Мащабно проучване на E3G (Third Generation Environmentalism) за кампанията  Renovate Europe анализира дяла, посветен на енергийното обновяване на сградния фонд в националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ). То показва, че амбициите остават малки и че държавите членки не са предвидили планиране след 2026 г. В момент, в който повишаването на енергийната ефективност става все по-необходимо поради стремителното нарастване на цените на енергията, плановете се явяват голяма пропусната възможност за значително намаляване на потреблението на енергия.

Renovate2Recover – обновяване за ново начало

Затова на своята 10-та годишнина Renovate Europe, политическа комуникационна кампания с амбицията да намали енергийното потрбление на сградите в ЕС с 80% до 2050 г., стартира Renovate2Recover – обновяване за ново начало. Като резултат от проучването се предлагат 9 препоръки, които биха позволили на държавите членки да въведат промени в  плановете си, за да отговарят на целите на „вълната за обновяване“. В момента в мисията на Renovate Europe активно участват 49 партньорски компании и асоциации, от които 18 са национални партньори, базирани в държави членки на ЕС.

С оглед засилване на зеления преход, от държавите членки бе искано да изразходват поне 37% от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) за действия, свързани с климата. Препоръчително е енергийното обновяване да е  водещ компонент. След разглеждането на всичките 18 плана от държавите членки проучването установи, че средно само 8% се разпределят за енергийно обновяване, като в повечето случаи се постига само 30% икономия на енергия, което е минимумът, изискван от насоките на Механизма.

Възможност сградният фонд на ЕС да се постави в основата на енергийното обновяване

„Това несравнимо допълнително инвестиране на обществени средства е златна възможност да се постави сградният фонд на ЕС в основата на пътя към постигане на целите за обновяване до 2030 г. и целите, свързани с климата до 2050 г.“, каза Ейдриан Джойс директор на кампанията Renovate Europe. „Но тези обновявания трябва да се извършат правилно и парите трябва да се изразходват добре.  Затова се нуждаем от „дълбоки“ (или поетапно дълбоки) обновявания, които да надхвърлят 30% икономия на енергия ”.

Проблемът днес: Сградите в ЕС са отговорни за 36% емисиите и 40% от енергийното потребление. В резултат на това Съюзът годишно внася 53% от енергийните си нужди.

В допълнение към повишаването на нивото на очакваните икономии на енергия, проучването подчертава и нуждата от инвестиране в подкрепяща рамка за създаване на устойчиви пазари за обновяване. „Във фазата на изпълнение планираните инвестиции трябва да бъдат свързани с реформи, така че да създадат добра основа за развитието, растежа и „задълбочаването“ на пазара за обновяване след 2026 г.“ Това коментира Вилислава Иванова, водещ изследовател в E3G за проучването. „В противен случай има риск от намаляване на инвестиционните усилия, заложени в НПВУ след 2026 г. Привличането на частно финансиране трябва да бъде приоритет, наред с усилията за изграждане на способност за предоставяне и създаване на взаимодействие с други източници на финансиране от ЕС и национални фондове.“

Необходима е ясна регулаторна рамка

Проучването също така подчертава значението на ясна регулаторна рамка на ниво ЕС, която да допълва и стимулира действията от НПВУ на място. Резултатът от законодателните предложения, представени във Fit-for-55 (политически мерки, целящи да дадат възможност на ЕС да намали емисиите с поне 55% до 2030 г), които биха влезли в сила, докато се инвестира финансирането от НПВУ, ще бъде от решаващо значение в това отношение. Например, въвеждането на задължителни минимални стандарти за енергийна ефективност съгласно Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD) би било добър пример за всички участници в процеса по обновяване на сгради.

Дялове на финансиране за енергийно обновяване в ЕС

Проучването обхваща 18 от всички 27  държави членки и установи, че общата сума, която планират да инвестират в енергийно обновяване, е 39,9 млрд. евро, или 8,4% от общото финансиране. Предложените инвестиции за енергийно обновяване са концентрирани в жилищния сектор, който получава над 23 млрд. евро (58%) финансиране, като сградите от публичния сектор се явяват втората по големина цел за инвестиции с близо 13 млрд. евро (34%).

„Въпреки че в сегашната си форма НПВУ няма да бъде видоизменен за обновяване на сгради, все още има възможност държавите членки да направят промени по време на фазата на изпълнение “, допълни Каролин Симпсън, мениджър в Renovate Europe. „Това проучване следва да се разглежда като отправна точка за държавите членки и да насочат своя сграден фонд в правилната посока към 2030 и 2050 г., като повишат дълбочината на обновяването и планират занапред създаване на устойчива екосистема за обновяване в полза на гражданите, бизнеса и околната среда след 2026 г.”

Повече информация по темата, както и контакт с участници в кампанията, можете да откриете на страницата на БАИС.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Hobelix
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Екосистемите в строителството, иновациите в автоматизацията и умните сгради
Академия Лидерите среща участниците със Saint-Gobain, Siemens и Telelink

През изминалите седмици участниците в Академия Лидерите, сезон 6.1, изследваха темите за е…