Архитектурата на властта в днешен Берлин

Сградите на властта са най-силното послание, което архитектурата може да отправи към обществото. Тя е и средството, което всяка власт избира, за да материализира във времето своята идентичност и своите разбирания за това какъв трябва да бъде светът.

Същността на тази архитектура определя и съдбата и – тя почти винаги ще бъде противоречива и ще има нужда от трансформации – функционални и символни, които да я пригаждат към нуждите и промените на историята. Или пък ще трябва да създава нови сгради – продукти на своето време и идеи.

Regierungsviertel, управленският квартал на Берлин на преден план. Снимка: Berliner Zeitung

Германия и архитектурата на новото начало

Едно скорошно пътуване до Берлин ме срещна с посланията, които съвременна Германия се опитва да отправи към себе си и към света със средствата на архитектурата. В един доскоро разделен град, няколко години след своето обединение и в зората на хилядолетието, страната иска да комуникира своето ново начало, обединено около думите “демокрация” и “прозрачност”.

Първото от тези послания Германия отправя с добре познатия проект на Норман Фостър за реновацията на Райхстага. Чрез съвременна намеса, той преизгражда символично купола на сградата, построена за парламент на Германската империя и разрушен по времето на Втората световна война, и го прави физически достъпен. Това е жест към обществото като символично го приканва да стане част от демократичния процес. Чрез съвременна интервенция и отваряне към хората сградата променя своята идеологическа натовареност и отбелязва новото начало за Берлин и Германия.

Кадри от купола на Райхстага. Снимки: Christian Lue, Hoch3Media, Francesco Labianca

Днес обаче искам да ви разкажа за едни други сгради на властта, скрити отвъд познатия силует на немския Райхстаг, често подминавани от посетителите на Берлин и по принцип непопадащи в туристическите гидове, било то и архитектурни.

Проектът за Band des Bundes (Федералната лента)

След обявяването на Берлин за столица на Обединена Германия през 1991 г. става ясно, че градът няма нужните пространства да посрещне всички управленски и административни нужди на новата държава. През 1992 г. е проведен градоустройствен конкурс, спечелен от архитектите Аксел Шултес и Шарлоте Франк. Проектът наричат Band des Bundes или Федералната лента. Тя представлява градоустройствена композиция, която се простира под формата на права линия в продължение на близо километър и пресича два пъти р. Шпрее.

Проектът на Аксел Шултес и Шарлоте Франк за Band des Bundes (Федералната лента) от 1992 г. Категоричният градоустройствен замах с главна ос и симетрия става причина за редица критики към проекта.

Идеята е “лентата” да свързва бивш източен със западен Берлин и да създаде новото “ядро” на Германската държава, както и символично да обвърже в три пространства три власти, според вижданията на проектантите – изпълнителната (правителството), представлявана от сградата на Федералното канцлерство на запад, законодателната (парламента), представляван от обемите в източната част на комплекса и суверена (хората), представлявани от т. нар. “Площад на хората” в центъра.

По редица причини площадът остава незавършен и символиката на хората, които са най-ключови за демократичния процес отпада. Проектът претърпява и други критики, свързани с категоричния му градоустройствен език и симетричната му композиция, които някои изследователи определят като “недемократични” принципи, които се опитват да създават демократични символи.

Кадри от сградата на Канцлерството. Снимки: Erik-Jan Ouwerkerk, Fionn Grosse, Dirk Sattler

Сградата в западната част на лентата – Федералното канцлерство се проектира от архитектите, които реализират и градоустройствената концепция, за източната част обаче е проведен още един конкурс, спечелен от архитекта Щефан Браунфелс. Това са и сградите, които според мен най-силно се доближават до представите за така търсената “демократична архитектура”, въпреки че и те не успяват да реализират докрай първоначалната идея на своя архитект.

Паул Льобе Хаус и Мария Елизабет Людерс Хаус

Вървейки от Райхстага към Band des Bundes се срещаме с впечатляваща козирка, която се издига във въздуха и на пръв поглед се държи на четири тънки като клечки колони. В другата посока поредица от високи бетонни стени и празни процепи оформят приятен ритъм на иначе монументалната фасада. Доближаваме колоните, за да осъзнаем тяхната масивност и реалния мащаб на пространството, което се оформя под импозантната козирка.

