Може ли пещерата отново да стане дом?

В днешно време пещерите най-често се приемат като свидетели на най-старата човешка история. Голяма част от тях са туристически дестинации, поради свидетелствата си за праисторията или просто заради впечатляващите си форми и вътрешни пространства. Съществуват обаче и някои други съвременни разбирания за пещерите и хора, които може би изненадващо за много от нас, избират да активират някогашния потенциал на пещерите и ги превръщат в пространства за обитаване и развитие на култура. Днес, чрез няколко примера, ще разгледаме как могат пещерите – най-ранните пространства за човешко обитание, да станат отново част от ежедневието на някои хора. 

Пещерна рисунка, анализираща Парламента на бабуините на връх Сусва в Кения, който предхожда Пантеона в Рим, Италия, с повече от един милион години. – проучване на архитектурно студио Кейв

Пещерите са съществуващи в природата пространства, които са естествено образувани или доразвити чрез човешката дейност – първоначално са използвани за защита от метеорологични промени и нападения, впоследствие и като пространство за развитие на културни и духовни дейности. 

Пещерите са изиграли голяма роля във формирането на това, което днес наричаме „архитектура“.
– Кабаге Каранджа от архитектурно студио Кейв

Те са се развивали и адаптирали през вековете в съответствие с човешките и социалните нужди на времето. Всяка от общностите е успяла да приспособи и подобри скалните пространства с помощта на местни материали и техники като ги адаптирали към локалния си климат.

Днес в сферата на архитектурата пещерите се ценят поради комбинацията от социални, икономически и културни фактори, които са в основата на съвременната представа за устойчиво обитаване. Пещерите са пространства с естествена изолация от природата и характерен микроклимат. Работата с естествени материали и съществуващото чувство за хармония с природния свят предлагат алтернативен начин за екологичен живот.

Снимката – Пътешествия без край

Пещерните жилища имат редица предимства, от които са възползват милиони хора по целия свят и да, все още има хора, които обитават пещери. Както преди, така и сега, пещерните къщи се строят с помощта на конструкция, която използва топлинната инерция на земята. В резултат на това вътрешната температура на къщата почти не се променя през различните сезони на годината, което позволява да се осигури топлинен комфорт в пространствата, без да е необходимо допълнително влагане на енергия под формата на климатизация или отопление.

Ако направим повърхността на планетата необитаема, може да се окаже, че всички ние – независимо дали искаме или не – ще трябва да живеем под земята.
Цзян Лу, асистент в Източния Мичигански университет, САЩ

“Пещерно въплъщение на лечението” на студентката Цзян Лу по време на студио “Музей на антропоцена 5.0 – Пренаписване на Ню Йорк”, организиран от архитектурно бюро Кейв, 2022 г.

Разбира се, животът в пещери има и отрицателни страни: липсата на вентилация и естествена светлина може да има катастрофално въздействие върху индивидуалното и колективното здраве, както показва примерът с италианското село Матера. Нека разгледаме как в съвремието хората от различни географски ширини са се възползвали от предимствата на пещерите, справили са се с техните недостатъци и успешно са ги превърнали в свои домове.

ИТАЛИЯ

Саси, Матера (Sassy di Matera на италиански език) произхожда от праисторическо троглодитско селище и се предполага, че е сред първите човешки селища в Италия. Съществуват доказателства, че хората са живели тук още през 7000 г. пр.н.е. Матера е единственото място в света, където хората могат да се похвалят, че все още живеят в същите къщи на предците си отпреди 9000 години.

Фотограф: Скот Уилсън

Селището представлява съвкупност от къщи, вкопани в самата калцеронитна скала, характерна за локацията, наричана на места “туфо”, въпреки че не е вулканичен туф или туфа. Улиците в някои части на Саси често минават върху други къщи, тъй като селището е на две нива. През 50-те години на ХХ век правителството на Италия принудително премества по-голямата част от населението на Саси, тъй като липсата на вентилация и естествена светлина довеждат до развитието на заболявания като малария.

Фотограф: Скот Уилсън

Сегашната местна администрация обаче е ориентирана към развитието на пещерите като даденост и се начова към техния туристически потенциал и насърчава възстановяването на Саси с помощта на Европейския съюз, правителството и ЮНЕСКО. 

Това, което отличава пещерите в Матера от останалите, е устойчивостта и изобретателността, проявени при възстановяването и промяната на предназначението им. Жителите на Матера са приели своята история и наследство, превръщайки пещерите в оживени пространства, които служат за различни цели – от хотели до музеи и галерии. Духът, който някога е преобладавал в Саси, се е възродил, създавайки усещане за общност сред пещерните обитатели.

Фотограф: Скот Уилсън

КИТАЙ

Яодонг (yaodong) е вид архитектура, развита в Льосовото плато в северната част на Китай. Смята се, че първите яодонги са построени по време на династията Ся, датираща 2100 г. пр.н.е. По времето на династията Хан яодонгите стават по-сложни – добавят се комини, кухни и легла от топли тухли. По време на династиите Мин използването на яодонги се разпространява в цял Северен Китай. Дори и днес яодонгите се обитават от повече от 40 милиона души.

