Обречени ли са архитектите заради изкуствения интелект?

Професията на архитекта все по-тясно се свързва с технологичния напредък. Нови софтуерни въведения, нови технологии на строителство и материали са част от пъстрата палитра способи, които бихме могли успешно да използваме в практиката си, за да подпомогнем крайния си продукт и да повишим неговото качество и конкурентно способност. Въпреки това съществуват мнения, че технологията не само подпомага работата, но и влияе негативно на професията на архитектите. Едно от най-радикалните опасения по темата се свързва с възникването на нови поколения компютърни програми, които сами “проектират” сгради и интериори.

Според мнозина тази тенденция би могла успешно да конкурира, а и дори да измести архитектите от пазара на сградното проектиране в бъдеща перспектива, имайки предвид скоростта на развитието на технологиите в глобален план.

Себастиан Еразурис е дизайнер и художник, роден в Чили и понастоящем живеещ в Ню Йорк, САЩ. Дейността му се развива в разностранни посоки и различни сфери на дизайна, като в тези среди той е известен и с предприемаческите си начинания и социалната активност по повод нашумели казуси, засягащи сектора. Преди близо 2 години той реализира проект, посветен на темата за изкуствения интелект, развитието на технологиите и професиите, свързани с дизайн. Любителският проект, публикуван в личните страници на Еразурис в различни социални мрежи, доби огромна популярност поради интересната гледна точка, която предлага върху проблематиката. Според него,

близо 90 процента от хората, занимаващи се с дизайн, биха могли да изгубят професията си

вследствие на технологичния прогрес. В това число влизат и архитектите.

Основната теза на чилиеца се базира на това, че е “почти невъзможно архитектите да се състезават с алгоритмите на компютърно базираните софтуерни решения”. В проекта си той предсказа убийството на професията от изкуствения интелект, като подплатява твърдението си с илюстративни материали. Така в един от профилите си в социалните мрежи той публикува анимация на параметричен софтуер, предлагащ безброй вариации за оптимално функционално обзавеждане на дадено помещение в зависимост от промяната на неговата площ и дименсиите му по основните оси на координатната система.

Дигиталният инструмент, разработен от Wallgren Arkitekter и BOX Bygg може да генерира планове абсолютно автономно. Липсата на необходимост от намеса на човешки интелект за оптимални резултати в този пример е абсолютно доказателство, че професията е застрашена, твърдят и други специалисти.

Параметричен инструмент за проектиране на планови разпределения

За разлика от архитектите, на които са необходими дълги години усилено учене и опит, за да придобият необходимите знания и квалификации, машинното обучение скоро ще позволи на софтуерните приложения да синтезират огромни количества архитектурни знания за секунди. Така ресурсите, необходими за обучението на човека и машината за проектиране на сгради, стават несъпоставими. Именно това, коментира Себастиан Еразурис, оставя архитектите неспособни да се конкурират с технологията.

Себастиан Еразурис

Според други привърженици на теорията е възможно скоро клиентът да може да създава сам сградите на своите мечти с помощта на съответните програми. Така процесът би изглеждал коренно различно, като един от възможните сценарии е приспособяването на клиентското задание към съответните естетически нужди и “сглобяване” на достатъчно добре функционираща сграда с приятен и чувствителен към средата вид.

Въпреки реалното наличие на подобна възможност, не бива да отричаме художествения елемент на проектирането. Все пак архитектурата не е точна наука, а комплексна съвкупност от различни знания, естетическа чувствителност и изкуство. Именно това прави човешкия фактор важен и дори незаменим в процеса по създаването на сгради.

Несъмнено е невъзможно да отречем все по-голямата роля на технологиите в проектирането, но не бива и да пренебрегваме ролята на човека като движеща сила и генератор за идеи. Дали професията на архитекта е застрашена или по-скоро подпомогната от дигитализацията е спорно да кажем и предстои да видим. Важно е обаче да оценим ключовата роля на креативността, която няма как да бъде заменена от технология, машина или робот…