Нова технология позволява на археолозите за първи път в историята да разчитат подземни руини без да се налага да провеждат сложни, скъпи и времеемки разкопки, които да им позволят да изследват съхранените останки. Благодарение на нея през миналия месец археолози разкриха съхранената изцяло под земята структура на римския град Фалерий Нови, разположен на 50 км. северно от днешен Рим.

„Радарът, който прониква под земята“, както бива описван от създателите му, е възникнал като идея, след като археолозите установяват, че е физически невъзможно изцяло да бъде анализиран цялостният обем на града, който се простира на територия от 75 акра.

Източник: www.inagrofalisco.it

Историята на Фалерий Нови и направените разкрития

Експертите са успели да документират локацията на сградите, паметниците, улици, проходи, дори и на канализацията в града.

И всичко това без да се налага да направят дори една разкопка.

Освен това новата технология им е дала възможността и да анализират промените в градската структура в продължение на времето и да анализират кога са се появили някои нови постройки и обекти.Водещият археолог на екипа – Мартин Милет – учен от университета в Кеймбридж, споделя, че са попаднали на специфични постройки и градежни техники, които не са срещани на територията на империята.

Източник: www.gizmodo.com

Фалерий Нови е добре документиран град в писмените източници, въпреки това до днес не е физически изследван.

Той е един от около 2000 градове на територията на някогашната Римска империя. Данните за най-ранно строителство в града са от 241 г.пр.Хр. и е бил населяван до Средновековието, като официално е напуснат през 700 г. След това локацията не е била населявана, следователно не са издигани нови градове, което я прави удобна за провеждането на такова експериментално проучване.

Освен това земята над града е защитена от закона за културното наследство в Италия, което е позволило безпроблемното провеждане на изследването.

Източник: www.cam.ac.uk

Как работи технологията?

За новото проучване Милет и екипът му са използвали превозно средство, екипирано с площен радар, който отчита натрупванията на структурите под земята. Едно от най-големите предимства на технологията е, че може да прониква на различна дълбочина, като така може да се определи момента на възникването или престрояването на структурите.

В процеса те са извършвали измервания на всеки 12,5 см., като така са покрили площта от 75 акра. За да се справят с огромното количество информация, е била разработена и нова компютърна система, която да автоматизира процеса на подреждане и разчитане на данните.

Устройството, с което са извършени заснеманията. Източник: www.gizmodo.com

Какви са предимствата на това проучване?

„Една от важните точки на нашето проучване е, че то ни показва структурата на един класически римски град, а не на някой специален като например Рим или Помпей. Интересното в случая е възможността да можем да навлезем толкова дълбоко в архитектурните детайли и най-вече цялостната градоустройствена структура. И всичко това без да сме провели дори една разкопка на терен, което коства много средства и труд. Например провеждането на разкопките на Помпей и проучването на цялостната информация за структурата на града е отнело цели 200 години.“

Въпреки че са работили върху стандартен римски град, учените са открили елементи и структури, както и градоустройствени решения, които са нови. Точно поради тази причина те твърдят, че може би съвременните учени бързо стигат до констатации спрямо това колко е важен един римски град и колко стандартизиран е той.

3D модел, създаден благодарение на данните от радара. Източник: www.gizmodo.com

Всъщност всяко място, всяка локация и град могат да ни дадат интересни и ценни данни за римската култура и развитие като цяло. Новата технология и бъдещото ѝ прилагане на още места би допринесло изключително много за начина, по който разбираме и изследваме римското градоустройство и архитектура.

Археологията в основата си е деструктивна наука.

Стотици години учените са разрушавали горните пластове на наследството, за да могат да се докоснат до по-древните такива и да ги изследват, за да придобият нуждата информация за структурата и развитието на градовете. Този метод обаче за първи път показва на съвременния човек, че можем да научим много неща за миналото без да се налага да го разрушаваме.

Това е една огромна стъпка напред в развитието на науката археология, както и на работата на архитектите, работещи с обекти или музеи, които разказват тяхната история. В българския контекст подобен метод на изследване може да бъде приложен на множество римски градове и крепости, скрити под земята, както и за тяхното популяризиране.

Руините от 40 до 175 см подземно проникване. Източник: L. Verdonck et al., 2020/Antiquity/Gizmodo

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектура за кучета
Стархитектите за най-добрия приятел на човека

Още през 2012 година японският дизайнер, куратор и арт директор Кеня Хара кани едни от най…