Всички ние станахме част от невиждано досега явление – екстремна изолация в контекста на добре свързания физически и виртулно свят. А представяте ли си да живеете така целогодишно по собствено желание? А ако към това добавим дълги периоди на пълен мрак и привидно еднообразен пейзаж? И все пак това уникално природно съчетание изисква и уникален архитектурен дизайн, който да направи възможно пребиваването на човешкия вид в екстремни, неприсъщи за него условия.

Първите антактически бази

В действителност първите бази не били сгради, а кораби. Експедициите плавали през лятото в антарктическите води, а акостирайки само за извършване на някои експерименти и взимане на проби. През 1989 година обаче бил първият зимен престой, когато корабът на Адриен де Жерлаш на практика замръзнал на място.

Проба-грешка

Така се породила и идеята за създаване на бази. От тук започнали и безбройните неочаквани усложнения, които можели да бъдат разрешени само с опит, натрупан във времето. Основните затруднения били свързани с липсата на каквито и да било строителни материали. Правилото било следното: ако искаш дърво, трябва да си го донесеш. Това обаче също не било толкова лесно, тъй като времевите прозорци, в които водите не са замръзнали, температурите – ужасно ниски, а ветровете – опасни, били  изключително кратки. Често базите трябвало да бъдат транспортирани и сглобени за по-малко от месец.

Замръзналият през 1988 година кораб Belgica

Една от първите бази – британската Scott’s Hut, построена през 1911 година, може да се характеризира със следните думи: студена и ветровита. Конструкцията била дървена, но тъй като била поставена директно на земята, често била почти затрупвана от сняг, а някои от изходите ѝ – блокирани.

Базата Scott’s hut на нос Ивънс / Снимка: Eli Duke Creative Commons Attribution

С добавянето на подходяща изолация, студът и теченията не били вече проблем, но липсата на вентилация и влагата довели до конденз и мухъл. В допълнение потенциалното отравяне с въглероден оксид също излязло на дневен ред, породено от директното изгаряне на гориво за отопление в постройките.

Как съвременният дизайн се справя с тези проблеми?

Базите вече се разполагат на постаменти или хидравлични колони, чиято височина може да бъде регулирана, и така топенето на ледовете да не възпрепятства функционирането на станциите.

Австралийската база Davis station, основана през 1957 година. / Снимка: Google Images

През годините, с напредъка в областта на материалите са построени спомагателни сгради, които не трябва да се отопляват много, но поддържат необходимата температура. Така вместо единичната многофункционална хижа, сега ставаме свидетели на цели цветни „градски струкури“, където архитектурата остава на заден план. Постройките са зонирани според функцията, а концентрацията на енергията, необходима за отопление, се съсредоточава в жилищните единици.

Поглед отгоре към американската база McMurdo station / Снимка: Google Images

По-специално, осъзнаването на заплахата от пожар е довело до бази, изградени от няколко модулни сгради с пролуки между тях, за да се избегне разпространението на евентуалното възникване на пожар. По-новите бази обаче използват спецификата на условията, за да проявяват амбиция и в архитектурния дизайн.

Halley VI / Hugh Broughton Architects

Противно на тенденцията от шарени разпръснати структури, напомнящи хаоса на съвременните индустриални зони,  станцията  Halley VI е разположена в права линия, перпендикулярна на преобладаващия вятър, така че от подветрената страна се образуват снежни преспи. Това оставя наветрената страна свободна, създавайки твърда заледена повърхност, пo която превозните средства могат лесно да се движат. Базата е разделена на две за по-голяма  безопасност, като всяка половина има собствен енергиен център и се самоиздържа в случай на авария. Мостовата връзка пък позволява споделяне на електроенергия, дренаж и вода.

Новата база „Халей“ отвън / Снимка: Google Images

Съществуващата Халей е най-южната научноизследователска станция, управлявана от British Antarctic Survey, и се намира на 150-метровия плаващ леден шелф Брунт, който се движи с 400 метра годишно към морето, а достъпът с кораб и самолет е ограничен до 3-месечен летен прозорец.

