През юли месец тази година стана ясно, че голямата търговска верига „Кауфланд“ е внесла проект за инвестиционно намерение към Централните софийски хали. След бурна обществена реакция от редица организации, протест и множество гледни точки по темата, миналата седмица беше представена преработка на предложението. Преди да отсечем дали сме „за“ или „против“ подобна трансформация, нека се вгледаме по-дълбоко в така деликатната тема за реновация на културна ценност от национално значение. В тази статия ще съберем накратко какво се е случвало на тази територия от най-дълбока древност, какви са обратите през годините и как напластяването на исторически белези формират образа на Централни хали днес. И нека поразсъждаваме – какво е най-доброто, което може да се случи с тази впечатляваща сграда? 

„Съперничи и дори надминава много европейски тържища от тоя род“…

Историята на мястото датира далеч преди построяването на добре познатата ни сграда. Имотът попада в границите на археологически резерват „Антична Сердика и средновековен Средец“. Районът е наситен с останки от много епохи, от различни култури и съдържа следи от всички племена и народи, живели или преминали през нашите земи. 

СТРОИТЕЛСТВОТО НА ХАЛИТЕ ЗАПОЧВА ПРЕЗ 1906 Г.

Първоначалните планове са на френския архитект Леон Буржоа. Скоро след това обаче са променени и проектът е възложен на видния български архитект Наум Торбов. Сградата отваря врати през 1911 г. като покрит пазар за месни и млечни продукти, риба и зеленчуци в характерен за времето си дюкянен тип. „По своите размери и по модерното си вътрешно разпределение, тя съперничи и дори надминава много европейски тържища от тоя род.“ (Четем в „Стара София“).

Още архивни снимки тук: http://www.stara-sofia.com/halite.html

Интересно е да се отбележи, че със своята чугунена сглобяема конструкция Централните хали се нареждат стилово до примери като Crystal Palace в Лондон, Palacio de Crystal в Мадрид и Les Halles в Париж. Тези покрити пространства с невиждани дотогава размери стават възможни благодарение на развитието на металните конструкции през Индустриалната революция. Тази типология еволюира и се разпространява по цял свят. У нас  Халите са локален прочит на течението в късното му проявление. Металната носеща конструкция, видима в интериор, е и една от най-разпознаваемите му характеристики.

Източник: visitsofia.cbg

Според арх. Анна Неврокопска, специалист в сферата на опазването на архитектурното наследство, автор на подробен анализ на значимостта на Централни хали, „формата, конструктивното изграждане и интериорното пространство носят всички характерни стилови белези на подобни примери от цял свят, но пластичното изграждане и цветовото решение на фасадата черпят вдъхновение от наследената по нашите земи византийска архитектурна култура, създавайки усещането за уникалност и привързаност към конкретното място.“ 

Фасада на Централните Хали. Източник: Направление „Архитектура и градоустройство“, Столична община, автор: арх. Наум Торбов

Нека проследим метаморфозите на сградата през годините.

  • Първото преустройство на сградата е през 1940 г. То реорганизира търговските площи;
  • По време на бомбардировките през 1944 г. сградата е засегната и временно затворена;
  • След промените, в периода 1948-1949 г. е извършен голям ремонт, по време на който чугунените колони са облечени с бетон, запазвайки цилиндричната си форма, а оригиналната настилка от клинкер е премахната. Изградени са преградни стени, които обособяват нови помещения.
Източник: http://www.stara-sofia.com/halite.html
  • В края на 60-те следва нов ремонт. Явно на колоните това им е било малко, защото биват „доукрепени“ със стоманобетонови кожуси, този път с правоъгълни очертания. Заличена е профилираната мазилкова пластика по стените по дългата ос в интериора. 
  • По това време е разкрита е част от Аврелиановата стена на крепостта „Сердика“. Следват археологически проучвания и през 1971 г. Халите отварят врати като „най-големия търговски обект в страната и на Балканския полуостров”.
  • През 1981 г. по повод 1300 години България се осъществява пълна промяна на интериора. Пак се връщаме на любимите колони, които този път са облицовани с травертинови плочи. Тогава се изграждат галерии  по дългите външни стени и стълбища към тях. Ажурната конструкция на покрива и остъкляването са скрити с окачен таван.
  • През 1988 г. Халите отново затварят врати.
  • През последните години на ХХ-ти век екип от специалисти в областта на опазването на архитектурни ценности изготвя проект за реставрация и реконструкция на Софийски централни хали. Възстановен е до голяма степен оригиналния архитектурен образ на фасадите и интериора на сградата. С тази последна намеса в търговската зала се появява ново ниво, което е независимо от основната носеща конструкция.
  • Халите са открити са отново през 2000 г., като 75% от собствеността се държи от израелската компания „Ащром“ и 25% от Столична община. През 2010 г. общината прекратява акционерното си участие в замяна на градинката до Руската църква.

