Реконструкция на предвоенна вила в Боровец – пример за отношение към наследството

Факт е, че все по-често ставаме свидетели на невежество към архитектурна ценност в реконструкции, които по-скоро вредят, отколкото да опазват историческия спомен. Днес обаче ще Ви разкажем за една планинска вила от 1940-та година в Боровец, чиято реконструкция е дело на L6 studio и показва как можем да се отнасяме адекватно към ценността. Реконструкцията е пример, който демонстрира разбиране и отношение към архитектурата, но и умело интегрира наследството към съвременните нужди на обитаване.

Оригиналният проект е дело на големия архитект Димитър Цолов

Преди да разгледаме реконструкцията на сградата, нека се запознаем с историята и архитектурните й особености. Вилата се намира в курорта Боровец и принадлежи на архитектурните течения в България между двете световни войни. В периода на нейното построяване, Боровец (тогава Чамкория) е бил предпочитано място за отдих за политическия и икономически елит. Неслучайно тя е дело на значимия български архитект Димитър Цолов. Съвместно с архитект Иван Васильов, Цолов е отговорен за изграждането на някои от най-знаковите сгради в София, включително катедралата Св. Неделя, Българската народна банка и Народната библиотека.

Четете тук: Националната библиотека – културно средище и архитектурен шедьовър

Планинската вила е построена през 1940-та година и е типичен представител на късните романтични архитектурни течения в Европа. Като мюнхенски възпитаник, арх. Цолов вероятно се вдъхновява от алпийските хижи и вили и двускатните им покриви. Фасадното решение, въпреки своя романтичен характер, впечатлява със своята простота и елегантност. Дървените конструктивни и декоративни елементи като капаците с отвори във формата на сърца акцентират още повече алпийските влияния и придават на сградата чувство за уют и връзка с околната природа.

Динамиката в обема е създадена чрез изнесените тераси с видими дървени греди и парапети. Допълнителен контраст е създаден и чрез използваните фасадни материали – вторият етаж е ясно изразен негатив на първия с избраната тъмна дървена фасадна облицовка на фона на белия латекс. Цокълът от камъни придава устойчивост и стабилност на сградата, докато в същото време я вписва хармонично в пейзажа и спомага за защита срещу влага и външни действия.

Четете тук: Интериорът на ранния модернизъм в България: разходка из БНБ

Тук трябва да се спомене, че в съседство е изградена още една вила, същата като тази. Построените две практически идентични сгради в съседни имоти преживяват различни съдби през периода на социализма. Едната е отдадена на Британското посолство и е запазена в автентичния си вид както в интериор, така и във фасадните детайли, докато другата, която е обект на днешния анализ, не се е поддържа и с времето състоянието на сградата се влошава. Така тя загубва част от своята автентичност.

Четете тук: Още един успешен пример за реставрация по оригинален проект на арх. Цолов

Преди реконструкцията, по сградата е проведено задълбочено проучване

Реставрацията на планинската вила започва с анализ на състоянието на сградата. Екипът от L6 studio (арх. Адриана Димитрова, арх. Ивайло Захариев) провежда изследвания, за да определи състоянието на конструкцията и материалите. Целта е както да се установят нуждите от укрепване на сградата, така и да се идентифицират оригиналните материали и технологии, използвани при построяването на вилата, за да могат да бъдат адекватно приложени при реконструкцията.

При изследването е установено, че сградата е силно наклонена заради слягания от едната страна. Теренът, поради своя планински характер, естествено се сляга с по 1-2 см годишно. Неподдържането на сградата и липсата на дренажна система оказва допълнително влияние над това. 

Архитектурно решение – реставрация и енергийна ефективност

След като е установено състоянието на сградата, започва фазата на реконструкцията, която включва възстановяването на автентичните елементи и материали, както и използването на съвременни технологии за подобряване на енергийната ефективност и устойчивостта на сградата. Тук трябва да се обърне внимание, че прозорците са заменени с нови и по зданието е положена цялостна топлоизолация. Мерките са подбрани с отношение към оригиналния облик на сградата, тъй като идеята от самото начало на реконструкцията е да бъде максимално съхранен нейният автентичен образ. Дървените елементи се подлагат на специални процеси на консервация, каменните повърхности се възстановяват и стабилизират, а покривната конструкция се заменя с нова, но запазвайки максимално добре автентичния си вид.

Дървените елементи в екстериора са запазени и допълнително укрепени. При реконструкцията на втория етаж архитектите се съобразяват с използваната технология, като облицоват фасадата с дървена ламперия, която незабележимо се вписва в изразената тектоничност на оригиналната конструкция.

Проектът е изпълнен с предизвикателства

Неравностите, породени от слягането, оказват най-голямо затруднение за архитектите. Конструкцията е подложена на допълнителни корекции, за да се изравни нивото на етажите. Вторият етаж от къщата е напълно овладян чрез добавяне на допълнително стъпало – изправено е и билото благодарение на подмяната на покрива. Изградени са дренажи около сградата, за да се предотврати оттичането на водата под основите на къщата. В допълнение с направената топлоизолация се гарантира дълготрайността на сградата като е успешно съхранен автентичният й вид.

Въпреки предизвикателствата, фасадите на сградата и значими интериорни детайли са запазени. Вниманието към детайла в реконструкцията е похвално и допринася за автентичното усещане на образа.

В резултат на професионално изпълнената реконструкция, при която са използвани реставрационни принципи, планинската вила от 1940-та година в Рила се завръща към нов живот. Архитектурната ценност на сградата се допълва с модерни удобства и енергийно ефективни решения. По този начин проектът става доказателство, че културното наследство и внимателното отношение към него не са бреме, а потенциал и ресурс за бъдещо развитие. Сградата притежава статут на недвижима културна ценност от местно значение и е третирана именно като такава от собствениците и архитектите, които работят с нея. Именно в отношението към историческата ценност и в осмисленото интегриране на стари сгради към нуждите на днешния ден се крие съвременният и успешен подход към опазване на културното ни наследство.