Skip to main content
search

През втората половина на 20-ти век испанският архитект Рикардо Бофил се отдава на утопични идеи и търсения, с които да промени следвоенния град.  Много от поствоенните жилищни сгради във Франция са били повлияни значително от модернистичните високи блокове на Лю Корбюзие, но дизайнът на Бофил е в пълна противоположност на този подход. Tой цели да създаде сцена, където хората да бъдат провокирани да формират общност в рамките на едно утопично пространство. В тази статия ще ви представя негови две жилищни сгради в предградията на Париж и една в Монпелие.

Les espaces d’abraxas

Импозантният постмодернистичен комплекс е бил конструиран между 1978 и 1983 г. Той генерира драстични промени в мащаба и характерния облик на този район. Всъщност парижките предградия не са предоставяли условия за развитие на социални връзки и комуникация. Затова Бофил решава, че неговите представи за квартал, който рефлектира структурата на цял град, би било подходящо да се проявят именно тук.

Вътрешното дворно пространство на Les espaces d’abraxas/ Снимка: Laurent Kronental’s photo series: Memory of a Future

Исторически препратки се забелязват както в цялостната композиция, така и при отделни елементи, присъстващи в цялото. Комплексът се състои от 3 сгради – „Театърът“, „Арката“ и „Палацио“. Тяхната функция била да се пресъздаде театралното пространство с неговите 3 ключови елемента. Така броят на жилищата достига 600. Сградите са изградени от префабрикувани елементи, които са оразмерени почти до границата на непропорционалност. А инверсията на обемите във височина създават поразителна динамика. 

Арката, разположена в центъра на амфитеатралното пространство/Снимка: Laurent Kronental’s photo series: Memory of a Future

Въпреки първоначалните си надежди, в интервю през 2014 г. Бофил споделя, че идеалистичните му представи не са се въплътили в комплекса поради липсата на магазини и други основни обслужващи звена в близост. Освен това, неговите естетически и културни виждания не са били последвани в други проекти в града, което е провокирало обитателите да изпитват смесени чувства, а някои дори да искат комплексът да бъде разрушен.

Снимка: https://ricardobofill.com/projects/les-espaces-dabraxas/

Les Arcades du Lac и Le Viaduc

Това е проект, изпълнен по време кризата през 70-те години. Той цели да разреши проблемите с липсата на жилища бързо и економично. Плановата схема е ортогонална, което прави лесно организирането на публичните пространства, а благодарение на подземния паркинг всички улици и площадни пространства са изцяло пешеходни.

Le Viaduc /Снимка: https://ricardobofill.com

Проектът е модерна интерпретация на френска градина, превръщаща живите плетове в сгради. Значимото присъствие на езерото провокирало създаването на „жилищен акведукт“ над водата като препратка към френската традиция да се строят замъци върху мостове, особено в региона на Loire. Идеята била да се създаде „градска градина“, в която растителността и езерото били от основно значение.

Публичните пространства във вътрешността на комплекса/Снимка: https://ricardobofill.com/projects/les-arcades-du-lac-le-viaduc/

Le Viaduct се състои от 74 апартамента, а блоковата структура на Les Arcades du Lac – от 389 субсидирани жилища, групирани в 4 по-големи групи. Така те образували просторни дворове, достъпни от улицата.

Les Arcades du Lac и Le Viaduc/Снимка: https://ricardobofill.com/projects/les-arcades-du-lac-le-viaduc/

La Place du Nombre D’or

Този проект е част от стратегията за балансиране на Монпелие и интегриране на районите по течението на река Лец в градската тъкан. Композицията на комплекса е строго подчинена на Ренесансовите принципи и контрастира със заобикалящия го градски хаос.

Въздушен поглед към La Place du Nombre D’or / Снимка: https://ricardobofill.com/projects/les-echelles-du-baroque/

Обемите на отделните блокове оформят площадно пространство за комуникация, което  едновременно е отворено и за преминаващите. Жилищните единици са оформени в 3 секции, които побират общо 288 апартамента.

Поглед към дворното пространство, от където се виждат “стъклените колони” е проведена вертикалната комуникация в компекса/ Снимка: https://ricardobofill.com/projects/les-echelles-du-baroque/

Фасадата е оформена чрез фриз, който се състои от „зелен колан“ от растителност и маркира границата между фасадата и небето. Този елемент рамкира и подчертава още повече централното пространство и го превръща в своеобразна сцена за социализиране и взаимодействие – на хората помежду им, както и със средата.

Снимка: https://ricardobofill.com/projects/les-echelles-du-baroque/

Социалните жилища у нас

Архитектурните решения на Бофил за социалните жилища в Париж будят противоречиви мнения и нагласи, но въпреки това показват неговата позиция относно този тип сгради. Социалните жилища би трябвало да са основен елемент от всяко едно демократично общество.

Те обикновено възникват в периферията на градската тъкан и предлагат благоустроено жилищно пространство за всички граждани, както и необходимите връзки с всички обществени и социални услуги.

Социални жилища за възрастни хора в предградията на Амстердам/Дизайн и снимка: MVRDV

За съжаление в България изразът „социални жилища“ обикновено пробужда негативни асоциации за лоша архитектура, евтини материали, тесни пространства и всичко това – предназначено за социално слаби хора. От друга страна, проучвания показват, че съществува изключително пряка връзка между жилището, в което човек живее, и неговото личностно проявление в областите на образованието и социалното интегриране, здравословното състояние, както и върху склонноста към извършване на престъпни деяния.

WoZoCo или още “висящите къщи на Амстердам” са привлекателно място за посетители/ Снимка: MVRDV

А това ни кара да се засмислим – ако условията на социалните жилища в България бъдат подобрени и последват многото разнообразни чуждестранни примери, то бихме могли да помогнем на голяма част от обществото да получи по-добро бъдеще и възможност за развитие.

Станимира Гетова

Архитект със страст към всевъзможни архитектурни явления в заобикалящия ни свят. Обича четенето, история, изкуство, танци и рисуване. Вярва, че пътуването е безценен източник на вдъхновение, нови знания и представи за света.

Остави коментар

Close Menu