С реализирането на големи инвестиционни и градоустройствени проекти по целия свят често се налага изменението на съществуващото положение на постройките или уличната мрежа в много градове. Често се стига и до разрушаването на голям брой постройки за реализирането на тези много по-мащабни проекти. В някои случаи обаче тези намерения могат да бъдат осуетени от простото желание на една личност или семейство да запази своят дом такъв, какъвто е, и да не се откаже от него на каквато и да е цена.
Днес ще разгледаме точно такива примери на собственици, които не са били готови да загърбят любовта към собственото си жилище в името на по-мащабните намерения на някой друг. Точно тези случаи създават едни от най-озадачаващите урбанистични гледки в целия свят. Те предизвикват интереса на всеки наблюдател и придават едно по-различно усещане на света около нас. На тези „бъгове” (грешка – от английски) всъщност можем да погледнем от различни гледни точки.
Упорити осуетители на мащабното градско развитие или точната доза различност, от която се нуждаем, за да направим света по-шарен?
Подобни по-малки и по-големи бъгове всъщност превръщат градовете ни в палитра от разнообразни пространства, въздействия и усещания. Една такава неочаквана визуална промяна в средата може да промени тотално възприятието ни и да разнообрази деня ни по най-неочаквания начин.
Вдъхновението зад къщата от филма „В небето”
Един от най-известните подобни случаи е домът на Едит Мейсфилйд. След решение за построяване на мол в квартала ѝ на нея е предложена компенсация и изкупуване на дома ѝ, които тя отказва категорично. Предлаганата от инвеститорите сума в един момент достига един милион долара, въпреки това тя не променя решението си.
В резултат на това търговският център е построен, заобикаляйки нейната собственост. Дамата става местен герой в Сиатъл, където се случва събитието. След смъртта ѝ стогодишната сграда се превръща в забележителност и местни инициативи събират средства за нейното реставриране и превръщане в музей на знаковата история. Точно тази случка всъщност е основното вдъхновение зад известния филм на Пиксар – „В небето” (Up).
За промотиране на продукцията през 2009 г. на покрива на къщата се поставят балони, които препращат към историята, изобразена в екранизацията. Упоритостта на Мейсфийлд днес успява да създаде една от най-известните и характерни градски гледки в района. От пречка за строителството и развитието на района, днес домът ѝ се превръща в една от най-ценените бъгове в града.
Как една къща остана наполовина?
През 1957 г. в Торонто компания започва да изкупува цялата земя на улица „Сейнт Патрик” с намерението за постояване на жилищен комплекс. Целият план се развива безпроблемно, докато не срещат противопоставянето на собствениците на къща №54 и ½.
Интересното е, че това всъщност е къща-близнак като лявата ѝ страна притежава този номер. По ирония на съдбата тя е отрязана наполовина, след като другата част бива продадена на инвеститорите. Така се появява още един изумителен бъг, който би озадачил всеки минувач.
Сгушена между небостъргачите на Ню Йорк
Един от най-известните подобни примери в Голямата ябълка е т.нар. „сандвич къща“, разположена на Уест Авеню. Мери Кук закупува своя дом в района, когато той все още не е един от най-желаните в света. Много скоро обаче инвеститорите пристигат с предложения за изграждане на многоетажни жилищни блокове като за компенсация предлагат нов пентхаус и на самата Мери.
Тя обаче отказва предложението и запазва своя китен дом. Днес той е разположен между две многократно по-високи от нея жилищни постройки – прекрасна изненада за разхождащите се по обсипаните с небостъргачи улици на Манхатън.
Малкият проблем на голямата сграда
В началото на миналия век английска фамилия решава да построи нов и модерен магазин в Лондон, Ийст Енд, който да конкурира известната верига „Селфриджис“. Малък семеен бизнес за производство и обработка на часовници става голямата малка пречка за реализирането на мащабната архитектурна идея в неокласически стил.
Въпреки това сградата бива построена с надеждата дупката, оформена от малката сграда, да бъде запълнена впоследствие с доизграждането на архитектурния модул. По ирония на съдбата обаче големият магазин фалира много преди малкия такъв и идеята остава нереализирана. Днес обаче и двете сгради са изоставени и градската закачка е загубила някогашната си впечатляваща сила на въздействие.
Разхождайки се по улиците, ние неимоверно ставаме наблюдатели на симбиозата на изкуствата на архитектурата, градоустройството и живота. Пример за силата на влиянието на всеки един от нас върху средата могат да бъдат точно тези сгради. Това следва да покаже, че ние носим отговорност не само към личната си собственост, но и към средата като цяло. Затова трябва да обмисляме добре решенията, които вземаме, когато променяме личния си дом. Той е точно толкова важен за нас, колкото и за целия градски пейзаж.