Реставрацията на Орелъ Паласъ

Проект за фасадна реставрация: E House Architects – арх. Анна Неврокопска, арх. Любомира Момчева, арх. Добрин Цветков и арх. Георги Генев
Конструкция: инж. Михаил Брозиг
Изпълнител: „Николай ОМ“ ЕООД
Инвеститор: етажна собственост
Използвани материали: Баумит мазилкова система с крайно покритие Силиконколор – цветове 0218, 0216, 0214
Местоположение: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №45
Функционален тип: хотел; понастоящем – многофамилна жилищна сграда с офиси
Година на строеж: 20-те години на XX-ти век
Архитект: неизвестен
Година на реставрация: 2018 г.

Срещам се с екипа на E House Architects, които са горди да ми представят повече подробности за един по-специален проект – Орелъ Паласъ. Впечатляващата с отдадеността към всеки един детайл реставрация определено се нарежда в списъка с бижута от стара София, дочакали по-добра съдба.

Бул. „Мария Луиза“ №45

Арх. Любомира Момчева споделя, че различните гледни точки към проекта са изключително интересни. Тя определя целия процес като поредица от борби за възвръщането на оригиналния облик:

Борбата на архитектите да запазят автентичността, посредством всевъзможни способи. Набавянето на архивна информация е било продължителен процес, преминал през много институции.
Борбата на собствениците да се обединят около една идея и да инвестират в осъществяването й. Отнели са цели четири години на основния инициатор да убеди всички собственици да подкрепят изпълнението на проекта.
Борбата на изпълнителя да свърши работата си качествено. Фирмата-изпълнител е преминала през множество усложняващи фактори, докато извърши реставрацията. Като се започне от липсата на вода и трудното й набавяне – самото изпълнение понякога е силно възпрепятствано от външни фактори. Въпреки това, реставраторите са свършили отлично работата си.

Историята на Орелъ Паласъ

Сградата е строена за хотел на 5 етажа с търговска зона и локал кафе-сладкарница на партерния етаж. Още в самото начало на функционирането й първите три етажа са преустроени в банкови офиси, а последният етаж става жилищен, давайки дом на служители на банката. През 70-те в Орелъ Паласъ се помещава клон на Българската народна банка. Интересен факт е, че за известно време Министерството на културата и образованието е използвало един от етажите на сградата.

Централното местоположение на сградата.

Кооперативността на собствениците

Днес многофамилната жилищна сграда с офиси е споделена собственост между над 40 души. Убеждаването на всички тях да се включат е отнело много време и срещи. Проектантите правят 3D модел за фасадната реставрация на цялата сграда, който много е помогнал за убеждаването им. Така те са видели красивия резултат, който може да бъде реализиран. „След реставрацията тя изглежда по абсолютно същия начин.“, отбелязва арх. Анна Неврокопска. Собствениците са се оказали много отзивчиви и са се радвали да съдействат по време на проектирането и реализацията.

Архивни кадри и проектно предложение.

Една от победите в проекта

Това е възстановяването на автентичните конзоли под балконите, за които в архива на НИНКН липсва информация. Предполага се, че те са загубени по време на бомбардировките през Втората световна война. Моделирани са по архивна снимка, намерена в сайта на Стара София, тъй като е липсвал какъвто и да е чертеж. Чрез тях се подчертава хармоничният ритъм на фасадата.

Възстановяването на конзолите.

Друг детайл, на който няма как да не обърнем внимание, са пластиките по фасадата на недвижимата културна ценност и по-специално преизграждането на емблематичните скулптурни орли.

Орлите – след реставрацията и преди нея.

ОРЛИТЕ СА ЕДИН ОТ КЛЮЧОВИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА СГРАДАТА, РЕСТАВРИРАНИ ОТ ХУДОЖНИК-РЕСТАВРАТОРИ.

Арх. Анна Неврокопска споделя със съжаление, че вече почти няма такива кадри. Това прави високото качество на такива реставрации трудно за постигане.

Оформлението на партера на недвижима културна ценност

Проектът изготвя решение с пожелателен характер за партера, което към днешна дата не е осъществено. За съжаление, „властта“ на проектантите не се разпростира дотам. Въпреки огромното им желание и изготвянето на цялостен проект, реалните примери говорят друго. „Те винаги са в такова състояние.“, споделя от предишен опит арх. Неврокопска. Цялостното им „обличане“ с чужд на сградата материал и брандирането им в цветовете на дадена корпорация без съобразяване с това, което е отгоре – това може да се види единствено в България. В случая, част от партерното ниво на Орелъ Паласъ е облицовано с гранит, който изобщо не е характерен за сградата. „Факт е, че в практиката проектите за реставрация винаги стигат до първия надземен етаж.“

Силует по бул. “Мария Луиза” | E House Architects

ВСЪЩНОСТ ПАРТЕРИТЕ СА НАЙ-ВАЖНИ, ЗАЩОТО СА НА НИВОТО НА ОЧИТЕ И ГИ ВЪЗПРИЕМАМЕ НАЙ-ПРЯКО.

У нас рекламата по фасади се е превърнала по-скоро в дразнещ елемент на градската среда. Търговците разчитат на този агресивен подход, за да привлекат вниманието на пешеходците към себе си. Във всяка друга европейска столица подходът е различен, като се залага на общата хармония и цялостното излъчване на обкръжаващата среда. Там рекламата не изпъква, а се вписва.

Проект за реставрация на партерите | E House Architects

В заключение арх. Неврокопска отбелязва, че нашите недвижими културни ценности не са толкова стари в сравнение с другите в Европа, но това не означава, че не трябва да ги пазим. Орелъ Паласъ е добър пример, който подобрява градската среда и прилага успешно принципите за опазване на архитектурното наследство. Възстановено е късче от историята. Оставаме в очакване за следващите успешни реставрации…