Skip to main content
search

По света има безброй примери за това как можем да вдъхнем нов живот на старите сгради. Все по-популярна практика е превръщането им в експозиционни арт пространства, галерии, музеи и дори цели търговски комплекси или бутикови хотели, съчетаващи иновативността на новите технологии с атмосферата на старинното и автентичното. Разбира се, една такава нефункционираща сграда би могла да бъде реставрирана и използвана по първоначалното си предназначение. Често пъти обаче това излиза по-скъпо, отколкото построяването на нова сграда със сходно функционално решение.

Каква е съдбата на старите сгради у нас?

Бъдещето на редица знакови сгради в страната ни е неясно. Независимо от причините – липса на финансови ресурси и инвестиционен интерес или приоритизирането на други теми, често пъти дискусията за съдбата на културните ценности остава незапочната, а те биват занемарени и тънещи в разруха.

Снимка: Здравко Йончев

Позитивният пример.

Въпреки честото пренебрегване на историческите сгради, напоследък се наблюдава тенденция за увеличаване в броя на обектите, които биват подлагани на възстановяване и въвеждани повторно в експлоатация. Тази тенденция е повлияна от по-големия брой на частни инвестиции, но също и усвояване на финансиране за необходимите строителни дейности от европейски програми и фондове.

В началото на миналата седмица кметът на София Йорданка Фандъкова обяви, че започва ремонт на минералните бани на територията на Столична община. За инициативата по възстановяване на знаковите минерални бани са осигурени 20 млн. лв. Предвидено е със средства да бъдат реставрирани банята в Банкя, в кв. „Овча купел“, както и изграждането на първия общински аквапарк с изцяло минерално водоснабдяване, който ще бъде част от новия парков комплекс “Възраждане” близо до центъра на столицата.

Банята в Банкя през зимата на 1995 г.

Първа в плана за възстановяване на минералните бани на територията на Столична община е банята в Банкя. Банкя е известен балнеоложки център, който благодарение на високите минерални качества на водата и близостта си до София, е изключително популярен сред много хора. Въпреки това, възстановяването на минералната баня в оригиналния й вид е решение, което неимоверно ще увеличи популярността на района, като същевременно ще запази архитектурната стойност на сградата.

При изготвянето на проекта за реставрацията са използвани оригинални скици и чертежи. Сградата е първоначално проектирана от мюнхенския професор Артур  Хохедер, а ръководител на реализирания в периода 1907-1911 г. строеж е архитект Н. Нешев. Според настоящите планове се предвижда се запазването на оригиналната функция – балнеологичен комплекс, като се следи за спазването на съвременните изисквания за този клас обекти. Най-голямото предизвикателство пред проектантите е обединяването на мъжката част и дамската част на сградата, разпределени съответно в двете й крила. Това обединяване е необходимост от гледището на съвременните функционални изисквания и разбиранията на обществото. То ще бъде реализирано чрез включване на централното фоайе като основен композиционен елемент, служещ като разпределителен пункт към новите съоръжения в двете крила. Очаква се реставрацията на минералната баня в Банкя да приключи най-късно през 2020г., като повече от половината от проекта е вече реализиран.

Каква е съдбата на другите знакови бани в София и страната?

Централната минерална баня. | Снимка: Национален конкурс “Сграда на годината”

Собствеността на баните в „Овча купел“ и „Горна баня“ е вече прехвърлена от държавата на Столична община, като средствата за предстоящите ремонт и реставрация са вече получени от европейските фондове. Финансирането, необходимо за възстановяването на сградата на банята в „Овча купел“, е получено по проект за изграждане на център за върховни научни постижения. Предвижда се изграждането на научни лаборатории, в които съвместно учени, студенти и ученици да имат възможност да вземат участие в различни работни групи и научни изследвания. Целта е анализ на химичните характеристики и особености на минералните извори, както и проучване и дигитализиране на различни обекти на културното наследство.  Възможно е и запазване на оригиналното предназначение на сградата в отделни нейни части. Тези въпроси остават отворени, тъй като от общината все о6ще не са изяснили окончателното задание на проекта.

Напоследък в общественото пространство живо се дискутира възможността за възстановяването на балнеоложките функции на Централната минерална баня в София, която е не само символ на столицата, но и недвижима културна ценност от национално значение. В момента в сградата се помещава Регионалния исторически музей на София.

Каква ще е съдбата на тази и други емблематични сгради в София и страна? Предстои да разберем.

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

Остави коментар

Close Menu