Дикенгюан: Подземно село

В зависимост от топографията на районите, в които са построени, яодонгите могат да бъдат изградени по три различни начина: вкопани в скалите, издълбани в земята около централен двор и такива, които работят като самостоятелна сграда.

При скалните ядонги се използва скалната стена като основна конструкция, а вътрешността е подсилена с дървена рамка. Помещенията са сводести, а стените са направени от глина и отвън са облицовани с камъни. Отворите са сводести и завършват с украсени дървени стъкла. Яодонгите, построени по склоновете на хълмове, могат да имат няколко етажа.

Яодонгите в равнинните райони се създават чрез изкопаване на правоъгълни кладенци с дълбочина около пет до осем метра, след което се укрепват стените на тези кладенци, превръщайки ги в дворове за жителите. По този начин се осигурява естествена светлина и вентилация в помещенията. Дворът, който е вкопан в земята, включва и дренажен кладенец. Всяка пещера е покрита с поне два метра пръст, за да се изолира вътрешността ѝ. Достъпът до двора се осигурява от потънал склон със стълбище. В миналото този тип конструкция е била използвана главно от земеделците, които след обработката на равнините, използвали пространствата под терасираните плата за жилище.

Третата типология жилища, при изграждането на сводестия интериор на яодонга се използват камъни или тухли, а празните пространства между и около всеки яодонг се запълват с пръст, за да се затворят.

Тези, които търсят устойчива архитектура, намират отговори в традицията. Китайските яодонг, форма на древно пещерно жилище, са издържали теста на времето.

Тъй като изследователите са се задълбочили в изкуството на яодонг, жилищата са получили висока оценка за устойчивата си архитектура, следваща традиционна китайска концепция; концепция, която надхвърля самия яодонг – хармоничната връзка между човека и природата.

Енергоефективността се чете и в интериора. Леглата от тухли, известни като канг, предлагат интелигентен начин за затопляне на стаите и техните обитатели. Леглото служи като фуния за свързване на печката в съседната стая с комина. Кухият канг позволява на топлината и дима да преминават от печката към комина, като ефективно се използва топлият страничен продукт за отопление на леглото.

ИСПАНИЯ

За разлика от праисторическите пещерни жилища, градските пещери в Патерна дължат съществуването си на подводни камъни, образувани в много по-съвременни времена – преди около 200 години. Фактори като нарастването на местното население, увеличаването на наемите и влошаването на условията на труд на работниците са насочили жителите към смяна на начина на живот и изкопаване на варовикови и меки скали, които се намират в местността.

Те са ярки символи на кризата с недостига на жилища, възникнала преди повече от 200 години

Тези жилища имат собствени вентилационни отвори и комини, които осигуряват естествена вентилация, която е от съществено значение за обитаването. В града се срещат два типа градски пещери. Първите са разположените по външния контур на селището (coves afrontades), които имат фасада, подобна на обикновена къща, а вторите са изцяло подземни (coves enclotades), като втората типология пещерни жилища обграждат общ двор, без да имат достъп до обикновена улица.

МЕКСИКО

Собственост на Музей Ногучи

Един от най-амбициозните проекти за пещери е нереализираният проект на Карлос Лазо “Цивилизовани пещери” (Cuevas Civilizadas), за който той си поставя за цел да изкопае 110 къщи за хора с ниски доходи в стената на каньон в квартал Беленде лас Флорес в Мексико сити заедно с партньорите си по проекта Аугусто Перес Паласиос и Хорхе Браво. Моделите на къщите са завършени и фотографирани, но Лазо загива в самолетна катастрофа, преди проектът да бъде завършен.

Собственост на Музей Ногучи

Художникът и архитект проектира пространството като изпитание на принципите на органичната архитектура и протест срещу стъклените кутии, които се превръщат в масово „производство “.

ТУРЦИЯ

Пещерните църкви в Кападокия са може би най-добре познатите от списъка, тъй като са известна туристическа дестинация. Те се отличават с метода си на издълбаване в скалите, тъй като е много различен от традиционните строителни техники. Вместо да се добавят материали за изграждане на структурата, те отнемат скална маса, за да създадат негативно пространство. В България, подобен метод е използван при образуването на манастирския венец, носещ името „Св. Архангел Михаил” или по известно като Ивановските скални църкви.

Ивановските скални църкви

Друга забележителна особеност на изсечените в скалите църкви е липсата на външен вид. Те са издълбани в терена, така че няма куполна линия на покрива или величествена фасада, а само обикновена скала. Посетителите не се приближават до грандиозна строителна структура, а изведнъж се появяват отвътре.

С течение на годините човечеството е напреднало от един малък елемент като пещерата и е развило набор от правила, които ни ръководят и ни осигуряват усещане за проектиране на пространства. Тази връзка на архитектурата с околната среда, дизайнът и функцията на дадено пространството са в пряка връзка със самата местност и до известна степен са диктувани от ограниченията, които са предоставени от природата. 

За разлика от много други древни форми на подслон, тези пространства се използват и днес и демонстрират високи нива на ефективност, което може да бъде ценно в нашето настоящо търсене на енергийни алтернативи.