Появилата се в края на ноември новина за изграждането на нов хотелски комплекс „Щастливеца“ в подножието на Витоша бързо беше опровергана след развихрилия се спор около адекватността на сградата в природния контекст. Въпреки претенцията на автора „да се впише в заобикалящата го среда, без да се натрапва, да създава се чувството – дори когато човек е вътре в сградата, че е сред природата“, цялостната визия на проекта определено контрастира силно с кулисите на Витоша и предизвиква противоречиви реакции. Това ни накара да се замислим:
Колко противоречива може да бъде неконтекстуалната архитектура?
Подобни проекти ни напомнят колко противоречива може да се окаже тя, дори когато авторът е легендата на съвременната архитектура и автор на едни от най-екстравагантните музеи в света – американският архитект Франк Гери. Такъв е случаят с открития през юни тази година Център за изкуство LUMA в провансалския град Арл, Южна Франция. Градът е известен е с това, че е източник на вдъхновение за картините на Ван Гог, а в Античността е бил провинциална столица на Римската империя, от който период са запазени многобройни архитектурни паметници, които формират облика на града до наши дни.
Скулптура или сграда?
Поразителната скулптурна архитектура, характерна за определяния като деконструктивист Гери, първоначално предизвиква остра полемика. Нейната амбициозна височина от 56 м, нестандартна форма и специфичен за Гери неконвенционален стил, рязко контрастират с ниските сгради, тесните каменни улички на стария град и цялостният античен облик на Арл. На този исторически фон се извисява впечатляващата геометрична кула LUMA с изложбена площ от 15 000 кв. м, изваяна с 11 000 панела от неръждаема стомана и вдъхновена от картината “Звездна нощ” на Винсент ван Гог. Фасадните панели отразяват небето като кристали под светлината на южното френско слънце.
Сградата е централният обект на един от най-големите частни художествени, изложбен комплекс в Европа, разпростиращ се на площ от 11 хектара. Стъклени кутии и лъскави алуминиеви панели оформят структурата с кръгъл стъклен атриум. Той има претенцията да напомня на римския амфитеатър в Арл, който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, а фасадата е замислена като символ на старите камъни – римските руини.
Във вътрешността на сградата посетителите могат да разгледат редица галерии, открити и вливащи се едно в друго пространства, изследователски и архивни помещения, семинарни зали, аудитория и кафене. Обектът е изграден върху терена на бивши железопътни фабрики, четири от които са реновирани от базираната в Ню Йорк компания Selldorf Architects в пространства за изложби и представления, заобиколени от градини и обществени паркове, проектирани от белгийския ландшафтен архитект Bas Smets.
Архитектурата като културна забележителност
Междувременно бляскавата кула, оценявана на 150 милиона евро, се е превърнала в туристическа забележителност и предпочитан фото мотив от Арл. Фасадата отразява светлината на Прованс, а елегантните спираловидни стълби и галерии на интериора разкриват впечатляващи перспективи.
Носителят на една от най-престижните архитектурни награди “Прицкер” Гери е поканен от Мая Хофман, швейцарска милиардерка, меценат, наследница на фармацевтичната империя Hoffmann-LaRoche, чиято мечта за обновяване на местния културен живот може да сбъдне единствено архитект от световна величина.
Прочетете още за друг проект на Гери: Танцуващата къща в Прага
„Архитектурата и изкуството са два начина на проектиране, които се подсилват взаимно, ако симбиозата се осъществи в подходящото време и при подходящите условия“ – обяснява Мая Хофман. Редица произведения на изкуството украсяват интериора – пързалките Isometric Slides на Carsten Höller във входа, спираловидна стълба, и монументалното въртящо се огледало на тавана на Olafur Eliasson.
Визионерството на свръхбогатите
Това, което в началото на създаването на LUMA Хофман нарича “утопия за културна институция на 21-ви век”, вече е превърнато в реалност. За повече от десет години швейцарската колекционерка финансира огромния културен комплекс с няколко изложбени зали, резиденция за художници, парк, кафене и ресторант в центъра на града, чиято най-нова забележителност е впечатляващата кула на Франк Гери.
Колкото и да е противоречива визията на LUMA, проектът притежава и няколко неоспоримо положителни страни. Опитът с други сгради на Гери в като музея в Билбао, Испания, показват, че подобни обекти бързо се превръщат в туристическа забележителност и привличат много посетители от цял свят. Освен това изоставеният индустриален терен, на който е осъществен проектът, е цялостно обновен и облагороден, превърнат в приятно и достъпно за всички градско пространство.
Не на последно място е отличен пример за това как осъществените мечти на свръхбогати меценати могат да надхвърлят амбицията за попълване на личните трезори и да допринесат за културата, градската среда и обществения живот. Едно е сигурно – подобни проекти не оставят наблюдателя безразличен и – за добро или лошо – трайно променят облика на заобикалящата ги среда.