Пловдив преоткрива наследството на модернизма

Този уикенд Домът на науката и техниката в Пловдив приюти честването на 100-годишнината от основаването на немската архитектурно-дизайнерска школа Баухаус. Юбилейната програма е инициирана от Гьоте институт, а партньори на събитията са Lucky Дом на киното и клуб Fargo.

ЩО Е ТО БАУХАУС?

Филмът „Баухаус – модел и мит“ даде начало на събитията на 8-ми март. На следващия ден изкуствоведите Васил Макаринов и Теодор Караколев от фондация „Български архитектурен модернизъм“ представиха лекцията „Баухаус и Пловдив“. „Част от еволюцията на времето“, течението намира своите корени в Arts & Crafts (Изкуства и занаяти) вълната във Великобритания и Werkbund (Асоциация на занаятчиите) в Германия. Лекторите споменаха за фабриката на AEG от арх. Петер Беренс и фабриката „Фагус“ от арх. Валтер Гропиус – добре познати примери на ранната модерна архитектура. Разказаха ни за къщата Сомерфелд, селището Вайсенхоф, жилищния комплекс „Тьортен“ в Десау, за Йоханес Итен, Ханес Майер, Валтер Гропиус, Мис ван дер Рое, въобще всички акценти, свързани с Баухаус, които трудно бихме могли да поберем в един текст.

Разбити бяха и няколко мита относно известната школа. В самото си основаване през 1919 г. тя приема еднакъв брой мъже и жени, но месеци по-късно това е променено – ръководителите й преценяват, че някои специалности са по-подходящи за мъже, а други – за жени. Оказа се също, че не Баухаус е въвел санссерифния шрифт (без детайли, като този на настоящия текст), а че всъщност той е съществувал малко по-рано.

Изследователите не забравиха и за българската следа. Противно на общоприетата информация се оказва, че в Баухаус е имало един-единствен български възпитаник – пловдивчанката Мара Учкунува – Аубьок, която изучава текстил в известната школа. Николай Дюлгеров и Захари Илиев, за които се смяташе, че са учили там, не са записани в немските архивни документи, които Макаринов и Караколев са проучили през 2018 г. Учили са в други немски градове. Оставен ни бе прозорец за надежда – възможно е българските възпитаници да са посещавали курсове в школата и да са поддържали връзка с преподавателите от нея. За това в момента обаче информация няма.

Емблематичната сграда на училището в Десау. | Photo: © Tillmann Franzen, tillmannfranzen.com © VG Bild-Kunst, Bonn 2018

БАУХАУС ПО СВЕТА

Разнищени бяха и теоретичните постановки, последвали от краткия живот на Баухаус. Затвореното през 1933 г. под политически натиск училище успява да повлияе на архитектурата и дизайна в целия свят. Това се случва предимно защото неговите студенти и майстори емигрират в различни страни на няколко континента. В краткия живот на школата преподавателите успяват да уловят експериментаторския дух на обучението, да го теоретизират и съответно – академизират. Точно обратното на това, към което се е стремял един от нейните основатели – Валтер Гропиус. Краен продукт на Баухаус се явява чисто и просто стил – от фасадите с прозорци „термометър“ до сервиза за чай и кафе на Мариане Брандт.

Според лекторите, школата не успява да постигне преследвания Gesamtkunstwerk (тотално произведение на изкуството), включващо всички елементи в едно цяло. Дали можем да наречем Баухаус движение, стил или течение е спорно, тъй като развитието му е в известна степен кратко и некохерентно. Оказва се обаче, че това дава огромен отзвук след Войната, когато тоталното произведение на изкуството ще стане реална реалност (най-осезаемо в Източния блок).

БАУХАУС В БЪЛГАРИЯ

Духът на Баухаус в България открихме в творбите на архитектите Храбър Попов, Иван Пенков, Христо Пеев, Христо Димов, Светослав Грозев, Васко Василев, Станчо Белковски, Иван Данчов и много други, чието майсторство можем да видим и до днес из българските градове. Каква е тяхната връзка с Баухаус не знаем, но едно е ясно – учащите в школата са били „яките момчета“ към чийто подход са се стремели всички себеуважаващи се модернистични архитекти.

Овладяването на неправилни имоти чрез еркерни наддавания е типично за архитектурата от периода. | Снимка: Георги Мърхов

След това видяхме и филма „Модерният град“ – колекция от филмови есета за новия тип урбанизация през 1950/60-те години.

БАУХАУС И ПЛОВДИВ

Тематичен Баухаус тур с гидове Васил Макаринов и Теодор Караколев даде началото на неделната програма. Гостите разгледаха и успяха да припознаят няколко различни видове пловдивски сгради от периода 1920 – 1940 г. Стана ясно, че изкуственият камък и профилната мазилка са добър похват за оформянето на представителна трийсетарска фасада, както и че не всяка надстройка на подобни сгради се прави информирано и подобаващо. Оказа се, че и ранните модернисти не бягат от бъбривите елементи като пилоните на върховете на сградите. За сметка на това, те успяват да овладеят сложния терен на тепетата, коренно различен от равната десауска поляна, върху която е построено емблематичното Баухаус училище. Открихме ранен критически регионализъм в къщата на Никола Каишев (1931 г.) с архитект Светослав Грозев, където добре преодоляната денивелация и еркерите ни препращат към Възраждането, както и доста ранно приложение на „обратни“ греди, с помощта на които се оформят ясни конзоли. Програмата за деня завърши с прожекция – Колекция Баухаус: сценография и танц – Лудвиг Хиршфелд-Мак, Василий Кандински, Курт Шмид, Лотар Шрейер.

Изкуствен камък, профилна мазилка и прозорец “термометър”. | Снимка: Георги Мърхов

Къща на Никола Каишев в Пловдив,арх. Светослав Грозев, 1931 г. Приемствеността от възрожденската архитектура се откроява в оформянето на еркерите. Над конзолата се вижда обратната стоманобетонна греда. | Снимка: Георги Мърхов

Краят на пловдивската програма ще бъде днес в artnewscafe от 18:30 часа, с тематична Беседка за града, организирана от фондациите „Отворени изкуства“ и „Български архитектурен модернизъм“. Основна тема ще бъде архитектурното наследство на модернизма в Пловдив, неговото актуално състояние и опазване.

СТИГА С ТОЗИ БАУХАУС?

Това няма да е последният материал, свързан с Баухаус тази година. За новаторската школа може и трябва да се пише и говори много повече. Днес един от основните й елементи – визионерството, сякаш ни е малко чужд. Свързваме я с драматични промени не само в изкуството, а и в духа на времето. Виждаме отпечатъка й навсякъде, а наследството й все по-често започва да бъде отричано. Въпросите, които трябва да си зададем тази година, са защо е ценна, какво и защо трябва да опазим от нейното наследство, как да го опазим и как да го използваме в бъдеще. Отговорите ще открием в дебата.

Фотопоздрав от Дома на науката и техниката. Макар и доста по-късна сграда с по-различна естетика, тя ни показва широкия отзвук на течението Баухаус и неговите привърженици. Новият Брутализъм е препратка към теоретичните основи на модерната архитектура за “честност” на облика и цялостна творба на изкуството. | Снимка: Георги Мърхов