А с какво всеки от Вас помни от Централните софийски хали?

Ако говоря за себе си, смътно помня как като дете са ме водили в Халите. Беше си събитие, тъй като не съм от София. А и сякаш ядох нещо вкусно. За съжаление обаче, този образ е изместен от по-скорошния видимо западнал и неатрактивен вид на вътрешното пространство

Източник: Wikimapia

Три неща обаче ми подсказват огромния потенциал на Халите:

  • Уникалното местоположение на сградата в сърцето на столицата, заобиколена от едни от най-ценните ни и красиви сгради; градската тъкан, която плете сложните си връзки и има капацитета да бъде най-красивото място за нас и на нас.
  • В съзнанието ми веднага изникват образите на редица покрити пазари в други европейски столици. Те обикновено са най-хубавото място на града – локация за срещи, развлечения, разговори, консумация на изтънчени и отбрани храни и напитки. Живот, среда, общност.
  • В третата точка се пресичат горните две. Какво мислите за „Капана“? Това е място, което се помни, привлича хора и се развива. А какво мислите за местността, наречена квАРТал? Усещате ли леко бохемския и творчески дух, който през последните години „плъзна“ из най-старите градски части на София? Може би вече хващате идеята ми, но да поясня – Халите имат капацитета да се превърнат в любимото място на софиянци и гости на столицата. Те могат да дадат силна подкрепа за малкия бизнес, насърчаване на изкуството и креативната енергия, място за срещи, дискусии… и вкусове. 

КАКВО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Е НАЙ-ДОБРО ЗА ГРАДА, ЗА ОБЩНОСТТА, ЗА СГРАДАТА?

Щом става дума за архитектурно наследство, най-важно за каквато и да е намеса по сградата е първо да се направи оценка на ценността и обществената му значимост . Подценена или позабравена практика у нас, това е единственият правилен подход, който може да определи посоката му на развитие и възможните трансформации. Изработват се т.нар. Планове за опазване и управление. Основна част от тези планове е подробното проучване, което включва ценностната характеристика, културната значимост, естетическа, историческа, научна, духовна, социална стойност и културната значимост и други. Анализира се не само сградата, а мястото и контекста. 

Избирайки функция, която е подходяща за един обект, и изявявайки значимостта и ценността, ние я запазваме във времето. Обществото ще я поддържа и ще плаща за услугите, които се предлагат в нея. Но е необходим финият жест на правилната намеса. 

Хипермаркетите нямат място в историческите центрове.

Това можем да отбележим, ако разгледаме другите европейски столици. Пространството там е друго, фокусът и развлеченията трябва да са стратегически подбрани, защото просто няма място. Ако искаме да напазаруваме по-сериозно, отиваме в по-периферните части. И това не бива да е драма – какво ядем може да се превърне в преживяване, а не просто в поредната напълнена количка. Защото какво е един хипермаркет? То е място, на което отиваш, купуваш нещо, плащаш на касата и излизаш. А една от най-големите ценности на Халите е социалната.

Сред примерните визуализации на „Кауфланд“. А замисляте ли се на какво разстояние оттам е Женския пазар? Източник: https://sofia-hali.bg/

Централни софийски хали са били и трябва да продължат да бъдат място за срещи, място за общността.

Понятието „търговия“ има много измерения. И е прекрасно, че най-голямата търговска верига у нас има сериозни инвестиционни намерения върху Централните хали. Но един хипермаркет има съвсем различна програма и потребности, които не отговарят на характеристиките на съществуващия обект – паркиране на клиенти, зареждане, складиране и т.н. Не можем да допуснем да се прави компромис с архитектурна ценност от национално значение

ХАЛИТЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В НАЙ-СТРАХОТНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ В СОФИЯ.

Нека запазим сградата за хората. 

И след всички тези метаморфози, да оставим колоните на мира, да разделим и разграничим пластовете и да отворим пространството – и буквално, и преносно. Без преградни стени, затворени входове и ангажиращи послания. Нашата прекрасна столица има специфичен характер, който трябва да съхраним и развием. А на Халите им отива разнообразието.

 

Основен източник: „Оценка на ценността на сградата на Централни Хали и нейното околно пространство“ с автор арх. Анна Неврокопска

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Карл Кандулков – архитектът на Габрово
Архитектът, посветил много труд, постоянство и безкрайна любов на професията

Съвсем наскоро прекарах един слънчев уикенд в Габрово. Имах откъслечна представа за града …