Skip to main content
search

Широки пукнатини се забелязват на емблематичното кръгово кръстовище в София – „Лъвов мост“. Те са концентрирани в зоните на дилатационните фуги на конструкцията. След резултатите от огледа, Столична община заключи, че пукнатините са в резултат на високите амплитуди в температурните разлики последните дни. Ние искахме да стигнем по-дълбоко в проблема и да потърсим отговори на въпросите: „Какво може да е причинило повредата в асфалтовата настилка?“ и „Кои процеси е трябвало да бъдат извършени по друг начин?“.

Пукнатини по асфалта/ Източник: mediapool.bg

Дилатационна фуга

След като стана ясно, че проблемите в настилката са концентрирани около дилатационните фуги, е добре да се разтълкува самият термин и да се обърне внимание на неговите особености.

Дилатационната фуга представлява гумено-стоманен модул, създаден чрез отливка, който абсорбира надлъжните и напречните премествания в конструкциите. При пътни съоръжения най-често такива се получават от динамичните натоварвания от автомобилите и от топлинното свиване и разширяване на използваните материали.

В зоната на дилатационната фуга е добре асфалтът да е с по-високи еластични показатели.

Целта й е да раздели конструкцията на отделни конструктивни системи, които „работят“ независимо една от друга. Причините за това са няколко: температурното свиване и разширяване, ограничаване на напреженията в съоръжението, разделяне на конструкцията на системи с по-малка степен на неопределимост.

Дилатационна фуга при АМ Струма/ Източник:Google Images

За температурните разлики, фугата се оразмерява на база статистически данни за атмосферните условия в съответния район на съоръжението. Ако нормите при проектирането на конструкцията са спазени, то голямата амплитуда на температурните разлики не би трябвало да ни изненада.

Ограничаването на напреженията и степента на неопределимост в конструкцията са две взаимно свързани неща. Статическата схема на съоръжението може да е определима или неопределима. В повечето случаи те са неопределими. Поради това, в тях се генерират допълнителни напрежения от температура или от слягане във фундаментите. Оттук възниква въпросът

Възможно ли е проблемът да не е в температурната разлика?

Какви са другите възможни причини за компрометирането на асфалта?

Ако има неравномерно слягане под фундаментите на отделните конструктивни части от съоръжението, е напълно възможно пукнатините да се реализират в асфалтовата настилка. Но предвид критичните стойности на температурните разлики последните седмици в столицата, по-вероятно е това да е главната причина за тях.

Ако погледнем обаче пукнатините в близост до трамвайните релси, където със сигурност няма наличие на дилатационна фуга, тогава е добре да се замислим над неравномерното слягане.

Пукнатини в близост до трамвайните релси/ Източник: Google Images

Вижда се, че пукнатините там са надлъжно ориентирани спрямо релсите. Със сигурност натоварването върху земната основа от автомобили и трамваи е различно по интензитет. Оттук можем да заключим, че слягането под едното трасе би било по-голямо от другото. В такъв случай, пукнатините по асфалтовото покритие в близост до кръговото кръстовище най-вероятно са от друг характер.

Защо зачестяват тези проблеми?

Причините за случващите се повреди може да са поредица от грешки както в етапа на предпроучване, така и в процесите на проектиране и изпълнение. Добре е подробно да се анализират и обследват такъв тип проблеми, за да не се стига до тях толкова често. Освен това, не трябва резултатите от първоначалния оглед да ни служат като окончателно заключение за даден проблем.

Ако трябва да бъдем последователни, то трябва да се започне от предпроектните проучвания. Добре е да има яснота около процедурите, които се извършват преди възлагането на една такава задача. Възможно е поради непълното обхващане на нужните входни данни, да се създадат проблеми за проектантите и строителите.

Пукнатини / Източник: novini.bg

Грешките в проектирането също са част от възможните причини за компрометираните участъци. Контролът в етапа на проектиране е сравнително строг, предвид големия обем и обхват на такъв тип проекти.

При самото изпълнение факторите, от които зависи качеството на работата са много. Проблемът, който е възможно да се случва, е влаганите материали в конструкциите да не са по предписанията на проектанта. Невинаги е възможно това да се проследи от съответните строителни и инвестиционни контролиращи органи.

Надяваме се подобни проблеми да бъдат избегнати в бъдеще. За целта е нужно, контролът над проектирането и изпълнението, да бъде на още по-високо ниво. От друга страна, Възложителите на такъв тип съоръжения, е добре да отделят повече ресурси по отношение на предпроектните проучвания. Проблемът със срутищата не бе нещо по различно от сегашния проблем. Трябва да се извлекат поуки, за да не се стига до подобни аварии и излишното влагане на ресурси за ремонти и реконструкции.

Станислав Ангелов

Строителен инженер, завършил специалност строителство на сгради и съоръжения в Университета по архитектура, строителство и геодезия- гр.София.

Остави коментар

Close Menu