В събота няколко публикации в социалните мрежи фокусираха вниманието върху фасадата на ректората на Софийския университет. Обект на спора бяха нови (според различни мнения – стари) пробиви за поставянето на климатични тела. От страна на Университета съобщиха, че се премахват стари устройства, а министърът на културата заяви, че нерегламентираните действия са спрени. Защо тази намеса вдигна всички страни „на нокти“?

Сградата на Ректората е недвижима културна ценност от национално значение.

Монументалната фасада на сградата безспорно е една от най-разпознаваемите у нас. За много българи тя е паметник на културата в най-истинското значение на думата – впечатлява със своята история, естетика, както и функция. Както е широко известно, средствата за изграждането на университетския комплекс са дарени от братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Според справка на д-р арх. Любинка Стоилова, публикувана в блог „София за нас“, през 1907 г. е обявен международен архитектурен конкурс, чийто победител е проектът на френския архитект Жан Бреансон. През 1920 г. преработката му поема арх. Йордан Миланов, а няколко години по-късно Бреансон завежда дело заради нарушеното авторско право в международния съд в Хага и спечелва обезщетение от 200 000 златни франка.

Разрез от арх. Йордан Миланов | Изображение: stara-sofia.com

Ректоратът е открит официално години след конкурса – на 16.12.1934 г. В периода 1940-1941 сградата е разширена по проект на арх. Любен Константинов, като така тя получава вида, в който я познаваме и до днес.

Заради ценността на Ректората всяка намеса е обезпокоителна.

Публикации в социалните мрежи в събота показват снимки, на които виждаме вишка и работници, прокарващи кондензни тръби. Становище на Софийския университет съобщава, че „от фасадата на Ректората на Софийския университет се отстраняват съществуващи от 20 години външни климатични тела“.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е паметник на културата с национално значение! В момента се извършва…

Публикувахте от Delyan D. Todorov в Събота, 25 април 2020 г.

 

От Университета се аргументират с позицията, че съгласно чл. 147, ал. 1, т. 2  от Закона за устройство на територията не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение на строеж за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби. По същия начин чл. 83 и чл. 83а от Закона за културното наследство изискват съгласуване за консервация, реставрация, надстрояване, ремонти и преустройства, укрепителни работи и т. н., но не и за монтаж на инсталации и съоръжения.

От друга страна, министърът на културата Боил Банов нарежда на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ да извърши незабавна проверка. Директорът й, Александър Трайков, го уведомява, че всички действия по намеси върху сградата са спрени. Той разяснява, че след като приключи и документалната проверка, ще стане ясно какви точно предписания и наказания ще бъдат наложени. Той споменава още, че според ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ от Столична община е имало предписание за премахване на поставените климатични тела. Ако обаче е имало проект за поставяне на нови, той задължително е трябвало да се съгласува с НИНКН и с Министерството на културата. Според Трайков е почти сигурно, че подобно съгласуване няма, а точните санкции ще бъдат определени от съда.

Защо се опитват да кажат на черното – бяло?

В момента пробиват дупки върху фасадата на Софийския университет, за да слагат климатици!!!
Сградата е паметник на културата!!!
Няма такива идиоти, честна дума!!!!

Снимки George Kouzmov

Публикувахте от Milena Ilieva – Momchilova в Събота, 25 април 2020 г.

 

Кадрите показват светли, бели тръби, от което по всичко личи, че са нови. Същото се забелязва и при отворите около тях – пресни разрушения в каменната облицовка, също характерни със значително по-светлия си цвят. Всичко това ни навежда на мисълта, че на фасадата се монтират нови трасета (и вероятно нови климатични тела). Въпросът е:

Защо въобще недвижима културна ценност от категория „национално значение“ трябва да бъде „окичвана“ с климатици?

Разполагането на външните тела на устройствата по фасадата е често срещан казус в архитектурната практика. Единодушно е мнението, че те не стоят добре нито на нови, нито на стари сгради. От една страна, това означава, че институциите трябва да разработят конкретен регламент за тяхното разполагане. От друга, казусите на климатичните инсталации на обществени сгради, особено на такива с културно-историческо значение трябва да бъдат решени с централни системи. Цена, която често не е по силите на бюджета им.

Детайл на корниза и облицовката на сградата, последната известна със своята устойчивост. | Изображение: Атанас Попов, „Архитектурни Конструкции“

В архитектурно – строителните среди облицовката по фасадата на Ректората е известна с това, че „не мърда“. Всъщност тя е един от малкото добри примери на добре изпълнена каменна облицовка у нас, която издържа десетилетия, без да изисква сложна поддръжка. Още повече, че тя е направена от врачански варовик – принципно по-малко устойчив камък спрямо други (напр. гранит).

С това си качество сградата на Ректората носи не само историческа и културна памет, а също и технологична такава. Именно затова е още по-тъжно, че днес тя се руши от ръката на собствените си стопани.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Противоречиво санирание в София наруши паметник на културата
Сградата недвижима културна ценност осъмна с бутафорна фасада

Противоречиво саниране на сградата на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 87 в София остави…