Архитектурата ще бъде феминистка или няма да пребъде

В последните години празникът на жената се превърна в почти военна операция в много европейски държави, които на висок глас призовават към равноправие между половете. Вместо с цветя в ръка, все по-честа гледка на 8-ми март са дами, окичени със знамена и факли, отиващи към протестното шествие. Макар 21-ви век, в който имаме историческото щастие да живеем, да е най-либералният по отношение на половете, все още правата на жените не са изравнени с тези на мъжете, а в много региони по света подобни теми дори не се повдигат и жените продължават да живеят в репресия. В някои от по-феминистичните страни като Испания например, жените имат право да си вземат ден отпуск на 8-ми март, за да се присъединят към протеста в полза на женските права. Испания е може би и най-активната държава в момента в борбата за интегрирането на нежния пол. Дори павильонът им на тазгодишното Биенале във Венеция беше под мотото „Архитектурата ще бъде феминистка или няма да пребъде“.

Image: http://www.collectiveblog.net

Какво имат предвид испанците с тази фраза?

Феминизъм в архитектурата е понятие, което не засяга само успеха на жените в бранша. Феминизмът не свързан само с поставянето на жената на равни начала с мъжа, а с разбирането на нейните проблеми като жена. Понятието засяга архитектурните концепции и мисли за подобряване бита на жените и борбата за правото им на достоен живот.

Испански павилион, Биенале 2018

За феминизъм в архитектурата се говори още от 60-те години на миналия век, когато архитектите започват да преосмислят семейната единица. Архитекти като Ейлиън Грей, Корбюзие и Адолф Лос преразглеждат дизайна от гледна точка на жените. Къщата на Шрьодер, вилатаЕ-1027 на Грей и Вила “Stein” на Корбюзие са добър пример за новаторство. Самото пространство поставя под въпрос семейния живот и отговорностите на индивидите един към друг. Стените са подвижни, ролите са заменяеми, всички обитатели на къщата са включени във всички процеси и не просто можем да кажем, че „жената излиза от кухнята“, ами кухнята престава да съществува като единица.

Villa E-1027,
image: magazine.designbest.com

Дизайнът на домашното пространство е въпрос, който за пръв път се засяга по феминистичен начин в книгата на Долорес Хейдън „A grand domestic revolution” през 1880г. След векове, в които кухнята е единица, предназначена за един работник, тоест съпругата, новият феминистичен дизайн отваря стените на апартаментите и превръща мястото за готвене в споделено пространство заедно с хола. В книгата на Хейдън дори се говори за кооперативи, проектирани от жени, в които готвенето и прането ще се споделят от няколко домакинства. От тази идея впоследствие произлизат и много други за споделено живеене, работа и т.н.

Жените повдигат въпроса не само за домовете, но и за публичните сгради. До 1970г. бременността се разглежда буквално като болест в болничните заведения, като за родилките няма никаква по-спокойна атмосфера и пригодено оборудване. Група активистки успяват през 1970г. да отворят първия родилен център в Ню Йорк, който се помещава в реставрирана градска къща с домашна обстановка. Цялото семейство е подканено да участва в щастливия миг на раждането, защото това е един специален момент за цялото семейство, в който се случва чудото на новия живот, а не се оперира тумор.

Феминизмът се проявява и в начина, по който празнуваме историята и паметта. Изкуството, с което доскоро мъжете възвеличаваха миналото, беше под формата на изопнати горди бюстове на исторически мъжки фигури, стърчащи из централните площади. Паметта обаче е колективна. Мая Лин сътворява мемориал, който не е героичен, нито мъжествено монументален, той е своебразна сцена, изобразяваща публично мъката. Това е паметник, който създава усещане, емоция, съпричастност.

Мая Лин, с проекта и за Мемориал на ветераните от Виетнам image: achievement.org

Развитието на дизайна и архитектурата до голяма степен се е изменил с помощта на феминизма. Жените не се борят да бъдат като мъжете, а да имат същото право да изразят себе си. Защото тяхната гледна точка е различна. Макар нарастващият брой жени, обръщащи се към архитектурната професия, и многото инициативни ръководителки на бизнес, заплащанията за различните полове все още не са уеднаквени по света. Все още дочуваме фразите “Откажи се, тази работа не е за жени“.

Image: www.archdaily.com

Професионалното възприятие на половете произхожда от етичното, затова първият проблем, с който трябва да се справим, е приемствеността. Днес по испанските улици, дамите отново ще се окичат с флагове и ще крещят в подкрепа на онези жени, които дори не смеят да надигнат глас в собствените си домове. В София също очакваме днес да се проведе шествие за правата на жените пред Министерския съвет. Промяната е процес на колективно осъзнаване.

Основен източник: archiparlour.org