Творчеството на Никола Лазаров

Преди две седмици ви представихме личността на Никола Лазаров – един от най-големите български архитекти. Сега ще се съсредоточим в неговото богато творчество, оставило знакови сгради не само в София, но и в цяла България.

Близо 200 са обектите, които той е проектирал и построил. Те могат да бъдат открити из цялата страна – в София, Варна, Габрово, Русе, Пловдив, Пазарджик, Карлово, Казанлък, Стара Загора, Шумен, Плевен Ловеч, Сливен, Боровец и други. Никола Лазаров е проектирал сгради с широк спектър на предназначение:

Архитектът като визионер

Негова е идеята за монументален градски център, която той представя с проектното си предложение за конкурс за площада около храм-паметника „Св. Александър Невски“. Той участва в множество конкурси, както и трите големи международни конкурса от 1914 г. за съдебна палата, царски дворец и библиотека-музей.

Според негови съвременници той винаги е желаел от работата му да излезе нещо артистично, здраво и практично. Лазаров е предвиждал, че в София ще настъпи остра жилищна криза (която до някаква степен усещаме и днес). По негов проект е построена първата жилищна кооперация у нас. Воден от напредничавото за времето си виждане, че еднофамилната жилищна сграда трудно намира мястото си в центровете на големите градове, той има визията за кооперативен жилищен квартал на мястото на днешния Национален център по заразни и паразитни болести, който да разполага със собствени магазини, бани и кино. Комплексът той нарича “Sans-Souci” (букв. от френски „без грижи“), защото той би осигурявал всички материални нужди на обитателите си.

Още през деветдесетте години на XIX в. той изработил градоустройствен проект за София, подобен на плана на Мусман. По-късно, при обсъждането на втория проект, неговото мнение било високо ценено.

Стилът на Никола Лазаров

Голяма част от обектите, построени от Никола Лазаров, са запазени. Той не се вписва в национално-романтичното течение в българската архитектура (изключение в голяма степен прави дворецът „Врана“). Стилово може да се определи като последовател на школата Боз-ар, стила необарок или просто еклектика. В проектите му се открива много добро боравене с обемите – редуването на две кули с конвексно средно крило създава един от най-въздействащите архитектурни образи в столицата – сградата на Министерството на земеделието. В по-малки здания той създава усещане за пластичност чрез въвеждането на множество еркери, умее да балансира фасадите по хоризонтала и вертикала чрез често използване на големи ордери (колони или полуколони преминаващи през няколко етажа).

Такъв пример е къщата на д-р Моллов на площад „Народно събрание“. Макар и в притеснена ситуация, в малък парцел и между два калкана, той успява да я открои чрез интелигентната крива на еркера и балкона над него. В миналото сградата е имала и висока мансарда, която допълнително е откроявала присъствието й на площада.

Банката на ул. „Иван Вазов“ в София, днес УниКредит Булбанк носи характеристиките на едромащабното решение с голям ордер. По негов проект тя е била триетажна, но по-късно е надстроена с още два. Това се случва още докато той е жив и го приема с крайно недоволство в една от статиите си. След себе си той остава около 30 публикации в ежедневната преса. В някои от тях той пише за идеи, които са също толкова значими и днес.

Къщите на Юлиан и Иван Парушеви на бул. „Евлоги Георгиев“ и ул. „Оборище“, по-известни като къщите-близнаци имат интригуващи и нехарактерни за неговото творчество елементи, което повече ги причислява към сецесиона. Днес тези къщи са също едно от забележителните места в София, които хората асоциират с тази улица.

Сградата на ул. „Алабин 38“ носи много прилики с тази на ул. „Граф Игнатиев“. Тя е решена с множество богати и пластични детайли, еркери и балкони. Именно заради това тя е имала технически проблеми още при построяването си. Тази сграда все още е в лошо състояние днес, въпреки че е една от много красивите в София.

Още аспекти, които творчеството на архитекта не пропуска

Въпреки че е обръщал голямо внимание върху екстериора на сградите, той същевременно се е стараел да предлага на клиентите си иновации по отношение на сградните системи – осветление, отопление, канализация. Сградите, които той оставя, днес са знакови за много български градове. Такива примери са театрите във Варна и Стара Загора, библиотеката в Габрово, банята в Плевен (днес художествена галерия), военните клубове в Шумен и София.

Други забележителни проекти са сградата на барон Гендович до Народния театър, жилищните сгради на Киро Стефанов на ул. „Париж“ и „Московска“ и на Рачо Димчев на ул. „Дунав“.

Дори и архитектурната му графика е богата на детайл и изящество. Строителните книжа, които той остава зад себе, си носят много информация. Дори конкурсните му проекти включват предложения за решаване на настилки и фасадни детайли на сградите. Забележително за стила на неговата кантора са разрезите, в които срязаните елементи са изцяло бели – обратното на това, което използваме и до днес.

За творчеството си той получава няколко награди като българския орден за гражданска заслуга III степен и руските ордени „Св. Анна“ – III степен и „Св. Станислав“ – II степен. Неговият плодотворен труд не може да бъде разгледан в рамките на една скромна статия. Всяка негова сграда е показателна за него и почерка му – без значение от това дали е малка или голяма, тя винаги носи посланието на един голям професионалист.

Заглавна снимка: economic.bg

Източници:

САБ, списание „Архитектура“, брой 5, 2016 г.

КАБ, вестник „Строител“, 15.12.2012 г.

Ташева, Стела: „Проблеми и тенденции на архитектурната графика в България през XX век“