Какво е възможното бъдеще на Тютюневия град?

Днес наш гост в рубриката STROIINFO пита е Доника Георгиева – архитект, съосновател на архитектурно студио „Ателие 3“ и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Срещнахме се виртуално, за да поговорим за настоящето и възможното бъдеще на Тютюневия град в Пловдив. Може да видите цялото интервю във видеото.

• През 2020 г. на няколко пъти бе спирано събарянето на единия от тютюневите складове, а за друг пък бе отказано съгласуването на проект от Министерството на културата. Как бихме могли да тълкуваме тези събития?

Трудно е да се тълкуват споменатите събития само за 2020 г. и то в няколко минути, защото те си имат своя далеч по-широк контекст – както времеви, така и социален, културен, институционален. Така че едно такова тълкуване би било ограничено. Аз обаче приемам твоето предизвикателство и ще опитам.

Какво послание изпраща към хората тази информация, за която говориш? Изглежда ми като някакъв отзвук от предубеждения, с които сякаш властта – държава, община, се изправя срещу това, което според мен трябва да бъде ежедневие: връзката, общуването „хора – наследство“. Изглеждат като събития, които се случват някъде: по инстанции, в заповеди, в разпоредби и документи. Някак отвъд хората и отвъд обикновените човешки взаимоотношения.

Аз не се съмнявам, че всичко е и всичко ще бъде законосъобразно, обаче наследството – неговите собственици, неговите ползватели, градът и неговите хора, имат нужда от поне малко целесъобразност. Работата е там, че културното наследство е за хората и има нужда от хора. Да седнат и да си поговорят, пък било и то дистанционно. Защото обикновено, за да продължи да живее едно наследство от и за тях, точно хората са тези, които трябва да правят компромиси. И на мен ми се струва честно тези компромиси да са многостранни.

От какво можем да се лишим, за да съхраним например много ценна фасада? Какво можем да допуснем да нарушим, за да реализираме все пак нещо работещо за днешния ден? Това става с диалог между хора, а не между документи. Предварителните проучвания са една чудесна основа за диалог – за оценка на плюсове и минуси на всяко едно предложение. Ние поне не пропускаме една такава оценка, но тя остава в разговра между нашия екип и възложителя. А е хубаво един такъв диалог да включи всички заинтересовани страни, защото в крайна сметка голямата цел е обща.

Складът на ъгъла на бул. “Христо Ботев” и ул. “Авксентий Велешки”, чието събаряне бе спирано няколко пъти през 2020 г.

Струва ми се по-смислено един обект да е обживян, пък било и то с някакви компромиси, отколкото да умира, докато никой не иска да отстъпи. Та нещо такова се случва и в Тютюневия град от години. Той е нещо като трето място, като Третото място на Едуард Соджа – едновременно е реален и въображаем, мечтан. И понеже визиите, мечтите, са различни – било то за пешеходността, за автентичността или пък за архитектурата, ние оставаме с реалността. През 2020 г. намери място и една добра новина за стартирал диалог, в който да се срещнат идеите на собственици, община и Министерство на културата. Разбирам също, че е работено по режими за опазване и специфични правила за строителство за Тютюневия град. Това са положителни събития.

• Така е, действително. В последните години поне аз наблюдавам, че има доста обсъждания по темата, но за съжаление може би нещата се случват по-бавно, отколкото ни се иска. В тази връзка – смятате ли че скоро може да очакваме раздвижване в тази пострадала историческа зона и каква би била една реалистична прогноза за нея?

Не знам дали би могло, но за всеки случай би било добре да има, защото апатията не е добър съюзник. Смисълът на тези срещи, които са стартирали, на тези диалози, за които и ти спомена, е да доведат до раздвижване. Наскоро четох и за проект за Тютюневия град, което също е раздвижване. Но ако с него са свързани намеренията за автентичност от годините на разцвет на зоната, това ми звучи по-скоро като една ретроградна, носталгична реалистичност. За съжаление, няма много публична информация по темата, затова не е редно да правим прибързани заключения.

Складът на ъгъла на ул. “Иван Вазов” и ул. “Авксентий Велешки” в днешно време

А всъщност проектът, който ти спомена, който не е съгласуван, също е сигнал за раздвижване. Защото да има инвеститори е реалистично и е хубаво да има идеи за обживяване на старите сгради. На мен обаче поне сякаш ми се иска новият предлаган дизайн да е реалистичен за своето време, а засега той сякаш остава носталгичен. Сякаш нашето време няма какво свое да произведе в контекста на склад от едно друго време. Сякаш ние не сме способни да постигнем съвременен дизайн, който да съжителства със старото.

Отхвърленият проект за същия склад. Дизайнът е носталгичен и стилистично неотговарящ на автентичния вид.

• Да, и аз определно мога да се съглася. А каква би била една оптимистична прогноза за мястото? Каква, според Вас, е най-подходящата посока за развитие на Тютюневия град в бъдеще?

Като за начало, може би да приемем миналото на Тютюневия град такова, каквото е. И тук имам предвид всичко, включително най-близките разрушавания, пожари и прочие. Само тогава можем да прогнозираме някакво бъдеще. Визиите са важни и е хубаво да са смели. Стига обаче да сме наясно, че те са зависими от непрекъснато променящото се настояще. Затова, честно казано, то ми се струва най-важното и вероятно и най-пренебрегваното. Някак вечно е оковано между едно прекрасно и непостижимо минало и едно прекрасно, непостижимо и възможно бъдеще. Тук е може би иронията, но сякаш 2020 г. ни показа, за съжаление по трудния начин, че трябва да живеем наистина в настоящето си.

Един от опожарените складове.

Така че колкото и парадоксално да звучи, най-подходящата посока за развитие на Тютюневия град в бъдеще е да видим неговото настоящо място в ежедневието на Пловдив и на неговите хора. Оттук нататък според мен са важни три неща, които вече споменах, но бих ги обобщила като хора, които си говорят, креативност – в намерения, в бизнес планове, в урбанистични и архитектурни идеи, и не на последно място – добър и качествен дизайн.

• Аз лично също съм забелязал, че в днешно време у нас трудно се прави дизайн, който същевременно да е модерен, но и да се съобразява със средата, и също така да се хареса на повечето хора или поне да се хареса на професионалистите. Трудно е, но със сигурност е постижимо, защото се случва и у нас, и навсякъде по света.

Трудно е, обаче това, което е важно според мен и в контекста на Тютюневия град и изобщо: Трябва да съумяваме да правим разликата между намерение и дизайн. Защото намерението може да е много добро, дизайнът да не е добър. Но ние някак си сме склонни, ако дизайнът не е добър, да отхвърлим тотално намерението, което не е добре.

Прочетете още: Защо отново рушим Тютюневия град?