Skip to main content
search

В началото на месец март университетите в България постепенно обявиха прекратяване на занятията и преминаха към дистанционна форма на обучение поради кризата, обхванала цял свят. Промяната обаче се оказа по-скоро тромава и породи стрес и объркване у студенти и преподаватели, които се лутаха между технологичния свят  и притеснението от разразяващата се буря в опит да намерят баланс и възстановят близък до нормалния учебен процес.

Подготвени ли бяхме?

Електронните платформи, които съществуват и отпреди, са слабо застъпени в традиционния процес на преподаване в повечето български университети. Активната им употреба и възползване от пълния потенциал се наблюдава предимно при специалности, свързани  с така наречения software development.

На практика платформите са идеалното място за споделяне на учебни материали, книги, лекции и курсови задания, при което се пести едновременно хартия и се увеличава възможността за достъп на студентите по всяко време и отвсякъде само при наличието на лаптоп и интернет връзка. Оказа се обаче, че имахме нужда от сериозна криза, за да  започнем да използваме този инструмент, който винаги е бил в ръцете ни.

Боравенето със съвременни устройства не би следвало да бъде проблемно звено, особено за хора в архитектурната и инженерната сфера. От доста време насам компютърните софтуери за оформяне на  чертежи, триизмерни модели и визуализиране са основно средство за постигане на цялостни резултати.

Информирани ли са студентите?

Тази безпрецедентна ситуация определено предполага проява на разбиране към преподавателския колектив, докато познатите методи бъдат преструктурирани, за да удовлетворят възможно най-много всички засегнати страни. От друга страна обаче, се предполага открито споделяне на бъдещите намерения към учебния процес от страна на хората, отговорни за взимането на решения.

Университетът по архитектура строителство и геодезия в София не е акредитиран за дистанционно обучение, а в официалното съобщение от ректора се пояснява, че в момента обучителният процес е преустановен до 13 май, но се препоръчва осъществяване на електронна връзка за консултации. Това породи много въпроси дали семестърът ще бъде нулиран или удължен, но преди всичко за качеството на обучението, за което все пак сме си заплатили.

Студентите споделят, че информация се губи и поради факта, че не общуват непосредствено и ежедневно с колегите си и обменянето на идеи на място, докато всички сме разположили чертежите си в учебните зали, изчезва в дигиталното пространство.

Чия трябва да бъде инициативността?

Оказва се, че процесът зависи от желанието както на студенти, така и на преподаватели, а и самата организация е строго индивидуална при различните дисциплини, без конкретни изисквания от ръководството на УАСГ. Организират се лекции и групови упражнения в платформи като ZOOM, OFFICE 365 и дори в по-неформални такива като Skype и Viber. Процесът е динамичен, а при някои преподаватели се наблюдава и подход, съобразен предпочитанията на обучаващите се, което включва и индивидуални консултации чрез разговор или по имейл.

Лекционните курсове в Архитектурния факултет се провеждат почти без изключения във всички курсове и дисциплини. Посещаемостта се оказа доста по-голяма в сравнение с тази в университетските зали, а студентите споделят, че е доста по-удобно, защото шансът да закъснееш е минимален, а ранното ставане би могло да бъде сведено до 20 минути преди лекция.

Разнопосочни настроения сред студенти и преподаватели

Гладкото протичане на дигиталното обучение обаче невинаги е налице. Резултатите по всяка дисциплина зависят пряко от личната мотивация и желание за предаване на знания от страна на преподавателите, валидно както преди карантината, така и сега.

Кадър от филма “Motherless Brooklyn”/Снимка: Google

Нагласите в студентските кръгове също са разнородни. От силно мотивирани и активно участващи студенти, даващи предложения за подобряване на начина на работа, до хора, които се възползват от „ваканцията“.

Съвсем нормално е и да се запитаме кой е отговорен за контрола на обучението, което сработва с променлив успех.

Онлайн архитектурни обсъждания

В повечето учебни програми за изучаване на архитектура са заложени така наречените „междинни обсъждания“, които служат за проследяване на проекта. Те предоставят възможността на студентите да добият по-цялостна представа докъде са стигнали и как се справят с проектите си, както и да чуят мнения с цел градивна критика и усъвършенстване на разработките си.

Това се случва по съвсем малко дисциплини чрез платформата ZOOM, но въпреки това доста успешно. Студентите споделят своите екрани и показват чертежите си, излагайки кратко тезата на своя проект, а след това получават коментари и препоръки от страна на преподавателите.

За съжаление, макети и други похвати, помагащи за изграждане на архитектурна концепция, няма как да бъдат показани, освен чрез двуизмерна снимка, но това не позволява изследване, непосредствен допир и пълноценно възприемане на идеята.

Каква е мотивацията за обучение от вкъщи?

Ефектът върху творчеството и мотивацията е породен от комплекс от фактори. Докато за едни тези дни на „подарено време“ помагат за по-задълбочено изпълнение на проектите поради наличието на усамотен кът за работа вкъщи, други не разполагат с такова или пък се оказва, че цялото семейство трябва да работи или да се обучава на едно и също място по едно и също време.

Да не забравяме и „рискът на живото предаване“, тъй като не всеки разполага с достатъчно високотехнологични устройства и бърз интернет, а когато изпитваш безброй прекъсвания поради лошата връзка, може да се окаже тотално безполезно и отчайващо независимо от огромното желание.

Плюсовете

Като студент, изминал точно половината от своето образование, смея да твърдя, че това е семестърът, в който успявам да прочета най-много допълнителни материали и книги по теми, свързани с проектите, които да ми помогнат за създаването на цялостна разработка.

Това, разбира се, се случва благодарение на спестеното време от пътуване и други ежедневни занимания, които се оказа, че са възможни и от вкъщи. Стресът от постоянното препускане из улиците на София в стремежа да сме навреме сега е заменен от спокойно изчакване на лекцията да започне, докато се наслаждаваме на книга с топло кафе в ръка у дома.

Груповите студентски проекти също са повлияни положително до голяма степен, защото организирането на времева рамка, която да е удобна за всички участващи, е много по-лесно, а проблемът с локацията за работа е елиминиран.

А без пандемия щяхме ли да осъзнаем, че е време за действие и промяна?

Извънредните обстоятелства ни принудиха да търсим начини да се адаптираме и справяме с предизвикателствата, както и да преосмислим системата на образование. Породиха се много въпроси. На част от тях успяхме да си отговорим, а други предстоят да бъдат засегнати. Осъзнахме, че оптимизацията на учебния процес е възможна, след като разкрихме потенциала на електронните платформи като допълнителен инструмент.

Изложба на дипломни проекти в University of Queensland Australia.

Наяве излязоха и отдавна съществуващи проблеми, вследствие на сблъсъка с нуждата от осъществяване на контакт.

Преосмислянето на образователната ни система все повече става обект на разсъждения и дискусия. Технологиите помогнаха донякъде в създаването на мостове между нас, но до каква степен те са необходими и приложими в обучението по архитектура?

Възможно ли е архитектурното образование да бъде пренесено изцяло в дигиталния свят?

Станимира Гетова

Архитект със страст към всевъзможни архитектурни явления в заобикалящия ни свят. Обича четенето, история, изкуство, танци и рисуване. Вярва, че пътуването е безценен източник на вдъхновение, нови знания и представи за света.

Остави коментар

Close Menu