Skip to main content
search

 

Появилата се в края на ноември новина за изграждането на нов хотелски комплекс „Щастливеца“ в подножието на Витоша бързо беше опровергана след развихрилия се спор около адекватността на сградата в природния контекст. Въпреки претенцията на автора „да се впише в заобикалящата го среда, без да се натрапва, да създава се чувството – дори когато човек е вътре в сградата, че е сред природата“, цялостната визия на проекта определено контрастира силно с кулисите на Витоша и предизвиква противоречиви реакции. Това ни накара да се замислим:

Колко противоречива може да бъде неконтекстуалната архитектура?

Подобни проекти ни напомнят колко противоречива може да се окаже тя, дори когато авторът е легендата на съвременната архитектура и автор на едни от най-екстравагантните музеи в света – американският архитект Франк Гери. Такъв е случаят с открития през юни тази година Център за изкуство LUMA в провансалския град Арл, Южна Франция. Градът е известен е с това, че е източник на вдъхновение за картините на Ван Гог, а в Античността е бил провинциална столица на Римската империя, от който период са запазени многобройни архитектурни паметници, които формират облика на града до наши дни.

Градът днес | Photo: Iwan Baan

Скулптура или сграда?

Поразителната скулптурна архитектура, характерна за определяния като деконструктивист Гери, първоначално предизвиква остра полемика. Нейната амбициозна височина от 56 м, нестандартна форма и специфичен за Гери неконвенционален стил, рязко контрастират с ниските сгради, тесните каменни улички на стария град и цялостният античен облик на Арл. На този исторически фон се извисява впечатляващата геометрична кула LUMA с изложбена площ от 15 000 кв. м, изваяна с 11 000 панела от неръждаема стомана и вдъхновена от картината “Звездна нощ” на Винсент ван Гог. Фасадните панели отразяват небето като кристали под светлината на южното френско слънце.

Сложната геометрия на фасадата | Photo: Iwan Baan

Сградата е централният обект на един от най-големите частни художествени, изложбен комплекс в Европа, разпростиращ се на площ от 11 хектара. Стъклени кутии и лъскави алуминиеви панели оформят структурата с кръгъл стъклен атриум. Той има претенцията да напомня на римския амфитеатър в Арл, който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, а фасадата е замислена като символ на старите камъни – римските руини.

В Арл доминират и руините от римския период | Photo: Iwan Baan

Във вътрешността на сградата посетителите могат да разгледат редица галерии, открити и вливащи се едно в друго пространства, изследователски и архивни помещения, семинарни зали, аудитория и кафене. Обектът е изграден върху терена на бивши железопътни фабрики, четири от които са реновирани от базираната в Ню Йорк компания Selldorf Architects в пространства за изложби и представления, заобиколени от градини и обществени паркове, проектирани от белгийския ландшафтен архитект Bas Smets.

Photo: Iwan Baan

Архитектурата като културна забележителност

Междувременно бляскавата кула, оценявана на 150 милиона евро, се е превърнала в туристическа забележителност и предпочитан фото мотив от Арл. Фасадата отразява светлината на Прованс, а елегантните спираловидни стълби и галерии на интериора разкриват впечатляващи перспективи.

Стълбищата| Photo: Iwan Baan

Интериорът | Photo: Iwan Baan

Вътрешните пространства действат скулптурно| Photo: Iwan Baan

Носителят на една от най-престижните архитектурни награди “Прицкер” Гери е поканен от Мая Хофман, швейцарска милиардерка, меценат, наследница на фармацевтичната империя Hoffmann-LaRoche, чиято мечта за обновяване на местния културен живот може да сбъдне единствено архитект от световна величина.

Прочетете още за друг проект на Гери: Танцуващата къща в Прага

„Архитектурата и изкуството са два начина на проектиране, които се подсилват взаимно, ако симбиозата се осъществи в подходящото време и при подходящите условия“ – обяснява Мая Хофман. Редица произведения на изкуството украсяват интериора – пързалките Isometric Slides на Carsten Höller във входа, спираловидна стълба, и монументалното въртящо се огледало на тавана на Olafur Eliasson.

Монументалните скулптури | Photo: Pascal Guyot

Визионерството на свръхбогатите

Това, което в началото на създаването на LUMA Хофман нарича “утопия за културна институция на 21-ви век”, вече е превърнато в реалност. За повече от десет години швейцарската колекционерка финансира огромния културен комплекс с няколко изложбени зали, резиденция за художници, парк, кафене и ресторант в центъра на града, чиято най-нова забележителност е впечатляващата кула на Франк Гери.

Колкото и да е противоречива визията на LUMA, проектът притежава и няколко неоспоримо положителни страни. Опитът с други сгради на Гери в като музея в Билбао, Испания, показват, че подобни обекти бързо се превръщат в туристическа забележителност и привличат много посетители от цял свят. Освен това изоставеният индустриален терен, на който е осъществен проектът, е цялостно обновен и облагороден, превърнат в приятно и достъпно за всички градско пространство.

Общ изглед | Photo: Iwan Baan

Не на последно място е отличен пример за това как осъществените мечти на свръхбогати меценати могат да надхвърлят амбицията за попълване на личните трезори и да допринесат за културата, градската среда и обществения живот. Едно е сигурно – подобни проекти не оставят наблюдателя безразличен и – за добро или лошо – трайно променят облика на заобикалящата ги среда.

Стефанка Василева

Филолог и архитект. Съчетава любовта към езика с интереса към архитектурата. Вярва, че тяхното овладяване облагородява човека и го превръща в творец.

Остави коментар

Close Menu