На преден план козирката на Паул Льобе Хаус. Снимка: Axel Hartmann

Това е втора моя среща със сграда на Браунфелс, по-рано през годината разказах за разходката си в Мюнхен и посещението ми в Пинакотеката на модерното изкуство, отново дело на същия архитект. Изводът за мен бе ясен – Браунфелс е майстор на мащаба.

Прочетете повече за Пинакотеката на модерното изкуство

Работата му с височина, обем, празно и пълно, близко и далечно, прозрачно и плътно е впечатляваща, а архитектурата му се превръща в истинско изживяване. Огромна стъклена фасада открива поглед към фоайето на Паул Льобе Хаус, където се помещават стотици офиси и заседателни зали на немския парламент. Това е частта от Федералната лента, която символизира именно законодателната власт.

Поглед към фоайето на Паул Льобе Хаус. Снимка: Mika Baumeister

Тръгвайки по северната фасада на сградата се срещаме с първия вътрешен двор, дефиниран от кръгъл обем по средата и импозантна бетонна рамка. В самия двор се разполага съвременно изкуство, а на всеки етаж в кръглия обем има среща и се водят активни дебати. През фасадите от двете страни наблюдаваме стотици хора, работещи на бюрата си. Такива вътрешни дворове се редуват един след друг и в двете сгради – Паул Льобе Хаус и Мария Елизабет Людерс Хаус.

Сградата приветстваше всеки от нас да стане част от процесите, които се случват вътре, стъклените прозорци ни позволяваха да наблюдаваме пряко демократичния процес, докато различните произведения на изкуството ни въвеждаха в тематиката. Тук, обсъждахме помежду си, че може би идеята за “демократичната архитектура” наистина бе просъществувала.

Кадри от “вътрешните дворове”. Снимки: Зекие Емин

Един от ценните приноси на Браунфелс към градоустройственото решение е и продължаването на сградата към другия бряг на р. Шпрее чрез двоен мост и оформянето на площадно пространство в ниската част около реката.

Това е единствената сграда в Берлин, която стъпва едновременно в бивш източен и западен Берлин и то точно в частта на реката, където много хора са се опитвали да я пресекат с надеждата за свобода. На площадното пространство е оформен и мемориал за загиналите. Символиката отново е ясна – тук, където преди Берлин и Германия са били разделени, днес тази сграда става символ на обединението и на новото начало. От другата страна на реката се разполага Мария Елизабет Людерс Хаус, която следва подобни пространсвени принципи.

Вдясно – редуващите се “дворове” на Паул Льобе Хаус. Снимка: Deniz Caglayan

Комплексът от двете страни на реката образува впечатляващо площадно пространство, в което тънките, само на пръв поглед, високи колони играят с бетонните плоскости, огромните кръгли прозорци и движещите се по реката лодки. Истински комплекс на властта – монументален, но все пак приканващ и почти успешен символ на въплътените в него идеи.

В крайна сметка сградата не успява да изпълни напълно първоначалния си замисъл. Две години преди официалното и откриване се случва терористичната атака в Световния търговски център в Ню Йорк и мерките навсякъде по света започват да се затягат. Фоайето на Паул Льобе Хаус е трябвало да бъде достъпно за всички граждани, а кафенетата и ресторантите около реката да бъдат с обществен достъп. Днес, за съжаление, вратите стоят заключени, а обиколки са възможни само за групи с предварително записване. Това все пак е по-достъпно от повечето сгради на властта днес, включително и тези у нас.

За реставрацията на Новата национална галерия в Берлин, четете тук

Поглед към Мария Елизабет Людерс Хаус. Снимка: Deniz Caglayan

Сградите на властта и тяхната символика

Всяка сграда на властта носи характера на своето време и е натоварена със символика – била тя монархична, авторитарна или демократична. Авторитаризмите по принцип обичат класическите стилове – те са разбираеми, близки до хората, лесно отразяващи пищност и власт. Като контрапункт на тях през ХХ век архитектура се опитва да изразява демократичните идеи чрез методите на модернизма – това се случва от двете страни на Желязната завеса, както и на много други места по света.

