Управата на Барселона ще конфискува празни апартаменти

Управата на испанския град Барселона предупреждава наемодателите си да намерят наематели за празните си жилища или те ще бъдат иззети. Това ново административно „оръжие“ – да се конфискуват или да се изкупуват празни имоти на по-ниска цена ще бъде използвано, за да се повиши броят на обитаваните жилища в града. Как работи процедурата и приложима ли би била тя и у нас?

Принудително изкупуване на имоти на 50% от цената им.

Вече 14 компании, които притежават 194 празни апартамента, са били информирани, че ако не намерят наематели в рамките на следващия месец, градът може да вземе тези имоти срещу компенсация в размер на половината от пазарната им цена. След това те ще се използват за отдаване под наем на семейства с нисък доход.

Планът е базиран на предишни мерки за запълване на празните жилища в града.

От 2016 г. насам вече е законно за общините в Каталуния да придобиват владение на имоти, които са били оставени без наематели за повече от две години. Градовете могат да ги отдават под наем на достъпни цени за период от между четири и десет години преди да ги върнат на собствениците им. Тази мярка досега е използвано само в няколко случая. След приета разпоредба през декември миналата година, Барселона вече има правото принудително да закупи апартаментите на 50% от пазарната им стойност.

Пазарът на недвижими имоти в Испания се движи към стагнация след финансовата криза от 2008 г., а някои от компаниите – собственици на недвижимости оставят имотите си празни, докато чакат той да се „съживи“. Сформира се тенденция, в която компаниите и банките пренебрегват имотите, с които разполагат, и не ги използват като актив, като по този начин се губи потенциала им на ресурс за решаване на социални въпроси. Всичко това довежда до много празни и изоставени жилища, някои от тях незаконно превзети от маргинални групи.

С цел решаването на тези въпроси вече съществуват големи глоби за собствениците на необитавани имоти, а някои празни ваканционни жилища дори са използвани за спешно настаняване по време на пандемията от коронавирус. Новата мярка цели по-сериозно решаване на проблема. Всички жилища, които потенциално могат да бъдат принудително изкупени, принадлежат на собственици на множество имоти. За да може да бъде направена подобна покупка, те трябва да не са имали договор за наем за повече от две години и да нямат сметки за скорошно използвано електричество или комунлани услуги. Това означава, че използваните за кратко например ваканционни имоти не влизат в списъка.

В квартала Сант Антонио, цените на жилищата са скочили с повече от 50% в последните пет години. | Photographer: Angel Garcia/Bloomberg

Целта е да се окаже натиск на наемодателите

Според градската жилищна комисия, целта на този инструмент не е да доведе до масови принудителни продажби, а да окаже натиск на наемодателите да открият обитатели за имотите си. Идеята е с това да се реши социален жилищен въпрос. В някои от случаите, той е и решение на криминални въпроси. В Бадалона например, Испанската национална банка доброволно дава право на отдаване под наем на 256 апартамента, запълнени със скуотери (самонастанили се обитатели, без да имат право на ползване). Така властите са имали възможност да спрат ползването им като място за търговия на наркотици и да ги отдадат под наем като социални жилища.

Дали подобна стратегия е работеща и може да се приложи и у нас?

Свидетели сме как в последните години цените на пазара на недвижими имоти в България нарастват. Въпреки очакваната стагнация, цените на наемите продължават да остават високи в София и по-големите градове. Така подслонът се явява едно от най-големите пера в бюджета на множество домакинства. Същевременно с това според НСИ в страната има над един милион необитавани жилища.

Принципът на принудителното изкупуване на имоти води и до два основни казуса. От една страна, тази стратегия би мотивирала многоимотните собственици да отдадат под наем жилищата си, което вероятно би довело до цялостни по-достъпни наеми на пазара. Така би се обърнало внимание и на пустеещия сграден фонд, който у нас сякаш нараства все повече.

От друга страна, това ни кара да се питаме доколко е демократично принудително да бъдат изкупувани жилища от собственици на цени наполовина на пазарните. Вероятно много от българите биха асоциирали това с годините на социализма, национализирането на жилища и компенсацията с апартаменти в панелни комплекси. Която и от двете страни на монетата да изберем – проблемът с необитаваните жилища у нас продължава да нараства и трябва да се търсят цялостни стратегии за неговото решаване.