Постархитектурната депресия е честно наблюдаван феномен в съвременното общество, поради естеството на самата професия архитект, както и нейната неразпознаваемост на пазара. Често мечтателните гимназисти и амбициозните студенти, наивно окрилените бъдещи „ренцопиановци“ и „захахадидовци“ след 6-годишен престой в държавната институция, наречена университет, започват да изпитват известни колебания относно възторжения си избор на професия, зародил се още в невръстна възраст. Причините за несигурността на завършилите студенти по архитектура са множество и най-разнолики. На първо място е затруднението в намирането на работа, последвано от ниското заплащане на труда. Понякога проблемът идва на чисто концептуално ниво, провокиран от изправянето с реалността и това какво всъщност представлява работата на архитекта. Теоретичното образование в университета не подготвя кадрите си за реалността. Младите утописти се сблъскват с технически, законодателни, административни, финансови, вкусови, йерархични и тем подобни безкрай количество проблеми пред изпълняването на лебедовата си песен. Ако пък искаме да започнем нещо свое, борбата за намиране на клиенти е безмилостно жестока. Не е лесно да си архитект, нито е добре платено. Ето защо много млади кадри избират да последват друга пътека, макар веригата на архитектурната мисъл да ги преследва до живот.

image: starecat.com

Какво можем да правим, ако архитектурата ни е разочаровала или пък просто ни е омръзнало от нея?

За щастие, не сме съвсем загубени. Макар архитектурата да е тясно специализирана професия, всъщност тя развива много качества и способности у студентите, които те могат да използват в хиляди други сфери. Затова не се притеснявайте да й обърнете гръб, тя вече ви е отворила много врати! Архитектурата развива креативността, организационните умения, способността за извършване на много по-голямо количество работа от нормалното за много по-малко време от общоприетото, добри графични и софтуерни умения, логична мисъл, способност за бързо самообучение и т.н. Най-често срещаните професии, с които бившите архитекти се захващат, са софтуерно инженерство, графичен дизайн, изработка на визуализации, продуктов дизайн, проучвания и теоретична кариера.

Едно от нещата, които университетът не ни учи обаче, е да бъдем инициативни.

Ето някои примери за бивши архитекти, които са поели по съвсем различна от гореспоменатите пътека и са претворили придобитите качества от архитектурата в друга посока.

image: archdaily.com

Наташа Кейс е създателката на прословутата верига сладоледи Coolhaus, вдъхновена от името на прочутия архитект. Креативната дама е бивш архитект, който още със започването на следването си знае, че няма да се занимава с тази професия. Макар да звучи налудничаво, Кейс обяснява, че архитектурата те учи на много занаяти и на специфичен начин на мислене, които  можеш да използваш след това във всичко останало. В продаването на сладоледи американката намира много повече удовлетворение, защото доставя радост на хората. Тя твърди, че е незаменимо щастие работата ти да те забавлява и да се чувстваш значим в това, което вършиш. Истинският смисъл на архитектурата е в усещането, което носи на хората и в моментите, които споделяме в нея. С това разбиране сладоледената къща жъне своя успех.

image: archdaily.com

Обвързването на храната с архитектурата е идея, която се заражда в главата на Наташа още докато следва. Тя смята, че дизайнът трябва да бъде достъпен в ежедневието, а чрез храната може да се опознае дизайна. Сладоледът, вдъхновен от архитектурата, прилича на малки студени домове, твърди Наташа. Тя започва да разнася сладоледените къщички в каравана с отличителен дизайн, докато постепенно не превръща бизнеса си в марка.

„Най-важното нещо за маркетинга е да знаеш как да разкажеш история, така създаваш успешна марка.“

(звучи ни познато от процеса на проектиране). Историята на Кейс е вдъхновяваща, но тя далеч не е единствената постархитектурна драма с щастлив край.

image: archdaily.com

Познаваме множество случаи на успешни музиканти, които са били първо архитекти, като трима от петимата членове на  Пинк Флойд например.  В категорията попадат рапърът Айс Кюб, певецът Сийл, музикантите Ралф Хютър, Арт Гарфънкъл, Уирд Ал Йанкович и дори българският музикант Котарашки. Музикалното хоби очевидно не е за подценяване, тъй като примесено с архитектурно образование, може да достигне дори световните пазари.

image: www.virginradio.it

Очевидно ежедневното изправяне пред строги комисии в борба за „себезаявяване“ и „себеоправдаване“, както и за ревностна защита на сътворения от нас проект в архитектурния университет ни даряват освен с ораторски умения, и с артистичен талант. Не един известен актьор е минал по бодливата архитектурна пътека, за да развие качествата си. Кортни Кокс, Джордж Такей, Джеймс Джими Стюард, Самюел Джаксън – това са само кратък списък от имената на бивши архитекти с холивудска слава.

Дори да не сте убедени каква точно е вашата постархитектурна професия, експериментирайте, въоръжете се с всички необходими идеи и кураж и потърсете своето амплоа. Шест от вашите житейски години не са били изгубени, а са ви научили на много.

А ние ще продължим темата с разговор с Диана Тодорова, един успешно завършил архитект, успешно започнал самостоятелен бизнес в Испания, където обучава деца в 3D принтиране. Очаквайте скоро историята й.

Основен източник: archdaily.com

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Михаела Икономова
Load More In Концепции

One Comment

  1. […] Какъв е съветът ти към младите архитекти, в търсене на друга реализация? […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Анти-архитектурата на Суперстудио
Поглед към радикални утопии, актуални и днес

Може ли архитектурата да бъде сведена до един единствен акт, до един универсален дизайн? М…