Skip to main content
search

Заглавна снимка: Паметникът на Съветската армия, юни 2011. Произход: фен група на Destructive Creation. 

Срещнах се с момчетата от Дестръктив Криейшън преди около месец в спокойно кафене в центъра на София. Поговорихме си за градска среда, активизъм, силата на изкуството да провокира обществен дебат и много други теми, които ги вълнуват и дефинират тяхната работа. Групата е заедно от 2011 г. насам и участва в множество инициативи, които всеки ден подобряват средата около нас, повдигат социални теми и търсят решения на проблеми. Точно затова искахме да ни разкажат малко повече за тяхната мисия.

Тъй като искат да останат анонимни, в интервюто ги споменаваме като А и Б.

  • Каква е основната мотивация на Дестръктив Криейшън?

А: Едно от основните неща, които ни мотивира в самото начало, бе желанието да не порастваме. Под това имам предвид, че всичко започна в края на гимназията, когато нещата се променяха, а ние искахме да продължим да живеем по начина, по който сме го правили досега – да се виждаме с приятели, да създаваме изкуство без граници.

Гербът на София от кюнци. Инсталацията е част от кампанията на За Земята за намаляване на замърсяването от битовото горене.

Търсихме начин, по който можем да работим заедно и да правим нещата, които ни харесват. Всички се дипломирахме от училище по изкуства, но по време на обучението си нямахме възможността да правим точно изкуството, което искахме.

Зароди се и идеята да засегнем социалната тема и проблемите, защото в България те бяха в изобилие. Трябваше някой да откликне на проблемите на обществото, а всичко, което ние знаехме беше изкуство и така започна всичко.

Б: Аз ще дам един пример какво точно ме мотивира мен да се включа към групата. Прекарал съм част от живота си в чужбина, обикалял съм на много места, там се спирам и си казвам „Ах, какви плочки, боже, какъв тротоар, каква хубава велоалея“. Но аз не искам да живея в чужбина, искам да съм си тук, искам в България да е толкова хубаво. Ето това ми е мотивацията…

А: …и да си част от причината това да се случи

Групата вече е ремонтирала стотици счупени и занемарени пейки.

  • Разкажете ни малко повече за вашите инициативи? Какви са те?

Б: Това е много добър въпрос, който е добре и ние да си задаваме по-често. Поемаме толкова разнообразни проекти, че е трудно да кажем какво точно правим.

Можем да категоризираме нещата, които правим, в три групи. Първият вид са инициативи по наша идея. Те винаги ни се получават най-добре, защото имаме пълната свобода да изразим собствената си позиция. Другите са социалните ни дейности в партньорство с други организации, най-често НПО-та.

В такива най-често участваме, когато вярваме в каузата им и искаме да застанем зад нея. Третите са рекламните. В тях участваме, за да осигурим средства за личните ни инициативи. Разбира се, че тук също целим да подбираме идеи, които ни допадат и бихме искали да бъдем асоциирани с тях.

Поставяне на инвалидна количка на свободния постамент пред Националния стадион Васил Левски в чест на параолимпийците.

Основната ни цел е да започнем да печелим пари от това, което правим като изкуство. Ако не се случи обаче, няма да е странно, странно ще е ако се случи (смеят се).

  • Искате да кажете, че е трудно тук да се успее с изкуство?

А: Не точно, просто е трудно за нас като хора, които нямат особен опит. Ние по принцип не искаме да казваме, че в България е трудно, защото навсякъде е трудно. Особено пък за артисти. Това е нещо, което е строго индивидуално и зависи от теб.

Това, че си в България, не значи, че си оправдан да не успееш.

Инсталация, показваща как изглеждат саждите в следствие от 1 час горене на въглища в печка. В подкрепа на Грийнпийс България.

  • Вие ли търсите каузите си или те сами ви намират?

Б: В България, в София има толкова много проблеми и толкова много неща… България е като едно голямо бяло платно, което чака да бъде нарисувано. Има толкова много работа за вършене, наистина, където се огледаш може да срещнеш причина да правиш изкуство, да инициираш акция, да подобриш нещо. Понякога се затрудняваме да отсеем и приоритизираме идеите си.

Всеки ден, обикаляйки по улиците, се „препъваме“ във вдъхновение.

А: Това е и причината нещата да ни се получават. Ние хващаме нашите си проблеми. Хората са емоционално свързани с тях и откликват на инициативите ни. Точно, както полицията е длъжна да откликне на престъпления, ние като артисти се чувстваме длъжни да реагираме на ситуациите около нас, но с нашите си методи.

