Сърбова | Източник: podmosta.bg

През 2016г. официално е обявено задание за проектиране на център за съвременно изкуство под формата на архитектурен конкурс, проведен под патронажа на експертите от Столична община. Рекорден брой участници от България и чужбина вземат участие в организираната надпревара, а победител става проектът на младите проектанти арх. Антон Колев и арх. Мариана Сърбова.

До голяма степен проектната разработка на центъра за съвременно изкуство е обвързана с връзката между интериор и екстериор, вътре и вън | Източник: podmosta.bg

Тяхната основна концепция е свързана с минимална намеса в съществуващото пространство и максимално запазване на автентичния индустриален вид на сградата. Така те създават пространствено решение, съдържащо в себе си едновременно нови функции и съхраняващо автентичния дух на мястото от преди 30 години.

Какво ще можем да видим в новият център за съвременно изкуство?

Според организаторите на конкурса, мястото трябва носи най-вече социално послание. Цялата идея, стояща зад центъра за съвременно изкуство е пречупена през призмата на уличната арт култура на София.

Източник: podmosta.bg

Целта е мястото да се превърне в средище на модерните градски артисти на столицата, както и да заеме ключова роля на културната сцена на града. Със своите изложбени пространства, галерии, мултимедийни и многофункционални зали, бившата топлоцентрала предлага възможности за провеждането на различни мероприятия. Това несъмнено ще даде своя принос към културния живот на града. Очаква се центърът да придобие голяма популярност в артистичните среди и сред младите граждани, както и да оживи района. Чрез него още една цветна частица ще бъде прибавена към пъстрия пъзел на културната архитектура на София.


Основни източници: toplocentralata.com; podmosta.bg

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu