Днес ви запознаваме с творчеството на един от най-големите български строители, работили през втората половина на ХIХ в.- финалният преход към новобългарската архитектура. Работата на първомайстор Генчо Кънев (1829-1890г.) отразява онази съществена симбиоза, наречена „дух на епохата“, която превръща сградите му в ценни паметници на българската архитектурна история. Творчеството му включва десетки строителни обекти. Създадената от него още преди Освобождението форма на организация на архитектурно-строителното дело доказва, че българското развитие през втората половина на века се реализира в синхрон с европейското.
Автобиографична справка
Роден е през 1828 г. край Трявна – дом на множество дюлгери, резбари, иконописци и занаятчии. По това време работата на тревненските майстори е известна далеч извън границите на околността. Генчо Кънев е ученик на своя баща – майстор Къньо Драганов (уста Къньо Тревненеца). По-късно учи резбарство, a за известно време работи с Никола Фичев (майстор Кольо Фичето), след което поема по свой път на утвърждаване до почитан и търсен строител.
Творчеството му е белязано от различни периоди – преживява освободителната война, а след Освобождението е засегнато от вълната на европейската архитектурна експанзия. В този период за кратко е превърнат от творец в изпълнител на чужди проекти.
Генчо Кънев става майстор преди тридесетата си година (1851г.) като калфа при Димитър Сергьов (един от най-значимите български строители от първата половина на ХIХ в). В нашата историография се среща спорното твърдение, че е бил ученик на Никола Фичев, но достатъчно ясни сведения за това няма. Двамата работят съвместно по строителството на Беленския мост.
Принос за българската архитектура
Основен възрожденски процес, проявяващ се във всички области от духовния живот, е формирането на индивидуалното съзнание. На архитектурната сцена това се проявява чрез постепенното отхвърляне на средновековната анонимност в творчеството.
Средновековната анонимност е заменена от общественото утвърждаване на големи творчески индивидуалности.
За главен исторически принос от обществено значение се смята ролята на Генчо Кънев при формирането на новата организация на архитектурното дело в България. Преходът от занаятчийско към индивидуално творчество, започнат от Никола Фичев, Иван Боянин, Стоян Везенков и много други възрожденски майстори, се развива до обособяване на отделните процеси в самостоятелни цикли – непознат подход дотогава.
Безспорен е приносът на майстора за развитието на типологията на обществената архитектура у нас – област, която остава на заден план в продължение на почти пет столетия. По време на Османското владичество българското обществено строителство се изразява предимно в църковна архитектура. През втората половина на ХIХ в. се появява необходимостта и от други сгради с обществено предназначение. Голяма част от тях представляват разновидности на жилищна сграда като типология.
Първомайстор Генчо Кънев допринася за развитието на мостовото строителство, складове и дори една фабрика. Развива конструктивните схеми на куполните сгради и засводявания, свързвайки църковното строителство със старите традиции. Създава свой тип училищна сграда, предназначена за светско обучение. Умелата й планировка бързо намира разпространение из цялата страна, а някой сгради функционират и до днес.
Архитектурно творчество – виртуална разходка
Училището „Св. Седмочисленици“ в Търговище (1863)
Една от първите училищни сгради, построени по българските земи през Възраждането, е търговищкото Взаимно училище. Строителството на сградата започва през 1863г. и е ръководено от майсторите Димитър Сергьов и Генчо Кънев. Поради ограничен бюджет вторият етаж на сградата е довършен десет години по-късно, с дарение на местния абаджийски еснаф. Това обстоятелство се отразява негативно на функционално разпределение и архитектурно-художествения образ на сградата.
Чужда на целия архитектурен замисъл е вложената фугирана тухлена облицовка на втория етаж, която е специфична за търновското течение в рамките на Севернобългарската школа. Но въпреки това първоначалната идея на сградата остава достатъчно четлива. Приземният етаж съчетава функциите на входен вестибюл, взаимоучителна стая и двуделно читалище – представителен салон и читалня. Вторият етаж се състои от пет класни стаи и една учителска, разположени около централен салон.
Априловската Гимназия, Габрово
Сградата, която познаваме днес, се строи повече от 20 години. Изградена е изцяло от дарения на габровци. От 1881г. Априловската гимназия носи името на първия си благодетел Васил Априлов, който оставя завещанието си в полза на училището. Фасадното оформление на сградата е строго и представително – наподобява одеския Ришельовски лицей, строен през 1852-1857г. по проект на арх. Шашин.
Повече за Априловската гимназия тук
Катедралатен храм “Успение Богородично”, Варна
Първоначално архитект на храма е Василий Маас от Одеса, а зданието е по модел на „Св. св. Петър и Павел“ в Петерхоф. Маас обаче не спазва договорните отношения, което налага откупуването на изготвения от него план. Следват неуспешни опити да се ангажира майстор Никола Фичев и други известни строители. През 1884г. комисията окончателно възлага ръководството на строежа на тревненския майстор Генчо Кънев. Храмът е построен година по-късно, а през 1886г. е отслужена и първата литургия.
В рамките на 5-6 години страната се сдобива с най-голямата съборна църква, която по архитектура, красота и мащабност била най-представителната по това време. Църквата е с размери 35 х 35м. В план представлява трикорабна базилика, като главният олтар е посветен на светото Успение Богородично, северният – на Св. Александър Невски, а южният на Св. Николай. През 1941–1943 г. е изградена камбанарията, висока 38м, както и куполите.
Уста Генчо Кънев строи храмове в цялата страна – катедралата във В. Търново, катедралата във Видин, Свищов, Созопол и др. Изгражда училища във Варна – мъжката гимназия, Бургас, Стара Загора, Карлово, Свищов и в много други български градове. Засега няма списък на творенията на майстора, който да претендира за изчерпателност и точност.
Непознат не само за тревненската школа, а и за българската слава, работата на Уста Генчо Кънев остава в сянка и потъва в забрава. Единственият голям научен труд, посветен на майстора, е книгата на Д.а.н. арх. Маргарита Коева и К.а.н. Николай Тулешков „Първомайстор Генчо Кънев“ /1987г./
Трябва да признаем, че творчеството му не притежава изящната артистичност на неговия предшественик Никола Фичев.
Белязано от все още незрелите художествени възгледи на преходното време, със всичките си постижения и недостатъци, то обаче несъмнено има място в златния фонд на българската архитектура.
Източници:
„Първомайстор Генчо Кънев“ – Д.а.н. арх. Маргарита Коева и К.а.н. Николай Тулешков