Днес ви запознаваме с творчеството на един от най-големите български строители, работили през втората половина на ХIХ в.- финалният преход към новобългарската архитектура. Работата на първомайстор Генчо Кънев (1829-1890г.) отразява онази съществена симбиоза, наречена „дух на епохата“, която превръща сградите му в ценни паметници на българската архитектурна история. Творчеството му включва десетки строителни обекти. Създадената от него още преди Освобождението форма на организация на архитектурно-строителното дело доказва, че българското развитие през втората половина на века се реализира в синхрон с европейското.

Автобиографична справка

Роден е през 1828 г. край Трявна – дом на множество дюлгери, резбари, иконописци и занаятчии. По това време работата на тревненските майстори е известна далеч извън границите на околността. Генчо Кънев е ученик на своя баща – майстор Къньо Драганов (уста Къньо Тревненеца). По-късно учи резбарство, a за известно време работи с Никола Фичев (майстор Кольо Фичето), след което поема по свой път на утвърждаване до почитан и търсен строител.

Творчеството му е белязано от различни периоди – преживява освободителната война, а след Освобождението е засегнато от вълната на европейската архитектурна експанзия. В този период за кратко е превърнат от творец в изпълнител на чужди проекти.

Генчо Кънев става майстор преди тридесетата си година (1851г.) като калфа при Димитър Сергьов (един от най-значимите български строители от първата половина на ХIХ в). В нашата историография се среща спорното твърдение, че е бил ученик на Никола Фичев, но достатъчно ясни сведения за това няма. Двамата работят съвместно по строителството на Беленския мост.

Беленският сводов мост – постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство

Принос за българската архитектура

Основен възрожденски процес, проявяващ се във всички области от духовния живот, е формирането на индивидуалното съзнание. На архитектурната сцена това се проявява чрез постепенното отхвърляне на средновековната анонимност в творчеството.

Средновековната анонимност е заменена от общественото утвърждаване на големи творчески индивидуалности.

За главен исторически принос от обществено значение се смята ролята на Генчо Кънев при формирането на новата организация на архитектурното дело в България. Преходът от занаятчийско към индивидуално творчество, започнат от Никола Фичев, Иван Боянин, Стоян Везенков и много други възрожденски майстори, се развива до обособяване на отделните процеси в самостоятелни цикли – непознат подход дотогава.

Априловската гимназия в гр. Габрово | план и изглед

Безспорен е приносът на майстора за развитието на типологията на обществената архитектура у нас – област, която остава на заден план в продължение на почти пет столетия. По време на Османското владичество българското обществено строителство се изразява предимно в църковна архитектура. През втората половина на ХIХ в. се появява необходимостта и от други сгради с обществено предназначение. Голяма част от тях представляват разновидности на жилищна сграда като типология.

Първомайстор Генчо Кънев допринася за развитието на мостовото строителство, складове и дори една фабрика. Развива конструктивните схеми на куполните сгради и засводявания, свързвайки църковното строителство със старите традиции. Създава свой тип училищна сграда, предназначена за светско обучение. Умелата й планировка бързо намира разпространение из цялата страна, а някой сгради функционират и до днес.

Архитектурно творчество – виртуална разходка

Училището „Св. Седмочисленици“ в Търговище (1863)

Училището „Св. Седмочисленици“ в гр. Търговище | Уста Генчо Кънев

Една от първите училищни сгради, построени по българските земи през Възраждането, е търговищкото Взаимно училище. Строителството на сградата започва през 1863г. и е ръководено от майсторите Димитър Сергьов и Генчо Кънев. Поради ограничен бюджет вторият етаж на сградата е довършен десет години по-късно, с дарение на местния абаджийски еснаф. Това обстоятелство се отразява негативно на функционално разпределение и архитектурно-художествения образ на сградата.

Чужда на целия архитектурен замисъл е вложената фугирана тухлена облицовка на втория етаж, която е специфична за търновското течение в рамките на Севернобългарската школа. Но въпреки това първоначалната идея на сградата остава достатъчно четлива. Приземният етаж съчетава функциите на входен вестибюл, взаимоучителна стая и двуделно читалище – представителен салон и читалня. Вторият етаж се състои от пет класни стаи и една учителска, разположени около централен салон.

Априловската Гимназия, Габрово

Априловската гимназия в гр. Габрово | Уста Генчо Кънев

Сградата, която познаваме днес, се строи повече от 20 години. Изградена е изцяло от дарения на габровци. От 1881г. Априловската гимназия носи името на първия си благодетел Васил Априлов, който оставя завещанието си в полза на училището. Фасадното оформление на сградата е строго и представително – наподобява одеския Ришельовски лицей, строен през 1852-1857г. по проект на арх. Шашин.

Повече за Априловската гимназия тук

Катедралатен храм „Успение Богородично“, Варна

Първоначално архитект на храма е Василий Маас от Одеса, а зданието е по модел на „Св. св. Петър и Павел“ в Петерхоф. Маас обаче не спазва договорните отношения, което налага откупуването на изготвения от него план. Следват неуспешни опити да се ангажира майстор Никола Фичев и други известни строители. През 1884г. комисията окончателно възлага ръководството на строежа на тревненския майстор Генчо Кънев. Храмът е построен година по-късно, а през 1886г. е отслужена и първата литургия.

Катедралата „Успение Богородично“в гр.Варна | Устa Генчо Кънев

В рамките на 5-6 години страната се сдобива с най-голямата съборна църква, която по архитектура, красота и мащабност била най-представителната по това време. Църквата е с размери 35 х 35м. В план представлява трикорабна базилика, като главният олтар е посветен на светото Успение Богородично, северният – на Св. Александър Невски, а южният на Св. Николай. През 1941–1943 г. е изградена камбанарията, висока 38м, както и куполите.

Катедралата „Успение Богородично“ в гр. Варна | интериор

Уста Генчо Кънев строи храмове в цялата страна  – катедралата във В. Търново, катедралата във Видин,  Свищов, Созопол и др. Изгражда училища във Варна – мъжката гимназия, Бургас, Стара Загора, Карлово, Свищов и в много други български градове. Засега няма списък на творенията на майстора, който да претендира за изчерпателност и точност.

Непознат не само за тревненската школа, а и за българската слава, работата на Уста Генчо Кънев остава в сянка и потъва в забрава. Единственият голям научен труд, посветен на майстора, е книгата на Д.а.н. арх. Маргарита Коева и К.а.н. Николай Тулешков „Първомайстор Генчо Кънев“ /1987г./

Трябва да признаем, че творчеството му не притежава изящната артистичност на неговия предшественик Никола Фичев.

Белязано от все още незрелите художествени възгледи на преходното време, със всичките си постижения и недостатъци, то обаче несъмнено има място в златния фонд на българската архитектура.

Източници:

„Първомайстор Генчо Кънев“ – Д.а.н. арх. Маргарита Коева и К.а.н. Николай Тулешков

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Деница Батева
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] Прочетете още: Генчо Кънев – майсторът в сянка […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Да живееш в умен град – мисията възможна
Съжителство на човечеството с изкуствен интелект

Пренаселването на градовете изправя човечеството пред сериозни предизвикателства. Намесван…