Станцията съществува под въздействието на изключително тежки условия, което прави оптимизирането на строителните процеси неизбежно. Освен това поради подвижните ледници старата база е отместила толкова много позицията си, че опасността от нейното откъсване като айсберг изисквала спешни мерки. Затова през 2004 година е организиран международен конкурс за избор на проектанти за нова станция.

Организация на модулите в план. / Снимка: Google Images

Hugh Broughton Architects печелят конкурса с иновативното си предложение за  модули, поддържани от гигантски „стоманени ски“ и хидравлично задвижвани крака, които позволяват на станцията механично да се „издига“ по-всисоко от нивото на снега всяка година.

Пространствена организация на главният модул, който има жилищна функция. / Снимка: Google Images

И докато ледниковият шелф се придвижва към океана, модулите, изградени от здрава стоманена конструкция, облицовани с изолирани композитни GRP панели, могат да бъдат спуснати и теглени от булдозери към вътрешността на континента.

Любопитен факт: Знаехте ли, че през 2013 година Metallica изнася концерт в Антарктика, като по този начин се превръща в първата група, стъпвала на всички континенти? А за да не се смущава арктическата фауна, концертът се провежда под специална куполна структура, докато публиката се наслаждава на музиката посредством слушалки.

Indian Research Base / Bof Architekten

Сградата е оборудвана със самоподдържащ се източник на енергия, системи за отопление и охлаждане и собствена система за пречистване на прясна вода. Комбинираният топлоенергиен блок осигурява изцяло необходимата енергия за станцията, правейки я неподвластна на климатичните условия. С други думи остатъчната топлина в резултат на производството на електроенергия е повече от достатъчна за отопление на цялата станция. Когенерационният блок и всички други елементи на конструкцията, необходими за битови нужди, са замислени по такъв начин, че в случай на неизправност, на място е наличен заместващ елемент.

Индийската база по време на антартическото лято. / Снимка: Google Images

Сградата се състои от 134 стандартни контейнера, които не само определят отделните пространства, но и отчитат структурната система. Високата степен на мобилност и гъвкавост, свързани с такива контейнери, осигурява оптимално транспортно средство и изключително кратки периоди на монтаж.

Функциите на сградата са ясно структурирани и организирани. Общо 24 единични и двойни стаи са разположени на втория етаж, както и кухня и трапезария, библиотека, фитнес зала, операционна зала, офиси и дневна. В интериорите се наблюдават множество дървени елементи и светли тонове, които да доближат повече обитателите до природната среда, с която са свикнали извън мразовития континент, и така да им въздействат психически.  На долното ниво се намират  лабораториите, складовите и техническите помещения, когенерационната инсталация, както и гаражът, който включва работилница. На третото ниво се помещава климатичната система, както и терасата, която може да се използва за различни научни експерименти.

Дневната зона в базата / Снимка: Google Images

Забелязва се тенденцията все повече архитектурни студиа да проявяват интерес към проектирането на арктически станции с особено внимание към детайла, вътрешните пространства и психологическото благосъстояние на участващите в експедициите, защото дългите периоди на мрак и стерилната обстановка биха могли да доведат до емоционален дисбаланс и депресивни състояния.

Българската следа

Макар и сградата на българската експедиция да не е толкова голяма, то нейната позиция е изключително стратегическа, а научният принос към опознаването на ледения континент – неоспорим. Базата е основана през 1988 година, а през 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена „Св. Климент Охридски“.  Сградата на базата е многофункционална, а през 2012 г. е изградена нова постройка специално за параклиса „Св. Иван Рилски“, което го прави първата православна постройка в Антарктида.

Снимка на българската база „Св. Климент Охридски“ / Снимка: Google Images

Възторгът към иновативния дизайн обаче не може да не ни накара да се замислим за опасността, породена от климатичното затопляне, която грози не само ледниците, но и целия свят. Може да се окаже, че излишно хвърляме усилия към усъвършенстването на бази, които скоро няма да имат „почва“ под краката си. А какви решения могат да предложат архитектите, ако настъпи воден свят?

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Как преусториха Градската художествена галерия в старинен Пловдив
Неокласическата сграда се “отваря“ към града

Някога Девическо училище, а след това художествена галерия – сградата, построена пре…