Skip to main content
search

По време на Втората световна война в Берлин, Хамбург и Виена са построени осем комплекса с бойни кули, чиято функция е била противовъздушната отбрана на нацистката армия. Тези комплекси представляват интерес с огромните си размери и съкрушителното внушение, което създават у наблюдателите. На пръв поглед, бетонните замъци изглеждат чужди за средата. Притеглят цялото внимание върху себе си и всичко наоколо остава подвластно на тяхното съществуване. В този аспект можем да ги приемем и като една метафора на режима, на който са служили. Днес някои от тях са запазени и интегрирани в живота на местните общности.

Разрушаването на една от кулите в Берлин след края на войната. Снимка: www.warhistoryonline.com

Построяването на бетонните отбранителни замъци е наредено от Хитлер след атаката на Британските военновъздушни сили над Берлин през 1940 г. Той проявява огромен интерес към тяхното конструиране и част от скиците прави сам. Проектът става приоритетен за Третия Райх и построяването на кулите се случва в рамките на шест месеца. Конструкцията им се състои от бетонни стени, дебели 3.5 м, и стоманен купол за допълнителна защита. Създадени са така, че да могат да устоят на бомбените атаки на военновъздушните сили в този период и впоследствие изпълняват тази функция безотказно.

Трите основни вида бойни кули. Снимка: www.wikipedia.com

В Берлин кулите са разположени, така че да образуват триъгълник, който да покрива изцяло центъра на града и този обхват да може да бъде защитен при навлизането на вражески войски. През годините са построени три различни вариации, като всяка следваща е осигурявала по-добра защита. Била е проектирана и четвърта генерация такива кули, до построяването на които никога не се достига. Те е трябвало да бъдат поне три пъти по-големи от вече съществуващите структури.

Другото предназначение на военните кули е било при нужда да служат като бункери за населението.

В тях са били разположени болнична част и са осигурявали провизии за над 10 000 цивилни. В крайна сметка, замъците изпълняват тази си функция при падането на Берлин. Тогава кулите стават дом на над 30 000 души и се превръщат в последните места, които падат под властта на Червената армия. Интересното е, че Руската армия не успява по никакъв начин да разруши структурата на тези крепости и да нахлуе зад техните стени. Причината за падението им става свършването на всички хранителни запаси, което предизвиква хората да ги напуснат. Точно затова те често са сравнявани с донжоните на средновековните замъци, които са били последната защитна позиция, където могат да се оттеглят войската или владетелското семейство.

Снимка: www.versesofuniverse.blogspot.com

След Втората Световна война се обсъжда разрушаването на бойните съоръжения, но поради огромните им размери и стабилната им конструкция процесът е много трудоемък и изисква големи финансови загуби. Днес по-голяма част от кулите са запазени и в тях са интегрирани съвременни функции, които са съвместими с даденостите на тези сгради. В една от кулите в Хамбург се помещава нощен клуб, към който има музикално училище и музикален магазин. Дебелите стени осигуряват добра шумоизолация, а тъмнината във вътрешността на структурата е позитив за функционирането на нощния клуб.

“Домът на морето” във Виена. Снимка: www.wikipedia.com

Всички три кули във Виена днес продължават да съществуват с ново предназначение. Една от тях се използва от Австрийската армия, като тази функция е най-близка до оригиналната им. Другата се използва като външна стена за катерене, която осигурява незабравима гледка към града. В третата се помещава „Домът на морето” – аквариум, в който посетителите могат да наблюдават стотици морски видове. Кулата придобива тази роля още през 1954 г. – само няколко години след края на опустошителната война.  Днес тя предизвиква голям обществен и туристически интерес.

Начинът, по който тези структури са интегрирани в съвременния живот, заслужава възхищение.

Бойните кули са наследство на най-тъмната част от историята на тези народи и може би на света като цяло. Въпреки това те не са пренебрегвани, а точно обратното –станали са значима част от живота на местните общности. Кулите носят спомена за войната и милионите загубени животи, но едновременно с това са преродени, за да служат на тези, които идват след тях.

Гледката от “Домът на морето” във Виена. Снимка: www.thedandydudes.com

Това трябва да ни накара да се замислим над наследството, което притежаваме ние днес и отношението, което имаме към него. Често оправдаваме пренебрежението към сградите, построени по времето на социализма, с тяхната политическа обремененост и близостта на времето. Този пример ни доказва, че структури – символи на най-опустошителния период от световната история, могат да бъдат съхранени, интегрирани и третирани с уважение.

Дали не е време и ние да предприемем тази стъпка?

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu