Градската среда причинява самота. А може ли да я “лекува”?

Българската столица е градът в Европа с най-голям процент хора (около 21%), които са се чувствали самотни през месеца, в който е проведено проучването. Тези данни са от анализ за качеството на живот в европейски градове от 83 страни, проведено от Европейската комисия през 2023 г.

Впоследствие “Капитал” провеждат и допълнително проучване, специално адресирано към жителите на град София. От него става ясно, че градът е пълен с хора, които се чувстват самотни и са недоволни от живота си. Тревожни са данните, че най-самотни се чувстват софиянците на възраст между 25 и 39 години, а почти 60% от анкетираните биха искали да напуснат София, ако имат тази възможност.

Една от причините, водещи до самота, според запитаните в анкетата, се явява лошото качество на градската среда.

Често този фактор остава на заден план и рядко свързваме самотата с облика и средата на градовете, които обитаваме. Нека днес разгледаме как характеристиките на градската среда стават причина за появата на чувство на самота.

Какво води до самота?

Самотата не е просто личностен проблем, изискващ индивидуално решение. Тя често е резултат от външни фактори като липсата на социални връзки и неподходяща среда на обитаване.

В по-малкия мащаб на личното пространство, например, маломерните или лошо поддържани жилища, могат да задълбочат усещането за самота, защото правят хората по-малко склонни да канят гости.

В по-широк план същата тази роля може да бъде прехвърлена върху градоустройството, което играе ключова роля за нашето чувство за свързаност с останалите.

Животът в райони с лесен достъп до обществени центрове и паркови пространства стимулира социалната активност и помага на хората да създават контакти с останалите – те позволяват както планирани, така и неочаквани социални срещи с другите.

Основни урбанистични фактори, „лекуващи“ самотата

Обществени пространства

Градовете имат нужда от разнообразни обществени пространства като паркове, обществени центрове, библиотеки и развлекателни зони, където хората могат да се социализират. Чрез различните дейности, които предлагат, тези пространства насърчават взаимодействието между хората и създават усещане за принадлежност.

Инфраструктура, удобна за пешеходци

Създаването на улици, тротоари и велосипедни ленти, които са удобни за пешеходците, стимулира хората да ходят или карат колелета вместо да се уединяват в автомобилите си. Това също така насърчава физическа активност, но става и повод да си взаимодействаме с повече хора, докато извършваме ежедневните си дейности.

Разнообразно развитие на кварталите

Проектирането на сгради със смесено предназначение или квартали с разнообразни функции, вместо обратния модел на сегрегирането на функции, създава условия за по-добра комуникация между обитателите. Позволява им да излязат след работа с приятели, например.

Low-Carbon Mixed-Use Development in La Défense, Paris by RSHP studio

Колкото повече пространства и функционалности за социализиране се разполагат около жилищните квартали, толкова по-подходящи са те за създаване на активни общности и взаимодействие с хора от околността, която обитаваме.

Много квартали в София днес играят ролята на квартали-спални.

В тях липсват разнообразни функции като кафенета, библиотеки, общностни центрове, но най-вече и базова инфраструктура с паркове и места за отдих. Това възпрепятства хората да имат активна комуникация със съседите си и да създават случайни контакти извън работата или вече съществуващите им приятелски кръгове.

Достъпен градски транспорт

Добре планираните системи за обществен транспорт улесняват достъпа до различни части на града. Това намалява изолацията и улеснява социалните връзки. Достъпният обществен транспорт също помага на лицата с ограничена подвижност или ресурси да участват в общностни дейности и събития.

Още един проблем, който днес наблюдаваме в столицата ни, е именно липсата на добра свързаност между някои квартали, което възпрепятства, както взаимодействията в близост до мястото на живеене, така и достигането до по-далечни, но активни територии в града.

Достъпност

Важно е при проектирането на градовете да се вземат предвид нуждите на различни групи от хора, като възрастни, хора с увреждания и т.н., за да се предостави на всички възможност да се наслаждават на заобикалящата ги среда и да бъдат активна част от нея. Създаването на достъпни пространства гарантира, че всеки се чувства добре дошъл и може активно да участва в обществения живот.

Зелени пространства

Включването на зелени пространства и природни елементи в градската среда не само подобрява психичното здраве и благополучие, но и предоставя възможности за социализация.

Парковете са едни от най-активните зони в градовете, особено при благоприятен климат.

Заедно с това те не изискват наличието на финансови средства за социализация или за споделяне на време с останалите, както например пространства като кафенета и търговски сгради. Наличието на природна среда в града и пространства за прекарване на време на открито е основополагащо за благоденствието на жителите.

Примери от света и България

В проучването си “Капитал” дава за пример Ню Йорк. В големи градове от този тип социалните предизвикателства са ясно изразени, поради наличието на значителен брой хора, което води до своеобразна анонимност на индивида в обширните градски пространства. Като пример за добро решение от там е даден „Recharge Station“- будка, която позволява на човек да презареди телефона си. Там има възможност да си вземе и кафе, докато изчаква, и това му дава повод да разговаря с други хора. Хората типично избягват да говорят с непознати в големия град, но персоналът на тази будка е от социално уязвими групи и те се стремят да предразположат посетелите.

Подобен пример съществува и във Варна– “Социалната чайна”, в която работят младежи от уязвими групи, а то също така служи и като споделено място, в което хората си почиват, разговарят и се срещат.

В София, въпреки че има множество обществени пространства, липсват целенасочени активности, които да насърчават социалните връзки.

Градоустройството само по себе си не може напълно да реши проблема със самотата.

Самотата е сложен и многопластов проблем, който изисква комплексен подход. Въпреки това, правилното градско планиране може да създаде условия и обстановка, която подпомага общностните връзки и участието на хората в живота на града. Съчетаването на градски зелени площи, обществени пространства за срещи, удобни транспортни връзки, възможности за работа и развлечения, както и създаването на активни общности, обаче могат да бъдат важна част от решението.

Когато липсват тези основополагащи за средата фактори, индивидуалните такива, които водят до самота, могат да се задълбочат значително. Средата, която обитаваме, често остава на заден план, когато говорим за чувства, усещания и цялостна удовлетвореност от живота, но не трябва да забравяме, че тя е катализатор на всички останали процеси в обществото. Именно затова на развитието й трябва да започне да се гледа стратегически.