Значими жени в българската архитектура

Всяка година на тази дата светът отбелязва Денят на жената. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените им постижения. Дълго време нежният пол е водил борба за професионалните си права в доминирания от мъжете свят на архитектурата. Обръщайки поглед назад във времето, виждаме как многобройните им реализирани проекти и ценни анализи върху света, който обитаваме, доказват техните качества и умения, които изиграват важна роля в развитието на архитектурата.

В днешния ден, посветен на жената, имаме удоволствието да проследим част от имената на едни от най-значимите жени в архитектурата у нас, оставили своя отпечатък върху облика на материалната среда, която обитаваме днес. 

Архитект Стефка Георгиева и българският брутализъм

вляво: арх. Стефка Георгиева | вдясно: зала “София” източник: ©Архив Стефка Георгиева

Безспорно една от най-изявените жени-професионалисти в архитектурната ни история е арх. Стефка Георгиева. През 2019 г. във Виена беше организирана изложба, посветена на нейното творчество, която представи и анализира част от проектните ѝ реализации, и с това и осигури международно признание.

Архитект Георгиева се отличава с иновативно отношение към конструкцията и материалите. Нейният стил е представител на течението на брутализма у нас, като най-ярките примери за това са покритата тенис зала „София” в Борисовата градина, трите високи дипломатически блока на ул. „Жолио Кюри” в столичния кв. „Изток” и хотелът (или Дом 2) в резиденция „Бояна”.

вляво: Хотелска група “Фрегата”, Слънчев бряг източник: © Архив Стефка Георгиева | вдясно: Трите дипломатически блока на ул. “Жолио Кюри” в София източник: ©Архив Стефка Георгиева

Повече за изложбата, посветена на арх. Стефка Георгиева четете в материала на арх. Анета Василева за вестник “К”.

Първата жена, спечелила архитектурен конкурс в България

Както голяма част от  български архитекти в средата на 20-ти век Виктория Ангелова-Винарова завършва архитектура в Дрезден и е сред първите жени у нас, практикуващи професията. Професионалния си път започва като стажант-архитект при Пенчо Койчев в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Сградите, които проектира, се отличават с импозантност и строга функционалност. Повечето от тях са ѝ възложени за проектиране и изпълнение след участие в национални конкурси, където често заема почетни места.

вляво: арх. Виктория Ангелова-Винарова | вдясно: Столична библиотека, източник: Столична библиотека

Четете тук: Архитектурата ще бъде феминистка или няма да пребъде

В началото на 40-те години на миналия век, тя проектира санаториума за гръдоболни край село Радунци, Казанлъшко, което е най-голямата по рода си построена болнична сграда в България за това време. Сградата е проектирана в екип с арх. Мара Захариева – друга именита архитектка, творила у нас. Санаториумът и до днес остава впечатляващ със своите мащаби модернистичен проект.

снимка: Белодробна болница в Радунци

Архитект Мария Милева и синтезът на изкуствата

Архитект Мария Милева е сред водещите имена на жени в професионалната сфера от втората половина на 20-ти век. Дълги години е част от „Главпроект“, София. Заедно с това завежда отдел „Синтез на архитектурата с монументалните изкуства“ в Министерство на строежите и архитектурата. Сред знаковите сгради и монументи, излезли изпод вещата и ръка, са Народна библиотека “Иван Вазов” в град Пловдив, Дом на съветите (Градски народен съвет) в Димитровград и Мемориален ансамбъл „Георги Димитров и неговите дела“ в Кърджали, в съавторство с арх. Георги Берберов и скулптора Стою Тодоров.

Народна библиотека “Иван Вазов” в град Пловдив | източник: libplovdiv.com

Именно работата на архитекти като Мария Милева ни напомня за синтеза на изкуствата и най-вече на този между архитектура и скулптура.

Четете тук: Жените и архитектурата част – I

Първият български архитект-специалист в проектиране на детски градини

Архитект Лиляна Босева е друг възпитаник на немската школа. Тя завършва специалност „Архитектура“ при проф. Фреезе през 1937 г. След дипломирането си работи заедно с арх. Маргарете Шюте-Лихоцки –  създателката на съвременната кухня, която начин улеснява дейността на жената в домакинството.

Дизайн на Франкфуртска кухня | източник: Werkbundarchiv – Museum der Dinge

Четете тук: Жените и архитектурата – част II

След войната, както мнозина други жени-архитекти, тя се насочва към проектирането на мебели, интериор, санаториуми и става първият български архитект, който се специализира в проектиране на детски градини у нас, което помага на модерната жена да разполага с повече време. В партньорство със съпруга си арх. Кирил Босев, арх. Лиляна Босева проектира редица жилищни сгради, както и значими интериори – като обзавеждането на сградата на СИВ в Москва, представителство на „Аерофлот” в София и интериора на посолството на НРБ в Москва.

вляво: арх. Лиляна Босева | вдясно: ДГ “Лозичка” източник: Ново архитектурно наследство

Силна роля във формирането на арх. Лиляна Босева има нейната майка Жени Патева, която е основателка и председателка на първото женско дружество в страната.

Ландшафтното творчество на арх. Валентина Атанасова и арх. Ангела Данаджиева

Българските архитектки творят във всеки мащаб и всяка област на архитектурното изкуство. Когато говорим за ландшафтно проектиране, няма как да не споменем арх. Валентина Атанасова. Едни от най-ценните паркови пространства от късните години на НРБ, са проектирани именно от нея и се превръщат в обичани градски зони. Пример за това е парковото пространството около НДК, което следва цялостната композиционна логика на сградата и на комплекса. Посредством интеграция на геометрични елементи от системата на Двореца, арх. Атанасова оформя различни пространства, които създават усещането за един цялостен проект.

НДК през 80-те. Снимка: ATRIUM Архи

Четете тук: Жените и архитектурата – част III

Отправяме поглед на запад през Атлантическия океан, за да проследим творчеството на арх. Ангела Данаджиева, която работи върху множество значими ландшафтни проекти из редица американски градове. С уменията си българката оформя пейзажа на известни площади и градски паркове. Впоследствие кариерата и се разгръща и основава собствено архитектурно бюро, където освен с ландшафтен дизайн, се занимава и с проектиране на сгради, съоръжения и пътни артерии. Тя има и сестра – Фани Данаджиева, която също е успешен архитект в САЩ и зад гърба си има редица ключови проекти като Питсбург Сивик Сентър.

“Фрийуей парк”, Сиатъл. Снимка: www.freewayparkassociation.org

Повече за арх. Ангела Данаджиева научете тук

През последните години наблюдаваме тенденция за абилитация и ретроспективно признаване на заслугите на жените в различни области на науката и изкуството. Чувствеността, интелектът и интуицията, присъщи на нежния пол, им дават възможност да творят по един неповторим начин, с което допринасят за качеството на средата и създават нов прочит на света около нас.

Източници:

изложба “ПРИСЪСТВИЯ / ОТСЪСТВИЯ Художнички и архитектки в модерното изкуство на България”

архиви на фондация “Ново архитектурно наследство”

архиви на фондация “Български архитектурен модернизъм”