Морският курорт на Третия райх

Image: Panoramio

Лятото ни подсеща за един интригуващ пример на архитектурата на тоталитарните режими от XX в. в Германия – морската баня на остров Рюген, по-известна като Прора. Плановете за курортния комплекс са били част от инициативите на организацията „Сила чрез радост“, чиято цел е била планирането, наглеждането и постепенното превземане на свободното време на немския народ по времето на Третия райх. Започнат през 1936 г., той не успява да бъде завършен, за да изпълни предвидените за него функции. За сметка на това, комплексът устоява на премеждията на миналия век и успява да стигне до нас като физическо доказателство за мегаломанията на тоталитарния режим на Хитлер.

Автор на проекта е арх. Клеменс Клотц, който печели обществената поръчка за обекта през февруари 1936 г., а скоро след това по искане на Адолф Хитлер към него се добавя и голяма зала по проект на арх. Ерих цу Путлитц. Проектът бива отличен с гранд при на Парижкото изложение от 1937 г. Основната идея е в него да могат да почиват едновременно 20 000 посетители, като всеки от тях да се наслаждава на гледка към морето и да бъде на еднакво разстояние от него. Именно затова комплексът става забележително дълъг.

Днес от „Колоса на Прора“ е останала група от сгради с дължина 2,5 км, докато първоначалната му дължина е била 4,5 км.

Целева група на курорта са били семейства със среден или нисък доход, които не са имали възможности да си позволят скъпи почивки. Идеята за такъв вид изгодни курорти е взета от британската верига „Бътлинс“. Проектът предвижда осем сгради, всяка с дължина около 550 метра, с абсолютно еднакво разпределение. Стаите със скромните размери 2,25 м на 4,75 м са били свързани по двойки, като във всяка е трябвало да има по две легла и маса.

Едно от крилата в процес на строителство. | Image: Bundesarchiv, Bild 183-2008-0118-500 / CC-BY-SA 3.0

В строителството биват ангажирани едни от най-реномираните за времето си фирми. То обаче бива прекратено с началото на Втората Световна война през 1939 г. По време на войната част от сградите се използват за училища на помощнички към въздушните сили и един полицейски батальон. През 1943 г. част от южния блок бива разграден, за да може строителните му материали да се използват във възстановяването на поразения от бомбардировки Хамбург. След 1945 г. сградите са се използвали от военните сили на Източна Германия, а след 1990 г. отговорността поема вече обединената немска армия. Четири години по-късно комплексът бива обявен за недвижимо културно наследство. Едва в най-скорошно време той започва да действа по първоначалното си предназначение – като почивен комплекс, но разпродаден на части.

Така е трябвало да изглеждат стаите за почиващите. | Image: Wikimedia Commons

Незавършената почивна станция е била най-голямата казарма на Германската Демократична Република.

На мястото днес има и музей, който разказва историята му, както и възстановка на курортистка стая. Мнения на местната общественост, занимаваща се с недвижимото културно наследство, смятат, че не са представени подходящо периодите на тоталитарните режими. Така се заформя инициативата „Denk-MAL-Prora“, чиято цел е да покаже за какво всъщност са били използвани тези сгради. Това е история, изпълнена не с идеи за безгрижна лятна почивка, а с идеологии, целящи подчинението на всички аспекти на човешкия живот.

Днес отделните сектори биват продавани и трансформирани за почивни нужди. Голяма част от сградния фонд е в състояние на руина и е популярна урбекс дестинация. | Image: Wikimedia Commons; Author: Unukorno

Днес, когато на Европейския континент съществува относителен мир, все повече се нуждаем от това да не забравяме за грандоманските градежи на режимите от новото и най-новото време. Прора е едно доказателство за това как дори комплекс, който цели отдих, може да бъде превърнат в база за военно обучение, просто защото това е удобно на съответната власт. Той достига до нас като сведение за миналото не с високото качество и естетиката на архитектурата си, а със свръхчовешкия мащаб и идеите, които стоят зад неговото изграждане.

Повече за архитектурата на Третия райх можете да прочетете тук.