Националният студентски дом – минало, настояще и бъдеще

2023-та е годината, в която Националният студентски дом отбелязва своята 90 годишнина.

По този повод ще ви разкажем за историята на сградата и някои от трудностите, през които тя преминава от миналото до днес. Последната от тях е голям пожар, който през 2001 г. уврежда значително големите зали. За жалост, не може да се твърди, че 22 години по-късно домът се е съвзел от тази злополука. Единственият по-сериозен ремонт след инцидента на един от покривите на залите, за да се предотвратят течове.

Източник : stornik.org

През 2021 г. домът се класира по програма “Културно наследство” за разработване на проект за реставрация и консервация на сградата. Благодарение на това е извършен цялостен и конструктивен анализ. За всеки интересуващ се, той може да бъде разгледан при запитване в НИНКН. А в тази статия ще обърнем внимание на важните архитектурни особености на сградата и перспективите, които ще се открият пред нея щом състоянието на пространствата се подобри.

Началото на идеята за студентски дом

Годината е 1901-ва и значителна част от студентите са в толкова лошо финансово състояние, че не могат да си позволят своята адекватна прехрана. Техният брой нараства, а битовите условия, в които са принудени да живеят, остават все толкова оскъдни. Тогава се създава първият студентски клуб, който всъщност представлява трапезария за топла храна.

Източник: stornik.org

Ако на първо място е трябвало да се покриват битовите нужди на студентите като подслон и храна, то, когато това е изпълнено, следват и духовните нужди, за които е нужна и окуражаваща физическа среда. Стилиян Чилингиров – директорът на Студентския клуб и министърът на просвещението проф. д-р Иван Шишманов внасят първото дарение от 10 000 лв за построяването на първия студентски дом. Събирането на средства за изграждането на дома трае 30 години, а самият строеж още 10.

Локацията като отражение на обществените ценности

Урбанистичният контекст, в който е поставена сградата не може да бъде по-актуален, както тогава, така и сега.Имотът се намира на пл. Народно Събрание като обхваща дъгообразната страна на площада. Контрастът между настояще и бъдеще няма как да бъде по-конкретен – функцията на Народното събрание, представлявайки настоящето, а студентският дом – бъдещето. Локацията равнопоставя работата в двете институции и отразява факта, че бъдещето се гради чрез образование и стимулираща академична среда. Факт, които настоящите членове на българския парламент са забравили отдавна. Факт, който също е видим, когато обърнем очи към физическото състояние на важни части от сградата днес.

Философия на сградата

Архитектите, натоварени със задачата да подготвят проекта са едни от най-значимите лица в архитектурата по това време – арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов. И двамата завършили в Берлин имат голям принос за оформянето на модерното движение в България в предвоенния и междувоенния период, а обликът на Студентския дом е характерен пример именно за тази стилистика в архитектурата.

През 1929 г. в България не съществува сграда-аналог със същата функционалност.

Станчо Белковски предприема изследователско пътуване до Германия, където изследва внимателно вече съществуващи примери за студентски домове. В публикация от 1930 г. във вестник “Студентска Борба” той обяснява, че такова място трябва да отговаря максимално на материалните и в най-широк смисъл на духовните нужди на студентите.

Източник: https://pastvu.com/p/513974

Една година по-късно проектът за сградата е завършен и са положени основите на градежа.

Грубите строителни работи продължават до 1933 г. и още преди те да завършат театрални и музикални състави започват да използват сградата, което по себе си говори за неотложността на съществуването на дома като независима институция за студентската общност.

Контекст и архитектура

Парцелът, на който е построен домът, е изключително нерегулярен като форма и симетричното планиране на пространствата е особено предизвикателство в този случай. Цялостното разпределение на сградата може да се определи като констелация от обеми, като домът има две фасади, една откъм ул. Аксаков и главната, която гледа към площада.

Фасадата откъм пл. Народно събрание е с ясен хоризонтален растер и уплътнява страната на имота, като следва формата на площада. Лентовидни прозорци, типичен модернистичен елемент, обхващат цялата дължината на всеки етаж, освен последния. Там се забелязва обособяването на кула, последвана от отворена тераса. Растерът на фасадното остъкляване също е възприет чрез колоните на типичния за стилистиката открит бетонов навес.