Стойка пред Дома на хумора и сатирата в Габрово.

  • В тази връзка, искам да ви попитам какво се крие зад изрисуването на паметника на Съветската армия?

А: През 2011 г. тъкмо бяхме завършили гимназия и за първи път се срещнахме с институции и бюрокрация – едни малки стари стаи, затрупани с папки, хора, скрити зад тях, които не искат да си вършат работата, ей така точно, както е било по соца.

Една вечер се събрахме и си мислихме как можем да изобразим факта, че нещата не са се променили. Говорим как сме в ЕС, всичко е различно, а в реалност всичко това беше фалш, облицовка, зад която сме се скрили. Това бяха същите хора, просто казваха, че сега сме европейци.

В крак с времето. На сутринта след инициативата. Снимка: Никола Михов

Естествено, първо се сетихме за най-големия символ на комунизма. Искахме да го поставим в нова западна обвивка, в каквато бе сложено и цялото общество. Първо, мислехме да превърнем фигурата горе в Супермен, но не успяхме и се задоволихме с барелефа, който пък ни даде възможност да изобразим всички супергерои. Искахме да постигнем провокация, да кажем:

„Ето хора, това сме ние днес!“

Идеята всъщност се оказа многопластова впоследствие. Ние не сме го мислили толкова дълбоко. Имахме идея, направихме я. Артистите често си представят нещата много по-романтично, отколкото те всъщност са, но си казваш после: „Ама тук има и други неща, които аз не видях“.

Основната възприета интерпретация бе тази – така, както преди сме били дефинирани от силните на деня – Съветския съюз, чийто паметник е този, така днес сме дефинирани от Запада и само към него се стремим. Просто сме сменили съветската униформа с тази на западните герои. Затова избрахме и тях, защото ние отново не се уповаваме на нашите си интереси, а на някакви други, винаги гледаме в друга посока.

В крак с времето. На сутринта след инициативата. Снимка: Никола Михов

  • Според вас какво въздействие има работата ви върху обществото?

А: Ще дам няколко конкретни примера, които са ми правили впечатление. В годината, в която обрисувахме паметника, темата по литература за кандидатстване в Софийския университет беше „Героите на нашето време“. Няма как да не си помисля, че тези двете са свързани.

Ние повдигнахме темата в общественото пространство. Друго последствие от тази акция беше, че всички след нас масово тръгнаха да обрисуват паметници, станаха по-смели, искаха и тяхното послание да бъде чуто. Видя се, че това беше отразено в цял свят.

За първи път влязохме с улично изкуство в световните медии.

Разбира се, не искаме да оставяме у хората впечатлението, че целим някаква разруха или вандализъм. Ние искаме да градим, да променяме средата, да даваме добър пример. Оттогава насам много неща се промениха и ние стремглаво работим по много други и различни проекти. Искаме да даваме добър пример.

Акцията “Топли хора” в квартал “Факултета”.

Б: Може би е хубаво да се спомене за акцията ни „Топли хора“, чрез която инсталирахме котел в кв. „Факултета“ и се опитахме както да помогнем на хората, така и да намалим нивата на мръсния въздух. Като анонсирахме инициативата имаше много хейт, много расизъм. Големият отзвук в медиите, дори да не промени хората, поне ги накара да замълчат и да видят, че трябва да помагаме на всички.

  • Какво е вашето цялостно послание?

Б: Моето послание е хората да бъдат по-смели. Артистите да бъдат по-смели. Да допускат, че най-лошият вариант в техните глави не е чак толкова лош в реалност и не си заслужава да ги откаже от целите им. Всички ние сме отговорни за света, в който живеем, за средата. Всички можем да направим нещо.

А: Аз гледам да не казвам на хората какво да правят. По-скоро искам да им го покажем с акциите. Щом ние можем, значи можете и вие.

В това са убедени Destructive Creation и правят всичко възможно да разпространят посланието.

Когато си млад по пътя се срещащ с много хора, които ти казват да се откажеш, а когато започнеш да успяваш и гласът ти да бъде чуван, те забравят за тези неща. Затова мотото ни е „Да го беше направил ти!“. Това е послание към тези хора. Да се опиташ и да се провалиш е много по-ценно, отколкото да кажеш това няма да стане.

Б: Според мен дори понятието „провал“ не съществува. Провалът е опит, тоест това не е провал. Ти печелиш много неща по пътя.

Във видеото вижте кадри от акцията “Топли хора”.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu