Коулун: един град в тъмнина

Какво се случва, когато жилищата се създават единствено и само по законите на възможното? Как строителни обекти се появяват без градоустройствено планиране, без проект, без одобрение от компетентните органи и как това влияе на средата? Как тази „архитектура без архитекти“ формира нови типологии и достига до граници, които надскачат разбиранията ни за жилищно обитание?

Не можем да отречем едно – населението на планетата се увеличава главоломно. Разглеждайки ситуацията в европейския контекст, ние не усещаме това пряко, но когато отправим поглед на изток, нещата стоят по съвсем друг начин.

В момента най-многолюдната държава в света е Китай, но според темповете, с които нараства, скоро населението на Индия ще бъде с по-голям брой. Културите и разбиранията формират съвсем друг архитектурен облик, който често пъти е разсичан от социална и пространствена сегрегация. Неравенствата в обществото водят до контрасти по отношение на застрояването, контрасти, които плашат с категоричността и непреодолимостта си.

Апартаментни жилищни сгради в Хонконг | Снимка: medium.com

Пример за градски феномен, съществувал през 20-ти век, е един огромен град-блок в Хонконг – Коулун (Kowloon Walled City). Днес можем да го определим като социален експеримент, който спонтанно достига неочаквано развитие.

ИСТОРИЯТА

През 40-те години на ХХ-ти век на мястото на разрушена китайска крепост в Хонконг бежанци започват да изграждат импровизираните си домове. Новата градска структура първоначално е заселена от 2 000 души, построили гетото си с подръчни материали; неконтролируемо тя се разраства до 50 000 жители през 80-те. Наблъскани в разнебитени хаотични жилищни структури, те формират своебразен пространствен небостъргач.

Плътното застрояване достига предела си. | Снимка: Ian Lambot

Никакви архитекти и инженери не са взели участие в мащабните конструкции, които достигат до 14 етажа.

Височината била спряна дотам поради близостта на летище и ниско летящите самолети. Хората градят новите си домове с двете си ръце. Те създават своето убежище в тъмнина – тесните улички притискат всяко останало лично пространство. Коулун се превръща в огромна плътна маса от жилищни единици, непристъпна и заплашителна със своите размери и облик – крепост, издигната в името на оцеляването на жителите й.

Архивен разрез | Неизвестен източник

Бъркотия от пренаселени пространства, задух и безнадеждност, „укрепеният град“ постепенно се превърнал в град на анархия. Полицията изпитвала страх да патрулира в него. Тесните и мрачни улички развили криминогенната зона, която необезпокоявано съществувала непосредствено до почтени, но бедни семейства, деца и занаятчийски работилници.

Незаконно заселилите се жители постепенно изграждат в близост до домовете си всичко, от което се нуждаят. В структурата на Коулун имало няколко училища и детски градини. Магазинчетата на нивото на улицата били пъстра смесица от нелицензирани зъболекари, разнообразни сергии, кафенета и заведения за хранене със съмнителна хигиена.

Снимка: greggirard.com

Колко души е побирал всъщност?

Бройката достига 1 920 000 души на квадратен километър.

За сравнение, гъстотата в Хонг Конг е едва 6 700 души. Въпреки мизерния и потаен облик и репутацията на беззаконие, много от гражданите на Коулун го помнят с носталгия. Макар и възприеман като „град на тъмнината“ отвън, той е бил наричан дом от мнозина отвътре.

Често жителите на Коулун са търсели уединение и светлина по покривите на сградите. | Снимка: greggirard.com

Краят – от крепост към парк

През март 1993г. селището било разрушено и на негово място била построена традиционна китайска градина. Макар и отдавна изчезнал, градският феномен още се помни ярко и е повод за проучвания и дебати. Със своята дистопична същност Коулун се превръща в прототип за видео игри, филми, илюстрации и романи.

Нека хвърлим поглед сред изкуството, което Kowloon Walled City вдъхновява: