След последната смяна: Нов живот зад старите стени на фабриките

Когато една голяма фабрика затвори, производството преустановява дейност, но сградите остават и понякога заемат цели квартали с десетки хиляди квадратни метра халета, складове, лаборатории и технически помещения. Част от тях пустеят с години, други се събарят, но има и случаи, в които градът решава да използва вече построеното и да му намери съвсем ново предназначение.

Точно такива места се появяват все по-често из Европа, където бивши автомобилни заводи, текстилни фабрики, пивоварни и производствени комплекси постепенно се превръщат в жилища, магазини, офиси, хотели и културни пространства.

Lingotto, Торино: от поточната линия до покрива

Най-любопитната част от бившата фабрика на Fiat в Торино не е скрита вътре, а се намира върху покрива. Там и днес стои пистата, по която някога са излизали готовите автомобили, след като са преминали през производството в пететажния комплекс.

Lingotto започва да се проектира през 1915 година от инженера Джакомо Мате Труко и за времето си е огромна конструкция, дълга около половин километър. Автомобилите се придвижват през различните етапи на производството, след което достигат покрива по спираловидни рампи, добавени през 20-те години. Там идва ред на последната проверка върху овалното трасе.

Фабриката затваря през 1982 година, а няколко години по-късно Fiat възлага на Ренцо Пиано задачата да намери употреба на този необичайно голям комплекс. Преустройството продължава на етапи през 90-те и началото на новия век, като постепенно се появяват изложбени пространства, конферентен център, концертна зала, хотели, офиси, магазини и университетски помещения.

Покривът също не остава само историческа атракция. Част от пистата днес е обществено достъпно пространство с градина и съвременно изкуство, но старото трасе и рампите са запазени и човек все още може да проследи пътя, по който автомобилите са стигали догоре.

Manufaktura, Лодз: 27 хектара текстилна история

Лодз трудно може да разкаже индустриалното си минало без червените тухлени фабрики, а комплексът на Израел Познански е сред най-големите. От 70-те години на XIX век предприятието постепенно се разраства с предачници, тъкачни помещения, бояджийници, складове, собствена газова централа, пожарна и жилища за работниците, докато през 1913 година там работят около 7000 души.

След края на социализма текстилното производство попада в тежка криза и огромният комплекс започва да пустее. Вместо теренът да бъде разчистен и застроен отначало, в началото на XXI век започва преустройство, което включва едновременно реставрация на старите корпуси и ново строителство.

Работата е сериозна, възстановени са около 45 000 квадратни метра тухлени фасади и близо 90 000 квадратни метра исторически интериори, а между старите сгради се появяват нови части и голям открит площад. Manufaktura отваря през 2006 година и днес събира магазини, кино, ресторанти, хотел, музеи и пространства за събития.

По-важното е, че човек не посещава отделна реставрирана фабрика, а влиза в цял участък от някогашния индустриален град, където мащабът на производството все още може да бъде видян от сградите.

Strijp-S, Айндховен: когато Philips освобождава цял квартал

За Айндховен Philips не е просто фирма с няколко производствени сгради. Компанията разраства дейността си там в продължение на десетилетия и в Strijp-S създава огромен комплекс за производство и разработки, в който през 70-те години ежедневно работят около 10 000 души.

Когато Philips започва постепенно да се изтегля, градът получава труден имот за преустройство, защото става дума за 27 хектара фабрики, лаборатории, технически съоръжения и инфраструктура. Общината и инвеститорите купуват терена през 2002 година, а плановете се насочват към квартал с жилища, работа, магазини, заведения и обществени пространства.

Някои от производствените сгради са запазени почти изцяло като конструкция. В Gerard, един от големите корпуси от края на 20-те години, вече има лофт жилища, офиси, магазини и ресторанти, а новите сгради постепенно запълват свободните части на терена.

Тук промяната не приключва с ремонта на една забележителна постройка, защото истинската задача е била бившата индустриална зона да започне да работи като нормален квартал.

Kaapelitehdas, Хелзинки: фабриката, която артистите заемат първи

През 1985 година Nokia решава да прекрати производството на кабели в огромната си фабрика в Хелзинки и градът започва да обсъжда какво да прави със сградата. Сред идеите има частично събаряне, хотел и различни обществени функции, но докато тези планове се обсъждат, празните помещения вече започват да се пълнят.

Художници, фотографи, музиканти и малки работилници наемат евтините индустриални пространства и до 1990 година там вече работят около хиляда души. Те създават организацията Pro Kaapeli и настояват фабриката да остане място за култура, след което градът се отказва от по-ранните си намерения.

Днес Kaapelitehdas е един от големите културни центрове на Хелзинки с музеи, галерии, ателиета, репетиционни, танцови пространства, офиси и зали за събития. Сградата от близо 56 000 квадратни метра някога е била най-голямата във Финландия, а размерът, който е бил необходим за индустриалното производство, по-късно се оказва удобен за дейности, изискващи големи и свободни помещения.

Carlsberg Byen, Копенхаген: пивоварната става част от града

Carlsberg започва да произвежда бира във Валбю през 1847 година, когато районът все още е извън плътно застроения Копенхаген. През следващите десетилетия предприятието расте и около пивоварните се появяват складове, лаборатории, машинни помещения, силози и редица други сгради, необходими за работата на огромния комплекс.

Производството обаче не се ограничава само до бира. Carlsberg прави и газирани безалкохолни напитки, а когато търсенето им нараства, през 20-те години на XX век е построена отделна фабрика за производството и съхранението им. Тя става част от същия индустриален комплекс и остава в употреба десетилетия наред.

Когато основното производство на бира е преместено във Фредериция през 2008 година, голяма част от терена във Валбю губи старото си предназначение и започва постепенното му превръщане в нов квартал. Някои производствени сгради са съборени, други са запазени и променени отвътре, а между тях се появяват нови жилища, офиси, училища, магазини и обществени пространства.

Именно старата фабрика за безалкохолни напитки е един от най-интересните примери за тази промяна. Днес в нея има жилища, офиси и магазини, като голяма част от колоните, гредите и индустриалната конструкция са оставени видими. Други части от пивоварния комплекс също имат нов живот: бивши складови и малцови сгради са включени в хотел и спа комплекс, а стари технически сгради се използват за офиси и други нови функции.“ 

Днес в Carlsberg Byen старите производствени сгради вече имат съвсем други функции, но запазените фасади, конструкции и детайли все още показват индустриалния произход на квартала. 

Петте примера показват, че старите фабрики невинаги трябва да бъдат разглеждани просто като пречка пред новото строителство. Понякога най-полезното, което може да се направи с тях, е да им се даде нов живот.