Днес целостта на фасадата трудно се възприема от нивото на минувачите, тъй като голяма част от фронта е закрит от високи дървета. В предпроектното проучванесе отбелязва, че те не са били заложени в плановете на Станчо Белковски и Иван Данчов. Най-добре се забелязват последните етажи, като там ясно се откроява комуникацията във фасадите на дома и жилищната кооперация, слепена с него.

От другата страна е разположена “Къщата на Моллов” –  типичен виенски сецесион. Нейният покрив е разрушен от бомбардировките през Втората световна война като до днес не е реконструиран, което се отразява на хармонията на целия фасаден фронт. Други елементи като рекламни банери и климатични тела по фасадите са били голям проблем през годините, както и до днес, защото унищожават естетическото въздействие и симетрия на архитектурните обеми.

Източник: studenthouse.bg, проект на студио “Новиза” ООД, арх Правдомира Алексиева, арх. Георги Цапков

Интериорни особености

Според анализа в предпроектното проучване на арх. студио “Новиза” ООД има няколко ключови пространства, които представляват най-голям архитектурен интерес. Това са стълбищните тела с прилежащите им фоайета, които се използват за изложби и събития. Прехода между двете се омекотява чрез заобляне на стените към стълбищата, подчертани чрез типичен тръбен парапет. Подовата мозайка се отличава с черно-белия растер като пример за строителния период, контрастирайки с изчистените стени. Особен се открояват и централните колони във фоайетата.

Източник: http://rkpetkov.blogspot.com

Те са кръгли и се разширяват, сливайки се с тавана и също дефинират централна точка в пространствата. По тях и по стените са разположени гипсови щукатури в стил Арт Нуво. Концервационният проект засяга силно анализа и идентифицирането на оригиналните елементи в пространствата. Предпроектното проучване планира всички стилистични архитектурни похвати за периода да бъдат почистени и върнати в техният оригинален вид, доколкото той може да се определи. Допълнителни неща като разделителни стени, появили се в последствие във фоайетата ще бъдат премахнати, за да може пространствата да функционират, както са предвидени.

Реставрационният проект е с най-силен фокус върху преустройството на голямата зала, тъй като тя понася най-големи щети от пожара. Предвидено е тя да се превърне в гъвкаво мултифункционално пространство. Отново с респект към оригиналната архитектурата  ще се възстановят пострадалите елементи, като окаченият таван и орнаментите на балкона, които отразяват тогавашния момент в архитектурата. А сегашните седалките ще бъдат заменени с телескопична конструкция, която ще позволява пространството да се напасва на съответното събитие.

Ще се случи ли реконструкцията?

Безспорно е минало прекалено много време, в което нужната ремовация на дома не е извършена. Въпреки плачевното състояние на големите зали, в последните години започват да се случват събития и в тях. Проектът за реновация и консервиране на сградата е бил внасян вече двукратно в НИНКН и МК. Всяко внасяне в институция го забавя за определен времеви период, докато съответният орган не се произнесе по неговите характеристики.

В случая на студентския дом този времеви период се равнява на поне 1,5 – 2 години, като това надвишава административно установените срокове за действие многократно. В най-добрия случай изпълнението на проекта ще бъде предвидено в бюджет на МК за 2024-та година. Ако това се случи то ремонтните дейности трябва да приключат 2025 г.

Визуализация на голямата сцена, проектантско студио “Новиза” ООД, арх Правдомира Алексиева, арх. Георги Цапков

Когато този момент дойде сградата ще може да функционира с обновени инсталации и освежени приветливи пространства.

А укрепването и реставрирането на голямата зала ще дадат перспектива в друг мащаб на дома и на събитията, които ще бъдат възможни там. Цялостно домът разполага с много богата програма от събития и сега, но е факт, че голяма част от обществеността свързва идеята за дома със опожарената зала и неприветливия й вид. Надяваме се когато проектът се изпълни, София ще разполага с едно ново модерно културно пространство, което обаче носи духа на стремежа към образование от изминалите 90 години до днес.

Източници: 

• Книга “Домът и Университетът. Споделени истории от Царство България” – д-р Христиан Даскалов, директор на НСД
• Предпроектни проучвания по проект за реконструкция на сградата на НСД – проектантско студио “Новиза” ООД, арх. Правдомира Алексиева, арх. Георги Цапков
  
• Материалите, относно проекта бяха разгледани по запитване в НИНКН.
• Голяма част от информацията достигна до нас с помощта на д-р Христиан Даскалов – директорът на Студентския дом, на когото благодарим сърдечно за отзивчивостта и отделеното време.