Поглед към Мария Елизабет Людерс Хаус. Вляво – двойният мост, който свързва двата бряга на Шпрее – източния и западния. Снимка: Pierre Adenis

Това е особено валидно за Германия, която в столицата Бон създава “Канцлерското бунгало”, изцяло въплъщаващо, идеите на Баухаус. В началото на 90-те в следващ повратен момент от историята си търси нови изразни средства, чрез постмодерните методи на своето време – този път в архитектурния облик на Федералната лента.

Прочетете повече за Канцерското бунгало

Федералната лента всъщност е един от малкото опити на съвременната европейска архитектура да построи нов комплекс на властта като цяло. И то търсейки архитектурен образ с фокус върху демокрация, обединение и прозрачност. В частния случай новата власт изземва регалиите на старата, за да легитимира себе си с тях. Нови комплекси на властта по принцип се строят по две основни причини – за демонстрация на крайно величие или когато една държава изживява повратен момент в историята си, какъвто е случаят с Германия. Да създадеш нови пространства и символи изисква огромна воля, финансов ресурс и ясно осъзнато желание за отваряне на нова страница в историята.

Не трябва да забравяме обаче, че Федералният комплекс в Берлин изобразява властта и нейния авторитет. Той със сигурност носи своята монументалност и критиките към градоустройствената му организация са валидни, но той все пак се опитва да допусне човека или поне неговия поглед вътре в него.

Германия от държавата на нацизма днес успешно се е “ребрандирала” като държава, която диктува демократичните процеси в Европа. Само за няколко десетилетия страната изглежда абсолютно преобразена, а в този велик исторически ребранд и посланията на архитектурата играят своята роля.

Четете тук: Задължителен неокласически стил за правителствените сгради в Америка?

Власт и архитектура в България днес

В наши дни голяма част от държавните власти в Европа обитават сгради, натоварени със символиката на предишни авторитарни режими. Това е в резултат на факта, че по принцип тези, които успяват да строят нови сгради на властта, притежават абсолютната мощ и мащабния финансов ресурс да диктуват правилата. Преразказването на тези символи и раждането на нови послания обаче е задача на всяка следваща власт.

Това отскоро е ситуация, валидна и за България. Преместването на парламента от сграда – символ на новата българската история след Освобождението в сграда, натоварена със символиката на социалистическия реализъм – може би най-авторитарният архитектурен стил, появявал се у нас, и то без ясно послание, определено повдига въпроси.

Новата пленарна зала в бившата сграда на Партийния дом. Снимка: Капитал

Стремежът към демокрация в обвивката на недемократични символи винаги е бил интересен парадокс, който може да бъде ценна отправна точка, върху която да се изградят нови послания. Но това може да бъде постигнато единствено чрез ясно разбиране, приемане и разказване на тези символи.

През тази година посетих сградата на Министерски съвет и Президентството в малкото дни, в които вратите са отворени за външни посетители. Обезкуражаващ бе факта, че нито един път не чух истинската историята на тези пространства. Кой ги е построил, на какво се дължи тяхната пищност и монументалност, защо тук и днес се помещават институциите, които трябва да гарантират демократичните процеси – това са въпроси, които останаха без отговор за тълпите хора, които искаха да се докоснат до ексклузивните пространства.

Кадри от интериора на Министерски съвет. Снимки: Зекие Емин

Готова за ново начало в края на 90-те Германия строи комплекс на властта, в който физически и визуално допуска обществото. През 2020 г. България премества своя парламент в символи, за които не иска да разказва обективно и в които не допуска никого. Все политически жестове, които не могат да бъдат оправдани само с функционални доводи. На нас като граждани остава да интерпретираме техните послания, които са своеобразни свидетелства за състоянието на демократичните процеси.

Източници: