Skip to main content
search

От построяването си досега храмът Света София в Истанбул претърпява постоянни трансформации във функцията си. През годините сградата е служила като дом на християнската религия, дом на мюсюлманската религия, а към момента функционира като музей. По всичко обаче личи, че многоликите й трансформации не са достигнали до своя край. Съдбата й може отново да се промени, след като в официално изявление наскоро турският президент Реджеп Ердоган обяви, че сградата отново ще бъде трансформирана в джамия. Решението предизвика огромен международен отзвук, породен най-вече от културно-историческата стойност на сградата, която е недвижима културна ценност и е под защитата на ЮНЕСКО.

Поглед към Света София

Решението на турското правителство за преобразуването на сградата от музей в джамия влиза официално в сила от днес и по всичко личи, че то няма да бъде допълнително дискутирано или променяно. Според независими международни експерти обаче, поредната трансформация на функцията на сградата крие редица рискове за паметника.

Мненията по казуса са разнополюсни

За проповедниците на исляма в Истанбул, а и в цяла Турция, превръщането на сградата в джамия бележи сбъдването на една от най-смелите техни мечти.

Интериорен кадър, показващ величествената архитектура на сградата и част от нейните мозайки и стенописи

Според официалните становища на редица турски религиозни експерти, Света София е знакова сграда и паметник, символ на османското величие. За много други хора по света обаче, решението бележи погром на постигнатия до момента успех за запазването и съхранението на интериорните и екстериорни пространства на сградата.

Интериорен кадър от Света София

Внушителната сграда е една от най-големите построени с религиозна цел в света. Застанала стройно и величествено на ръба на границата между Европа и Азия – Босфора,

сградата е съвременен символ на мира и обединението на различните етноси и религии в страната.

Близо 15-вековната история на Света София е изпълнена със събития, символи, митове и легенди, оказали огромно влияние на световната и национална история и важни както за Изтока, така и за Запада. Построена през IV век от византийския император Юстиниян I като главна катедрала на Римската империя,

тя е била близо 1000 години най-голямата църква в света.

Името й означава “Света мъдрост”, а ролята, която тя изиграва в световната история, затвърждава неговото значение.

Една от мозайките, изпълнени по време на християнския период на сградата, когато тя е била църква

По време на османските нашествия на юг от Балканите, храмът изиграва съществената роля на своеобразен културен и религиозен стожер, на който се крепи отбраната на Римската империя. Когато обаче през 1453 г. Мехвед II Завоевателят успява да превземе Константинопол, църквата бива превърната в джамия. Именно с началото на ислямския период на сградата започва и унищожаването на част от най-ценните стенописи и музайки, намиращи се на територията й. Голяма част от тях са безвъзвратно отстранени и заменени с мюсюлмански символи, а друга част от тях са превърнати в такива.

Християнска мозайка в Света София

Света София изпълнява функцията на джамия до 1934г.

Тогава основателят на съвременната светска Република Турция – Мустафа Кемал Ататюрк, превръща сградата в музей. Реставрирайки и излагайки на показ пред обществеността дългогодишно скрити мозайки от периода на християнски храм, музеят разкрива разноликата си пъстра история и позволява на посетителите си сами да открият огромната му стойност.

До днес музеят е най-посещаваният на територията на Република Турция.

По официални данни на правителството през 2019г. той е привлякъл над 3,7 милиона посетители, стекли се от цял свят, за да се докоснат до вековната история на мястото. Сградата – паметник на културата, е определена от ЮНЕСКО за световно наследство и забележителност с изключително значение за развитието на цялото човечество.

Кое подтиква турския президент към решението за промяна на функцията на паметника?

И до момента липсва официална обосновка, която да аргументира взетото по-рано този месец решение на президента Реджеп Ердоган да превърне сградата отново в джамия. Така доводите за това са въпрос на предположения. Според политически анализатори, решението цели заздравяване на политическите позиции на президента сред широката турска общественост, която в голямата си част изповядва именно ислямската религия. В официалното си обръщение към нацията, състояло се на 10 юли тази година, по време на което той обяви взетото решение, турският президент обширно цитира завещанието на султан Мехмед. В него се казва, че всеки, осмелил се да поставя под въпрос статута на Света София като джамия, ще бъде застигнат от редица проклятия. Решението предизвика положителни реакции сред турския политически елит и най-вече сред турските националисти, които обикновено отричат голяма част от решенията на Ататюрк, що се касае до културно-историческото наследство на страната.

Паралелно с това отзвукът на християнския свят бе приглушен.  Според експерти, висшите духовници от християнските институции по цял свят не желаят да коментират темата поради страх от възникването на етнико-религиозни конфликти. По темата папа Франциск сподели в свое изявление само че е „болен“ и не желае да дискутира вече взетото решение, докато източноправославният патриарх Вартоломей изрази съжаление, че Света София ще престане да бъде „място и символ на среща, диалог и мирно съвместно съществуване на народи и култури.“

ЮНЕСКО изрази своята директна и значително по-остра позиция.

В изявление на организацията се казва, че „дълбоко съжалява“, че решението е взето без предварителна дискусия, добавяйки: „Света София е архитектурен шедьовър и уникално свидетелство за взаимодействия между Европа и Азия през вековете. Статутът му като музей отразява универсалния характер на наследството му и го прави мощен символ за диалог.” 

Света София символизира прогреса на човешката история и преодоляването на различията между религиите, приглушавайки вечният конфликт между Изтока и Запада. Влиянието й върху историята, архитектурата и религията – християнска и ислямска, е дълбоко. Сградата притежава огромна художествена стойност и е любимо място на местни и туристи от целия свят. Имаме ли нужда от поредната метаморфоза за Света София?

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

Остави коментар

Close Menu