Skip to main content
search

Почти е невъзможно в социалните медии да не сте попадали на магнетичните снимки на т.нар. „Споменици“ – внушителни бетонни паметници, разпръснати по цялата територия на бивша Югославия. През последните години те станаха широко обсъждани и анализирани, след като един белгийски фотограф публикува серия от снимки, в които спомениците впечатляват с уникалната си архитектура и призрачен вид.

Той ги описва като тоталитарни паметници за Втората Световна война, поръчани от диктатора Тито. Много местни архитекти и критици обаче обявяват, че това твърдение не е напълно вярно. От друга страна, безспорна истина е, че тези снимки станаха едни от най-обсъжданите в социалните мрежи – абсолютни съвременни онлайн феномени.

В тази връзка и ние решихме да анализираме тези толкова интересни и уникални обекти, причините за тяхното построяване, историческия и политическия контекст, в който са „изникнали”, днешното им състояние и достигането до съвременния им статут на известност.

Самата дума „споменик“ означава паметник на сръбски и хърватски от славянската дума „спомен“. Те са предназначени да напомнят на някое събитие и да увековечат важна за местната общност случка.

От забравени структури в инстаграм феномени

Дълги години след разпада на Югославия спомениците остават забравени от света, та дори и от държавите, на чиято територия се намират, поради отдалечените им локации в планините или горите на днешна Сърбия, Хърватия, Словения, Македония, Черна Гора и Косово.

През 2010 г. белгийският фотограф Ян Кемпенаерс ни ги припомня, като започва постепенно да публикува техни снимки онлайн.

Той открива забравената красота на масивните бетонни структури.

Прави периодични експедиции в тези държави, като търси, изследва и фотографира все по-голям брой от паметниците и създава цялостна колекция от тях, която впоследствие публикува и в печатно издание. В него той именува всеки от тях с лаконичното „Споменик 1“, „Споменик 2“ и т.н.

Днес освен в инстаграм постове, спомениците могат да бъдат открити и в онлайн платформа, наречена SpomenikDatabase. Там всички желаещи могат да проследят на интерактивна карта локациите на паметниците.

Защо спомениците изглеждат толкова различно?

„Защо имат толкова необичайни и нетрадиционни форми?“

Mоже би това е един от първите въпроси, които си задават повечето наблюдатели, след като видят внушителните извивки на структурите. Голяма част от „феновете“ им ги виждат просто като причудливи, уникални, масивни форми от метал и бетон, без да се замислят особено за тяхното значение.

Всъщност всеки един от тях има конкретна причина за построяването си и всеки архитект е имплементирал косвено чрез визуалната концепция на паметника неговия скрит смисъл. Повечето от тях са построени в името на въстания и значими събития за местната общност и целят тяхното увековечаване. Архитектурния им облик пък е силно повлиян от политическите течения в страната.

Каква е причина зад построяването им?

Най-често срещаният отговор на въпроса „Поради каква причина са построени тези паметници?“ , който можете да срещнете онлайн е „Като мемориали за Втората световна война, построени от Тито.“ Истината обаче е много по-комплексна.

Йосип Броз Тито всъщност не поръчва масовото строителство на тези монументи и определено не на абстрактни и интересни като тези, които виждаме на фотографиите.Паметниците са инициирани по много различни причини, от най-различни общности, включително и от правителството, но не това е в основата им.

Те са посветени на анти-фашистки движения и въстания. По времето на Втората световна война Югославия притежава едно от най-големите такива движения в Европа и без външна помощ успява да освободи страната от окупация.

Впоследствие Федералната Югославия се разделя с движението на Сталин и създава своя независим социализъм. Изследователите коментират, че поставянето на простото описание „паметник за Втората световна война“ всъщност измества фокуса от успеха на местното национално движение върху просто едни „интересни артефакти от тоталитарно време.“

След като влиянието на соц. реализма на Сталин изчезва от Югославия, населението иска да създаде свой уникален стил, който да представя тяхната многостранна култура и идентичност. Той трябва да е различен и видимо отличим от съветските републики.

„Чрез вида на тези „прекалено напредничаво изглеждащи форми“, Югославия се надява да оформи колективна визия за нацията, която се стреми за оптимистично бъдеще, определено от символичен универсализъм.“ Това е причината днес те да притежават толкова уникални по себе си и причудливи форми.

Какво е състоянието им днес?

За точната бройка на спомениците няма информация. Единственото, което се знае е, че са хиляди и са разпръснати на огромна територия. В днешно време голяма част от тях са занемарени, рушат се и губят някогашния си блясък.

Хиляди от тях дори вече са разрушени по ред причини.

Оскъдната информация се дължи на липсата на цялостно описание на строителството им през годините, както и от факта, че са пренебрегвани от правителствата на страните в днешни дни. Голяма част продължават да се рушат и да изчезват от картата на света, биват вандализирани или целенасочено премахвани от местните и регионални управления.

След разпада на Югославия, определен от религиозни и етнически конфликти и войни, новосъздадените държави свързват паметниците с нежеланото и травмиращо минало на един отминал политически строй.

Очаквано се превърщат в неудобно наследство с неизвестно бъдеще.

Какво може да бъде тяхното бъдеще?

Архитектът Дубравка Секулич смята, че „най-добрият начин да използваме тези монументи е да ги превърнем в инструменти за възстановяване връзката с близкото минало“ като например в Мостар, Босна и Херцеговина. Там един от спомениците е интегриран, за да реактивира спомена за партизанското минало и чрез него да сплоти отново етнически разделените общности.

„Тези паметници могат да ни разкажат толкова много – югославския спомен за борбата срещу общия враг, базирана на интеркултурна солидарност, последвалия провал за запазването на този спомен и неизбежната му разруха през 90-те. Спомениците са бетонни, физически символи, което говори за историята на югославците, за това как те искаха да бъдат запомнени и за какво бъдеще мечтаха. Паметниците заслужават много повече от секундния ни поглед, докато скролваме в онлайн пространството.“

Източници:
Yugoslavia Forgotten Monuments 
Concrete Clickbait 
The Actual History Behind the Spomeniks 

Снимки: Ян Кемпенаерс/Jan Kempenares

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu