Да твориш на ръба: наследството на дадаизма в архитектурния модернизъм

„Еlominuscula pluplubasch rallalalaio“ – уверявам ви, че всичко е наред с моята клавиатура. Цитатът всъщност е от дадаистката поема „Wolken“, която е низ от близки звуци, създаващи измислени и лишени от значение думи. По същество това представлява и самият дадаизъм: да създаваш абсурдност, но същевременно с абсурдността си да събаряш и концептуални стени. Днес ще разгледаме отблизо някои от тях, свързани с архитектурата.

„Лудите, лудите! Те да са живи“

 Сякаш създадено в отговор на Първата световна война, дадаисткото движение се състои от творци, които отхвърлят логиката, разума и естетизма на тогавашното съвременно общество. През 1916 г. трима румънци – Тристан Цара, Марсел Янко и Жул Янко напускат Букурещ, за да учат в Швейцария, където се запознават с художника Уго Бол и скоро след това отварят кабаре „Волтер“ – нощен клуб за артистични и политически срещи.

Групата се състои от най-запомнящите се герои на движението. Това е и времето, когато техният съмишленик – Марсел Дюшан вече е измислил термина “анти-изкуство”. Светът на твореца радикално се променя  – Дюшановата карикатура на Мона Лиза носи мустаци и хвърля ругатни в очите на зрителя. Идоли и образи, акумулирали векове респект, биват събаряни с гръм и трясък един по един. 

Фотоколаж, „Разрез с дадаистки кухненски нож през бирения корем на последната ваймарска културна епоха в Германия.“ Хана Хох, 1919 г.

Дадаистите са реакцията на обществото срещу насилието, войната и национализма. Нихилизмът, породен от войната, и бунтарският дух, освободен от кубизма (първото революционно движение в изкуството) са ключовите фактори за растежа и привлекателността на новото културно течение. 

Общото с архитектурата

Международни по своя обхват, дадаизмът и сюрреализмът като интелектуални движения играят важна роля в самоопределението на пристъпващия архитектурен модернизъм. Тази битка срещу традиционните интерпретации повлиява на всички визуални изкуства, включително и чрез възприемането на несъвършеното за красиво, и търсейки неговата уникалност.  

Новаторското експериментално отношение към изкуството вдъхновява архитекти като Ото Вагнер, Антонио Гауди и други. То ги предизвиква да преосмислят орнаментите, формата и материалите на застроената среда и да създават здания, които са коренно различни от конвенционално приетите за времето стандарти. 

Стъклен павилион, Кьолн, арх. Бруно Таут, източник: Quizlet 

Стъкленият павилион в Кьолн, Германия от Бруно Таут е първият по рода си, който е изграден от бетон и основно е дефиниран от изпъкналия си геометричен стъклен купол. Целта на дизайна е да предизвика усещане за почуда у зрителя – именно поради неортодоксалната си композиция. Не е съвпадение, че такива рискови, неформални и нестандартни дизайни се появяват по същото време, когато дадаизмът процъфтява. 

“Merzbau” от Курт Швитерс. Шест стаи от семейна къща в Хановер, „реновирана“ между 1923 и 1933 г., източник: Mycours

Курт Швитерс, архитект, превърнал се в графичен дизайнер, става известен със своите авангардни инсталации, които създава в собствения си дом, променяйки концепцията за домашното пространство в нещо съвсем различно и нетрадиционно. През годините интериорът на студиото му се трансформира в своеобразен триизмерен колаж, съставен от наподобяващи пещери пространства, които са в състояние на перманентна промяна.

Кухненските шкафове напомнят за оформящ се вариков сталагмит, а холната мебел за опасно надвиснал над обитателя на помещението сталактит. Бомбардировките през Втората световна война унищожават сградата и от нея са останали само направените фотографии. 

Фриц Хогер, Chilehaus, Хамбург, Германия, 1922-4 г., източник: Nickkahler 

Други сгради от експресионистичния архитектурен стил като Chilehaus в Хамбург от немския архитект Фриц Хогер са наследници на принципите на дадаизма.

Мис ван дер Рое и дадаизма

Най-голямото влияние на дадаизма върху архитектурата идва чрез Лудвиг Мис ван дер Рое. Мис посещава панаира на дадаизма в Берлин през 1920 г. и малко след това изоставя своя ранен класицизъм в полза на безпрецедентни дотогава форми, произведени чрез фотомонтаж (дадаистите са основоположниците на  фотоколажа). Най-известен от тях е проекта на Мис за кулата „Фридрихщрасе“ от 1921 г. 

