Преизползване на покривен продукт в пътна настилка

Обединяването на хидроизолационен материал с пътна настилка звучи като авангардна идея, почти неприложима в реалното строителство, но датска компания доказва обратното. Как покривните и пътните покрития все пак имат пресечни точки?

Необходимост от преизползване на строителните суровини

Управлението на отпадъците е съществен аспект в идеята за устойчиво строителство. То включва минимизиране на отпадните продукти и повторно използване на материали, които иначе биха се превърнали в поредния замърсител на околната среда. Практиките за управление на твърдите отпадъци включват намаяването, рециклирането и повторната употреба на материалите като съществени за устойчивото управление на ресурсите.

Битумът като суровина

Една от интересните строителни суровини за рециклиране е битумът. Този естествен продукт, фракция на нефта, намира приложение основно в производството на асфалтобетонови смеси и хидроизолационни материали. В традиционната строителна практика и за двете цели се използва новорафиниран битум, чиято единствена форма на преизползване е чрез влагане на фрезован асфалт в обратни насипи. Дори доста честа порочна практика е вече негодните за експлоатация хидроизолации да не биват сваляни от покривната повърхност, а просто се запечатват с ново хидроизолационно покритие поради липса на регламент за депониране. В днешно време обаче това е недопустимо. Този скъп и висококачествен продукт трябва и може да бъде преизползван.

Разрушаването на сгради създава много отпадък, а неговото управление е важно. | Photo by Mika Baumeister on Unsplash

Зараждане на идеята

Вероятно за първи път идеята за рециклиране на хидроизолация чрез извличане и влагане на битума от нея в асфалтобетонови смеси се заражда в Дания. През 2006 година създателите на продукта BitumenMix се вдъхновяват от идеята да намалят употребата на чист битум и съответно да намерят начин за преизползването му. Основна причина за това е фактът, че практиката в държавата е негодните за експлоатация покривни хидроизолации на битумна основа да бъдат демонтирани и извозвани в депа или изгаряни – два метода, които определено не са в полза на околната среда. Още повече допринася условието, че депонирането е за сметка на собственика, чиято собственост е обектът. След създаването на технологията за преработка, се открива възможност не само битумът да бъде преизползван, но и услугата да струва по-малко.

Преработка на битум | Photo: Tarpaper Recycling

Самият метод представлява отстраняване на основата (стъклен воал, полиестер и др.) от изолационното покритие и извличане само на битума, който се оформя като гранули. Така полученият гранулат е готов за влагане в асфалтовата смес, като по този начин крайната цена на асфалта е по-ниска от традиционната.

Ползи от преработката

Според официалните данни на Tarpaper Recycling, посочени в техния сайт, чрез използването на такъв тип технология се намалява отделянето на въглероден диоксид, спестяват се разходи и се решава част от проблема с депата за строителни материали. BitumenMix може да замени до 3% от общо необходимите 5% битум за асфалобетонова смес, без да повлияе негативно на качеството й. Продуктът се произвежда в съответствие с европейския стандарт за асфалт за рециклиране (EN 13108-8) и притежава европейски технически сертификат (ЕТА).

Photo by Viktor Kiryanov on Unsplash

Приложимо ли е в България?

У нас от 2008г. на депо Враждебна в гр.София работи инсталация за преработка на строителни отпадъци. Тя е мобилна и може да обслужва произволен участък от депото или  да се използва на територията на градски обект за преработването на тухлени, бетонни, стоманобетонни и битумни отпадъци. Към момента от сепарирането се получават хартия, метал, дървесина и пластмаса, които се предават за рециклиране. Това означава, че не сме далеч от идеята за преизползване на иначе отпадните продукти, в което е и бъдещето на строителните материали.

Лична отговорност на всеки от нас е да се грижи за околната среда и да оставя минимален негативен отпечатък върху планетата ни, но строителния сектор е вероятно най-големият замърсител в световен мащаб. Поради тази причина ангажиментът за промяна е върху специалистите в бранша, в хората с алтернативно мислене, които търсят авангардни подходи за една по-приятна градска среда, изградена с мисъл и отношение.