Бившата обществена тютюнева фабрика е построена през 1930 г., за да служи за култивиране на един от основните посеви на Гърция за износ към Европа. Сградата е разположена централно в столицата. Заедно с отличителната за времето си конструкция, фабриката се превръща не само в архитектурно наследство, но и в символ на прехода към индустриализацията в средиземноморската държава. Какво се крие в историята на сградата и как се е променила нейната архитектура, ще разберете от статията.

Износът на тютюн изиграва важна икономическа роля за Гърция по време на войните

Богатата история на сградата започва с функция на фабрика, преминавайки през затвор, подслон през Втората световна война, убежище на румънски бежанци, седалище на Министерството на финансите и още други. Дългият списък се допълва от сегашния обитател на зданието – Елинския парламент, който в партньорство с инвеститори от организацията NEON превъплъщават тютюневата фабрика в културно средище на настоящето.

Част от изложбата Cultural Programme of Contemporary Art 2021 в едно от реновираните крила | Снимка: Natalia Tsoukala, wallpaper.com

NEON е гръцка организация, основана през 2013г., с фокус върху гръцкото изкуство. Неин основоположник е колекционерът Димитрис Даскалополус, който е и движещото звено по реставрацията на тютюневата фабрика.

Проектът по реставрацията възлиза на 1.2 милиона евро и след завършването е подарен отново на държавата с цел да служи като неутрално свободно пространство за артистични изяви и средище за комуникация и обмен на идеи.

РЗП на обекта е около 19 000 кв.м, като голяма част от него е „окупирана“ от библиотеката на Парламента и печатница. Инвеститорите поемат задачата по реновацията на прилежащите приземен етаж, северно и северозападно крило, атриум и офис пространства. Тяхната площ е около 6500 кв.м, които до този момент са били неизползваеми.

Ремонтът не ощетява инфраструктурата, а обновява индустриалния характер

Обществената тютюнева фабрика от птичи поглед | Снимка: Facebook NEON Greece

Опазването на духа на първородната функция е от основно значение и поради тази причина не забелязваме радикални промени по архитектурата. Инфраструктурата представлява масивен блок, разположен на два етажа над земята и един подземен. Фасадите наподобяват ограда, тъй като имат семпла структура с висока повторяемост. Изключение прави югозападната фасада, където се намират и двата главни входа към сградата. Там наблюдаваме леко хлътване навътре в цялото продължение на стената.

Няма данни за първоначалния цвят на фасадата, но след реставрацията тя е санирана в яркожълто. Отличително боядисана е страната откъм двата входа – в червено. Изборът на ярки цветове е в контраст със строго симетричния релеф на фасадата, обран от орнаментика. В подбора на цветове не изглежда като да е вложена символика, но можем да асоциираме вероятна идея индустриалният характер да бъде вплетен в контекста на модерното и ярко настояще.

Атриумът преди обновленията | Снимка: reindustrialheritage.eu

Във вътрешността на масивния блок се „отваря“ закрит атриум, който е предвиден за поле за изява на артисти и произведения на изкуството. Подменена е цялата стоманена конструкция на покрива на атриума. Първоначално са били използвани плътни елементи, за да се ограничи достъпът на слънчева светлина до вътрешния двор. Ремонтът предлага нов прочит на функцията му и покривът на атриума е изцяло остъклен, създавайки приятна атмосфера за културни събития.

Атриумът след обновленията | Снимка: Facebook NEON Greece

Една от стените, гледаща към вътрешния двор, е запазена в автентичното си състояние от 1930 г., докато останалите са с подменена дограма и измазани в бяло стени. Изборът на цвят придава усещане за чистота и някак пространството наподобява платно, готово да придобие нов облик според настроението на художника.

Glenn Ligon с Waiting for the Barbarians, част от Cultural Programme of Contemporary Art 2021 | Снимка: Natalia Tsoukala, wallpaper.com

От 12 юни до края на декември 2021 г. историческата сграда ще е домакин на Cultural Programme of Contemporary Art 2021. В изложбата ще се включат хора на изкуството от международен мащаб. В списъка фигурират имена като Михаел Раковиц, Глен Лигон и Дан Во. По случайност, изложението на съвременното изкуство съвпада с 200-годишнината от разграничаването на Гърция от територията и управлението на Османската империя. Това е ключова дата, дала началото на модерната елинска държава, която познаваме днес.

Интересно е да наблюдаваме как изоставени индустриални сгради се възвръщат към живот, подобно на птица феникс от пепелта, за да служат на обществото макар и с различна функция. Проекти от този вид имат облагородяващо въздействие и върху региона, тъй като привличат обществения интерес и увеличават неговата посещаемост.

Склад за боеприпаси във Варна става културно средище за младежи

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Соня Георгиева
Load More In Сгради

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Очакват се промени в спорния текст в ЗУТ
МРРБ предвижда издаване на разрешение за строеж само при налична улична регулация

Министерството на регионалното развитие и благоустройството публикува в сайта си, че се пл…