Лудвиг Мис ван дер Рое, неосъщественият проект за небостъргач на Фридрихщрасе, 1921 г. Ню Йорк, Музей на модерното изкуство (MoMA). Представен е процесът по създаване на самия проект чрез наслагване на изображения

Връзката между Мис и дадаизма продължава на страниците на списание „G“, където дадаизмът се смесва с влиянията на конструктивизма. Списанието се издава от 1923 до 1926 г. и е редактирано от бившия дадаист Ханс Рихтер, с редовен принос от Мис.

Тео ван Дусбург – който по-късно основава холандския „De Stijl“ – също се изявява като дадаист. Тези преходи от отрицание към конструиране показват, че дадаизмът не е само нихилистичен, а в много случаи е и опит да се разчисти артистичното пространство и идеологически да се започне наново. Тук на сцената на идеите ще се появи модернизма, който ще сложи в рамки стихийността на т.нар. “бурни” първи 20 години на XX в. 

Строят сграда на Мис ван дер Рое по забравен проект

Именно във възприемането на фотомонтажа от Мис дадаизмът има най-траен ефект върху архитектурата. Този похват Мис прилага с предложението си от 1928 г. за Александерплац, което разкъсва кръстовище, за да го замени с огромни, но все пак асиметрично разположени блокове. Такъв тип презентация на проект (чрез инструментариума на колажа) се използва и в наши дни, но за времето си е революционен способ за достигане до съзнанието на широката публика. 

Проект за Александерплатц, Мис Ван дер Рое, 1929 г., източник: Artnet

 Хилберзаймер следва Мис със своето модернистично „Предложение за развитие на град Берлин“ (1929), където огромна част от Берлин е заменена от блокове, подредени като възвишено неумолима мрежа от монолитни сгради. То може да се разглежда и като дадаистка провокация: едновременно творение на логиката на капиталистическото развитие и опит да се разтърси зрителят с цел по-внимателно отношение към ирационалността на съществуващия град.

Следва обаче да акцентираме, че без революционния дадаистки начин на визуализация –  архитектурата и изкуството като цяло биха били много по-различно изглеждащи днес. 

Лудвиг Хилберзаймер, „Предложение за развитие на град Берлин“, 1929 г., източник: Arkitera

Съвременните дадаисти

Дадаизмът като интелектуално движение има една-единствена цел: да шокира. Дадаистите разбират, че по същество силните емоционални реакции към даден обект имат много по-дълготраен ефект, отколкото традиционния образ. Чувството на шок се запечатва по-лесно в съзнанието ни и дори е възможно да доведе до дългосрочна промяна в нашето поведение. А кое може да предизвика по-силен шок от заобикалящата ни среда – от сградите и улиците, по които минаваме всеки ден?

Проектирана от архитекта Франк Гери, концертната зала „Уолт Дисни“ сякаш иска да се противопостави и обърне наопаки нашето възприятие за архитектура. Всичко това е постигнато чрез облицоване на нестандартно оформената фасада с панели от неръждаема стомана. Тази зала и музеят “Гугенхайм” в Билбао са изключителни структури, които далеч надхвърлят архитектурния език на масовия стил. Визуалната им дързост може да бъде свързана с първите артистични опити в дадаизма, където експерименталното е издигнато в култ. 

Четете тук за Новия център в Арл на Франк Гери

Музеят „Гугенхайм“, Франк Гери, 1997 г., източник: Guggenheim-Bilbao 

Дадаизмът проправя път на много архитекти към преосмисляне на т.нар. „традиционна архитектура“ и е от първите стилове, които вдъхновяват твореца да погледне отвъд функцията и да види сградите като скулптури, давайки ход на движения като деконструктивизма – един от най-противоречивите архитектурни стилове, част от постмодернизма.

Концертната зала „Уолт Дисни“, Франк Гери, 2003 г., източник: Architectmagazine.com

На изпроводяк, за да си припомним, че не бива да вземаме живота твърде на сериозно, а и за вдъхновение, ви оставям с хумористичното ръководство за писане на поезия на дадаиста Тристан Зара: „Вземете вестник. Вземете ножици. Изберете статия с дължината, която искате да направите вашето стихотворение. Изрежете статията. След това внимателно изрежете всяка от думите, които съставляват тази статия и сложете всички в торба. Разклатете леко. След това извадете всички отрезки една по една. Копирайте съвестно в реда, в който са напуснали торбата. Стихотворението ще прилича на вас. И ето ви – един безкрайно оригинален автор с очарователна чувствителност, макар и неоценени от вулгарното стадо.“