Възстановяването на къпалнята „Мария Луиза“ отново е на дневен ред в националните медии. На 14-ти август кметът на София Йорданка Фандъкова потвърди, че собственикът е внесъл предложение за това. Особено в летния сезон, мисълта за открит басейн в центъра на отдалечената на около 400 км от Черно море столица звучи изкушаваща. Проблемът е обаче, че къпалнята е затворена вече 13-та година, а за нейното ново откриване се говори повече, отколкото се прави. Нека разгледаме нейното минало, за да разберем защо тя е необходима на София не само във функционално отношение.

Историята на къпалнята започва през 1939 г.

Комплексът е открит на 6-ти юли от тогавашният кмет на София инж. Иван Иванов. Важно е да се отбележи, че под неговото ръководство са изградени рилския водопровод, един от първите жилищни комплекси „Слънчев град“, изготвен е и Общият устройствен план на Мусман. По-късно той проектира и язовир „Искър“.

“Първата, построена от Столичната община къпалня е… …най-голямата и най-модерна лятна къпалня на Балканския полуостров.”

Според неговата реч, документирана в списание „Сердика“, тогава къпалнята е застроена върху площ от 2 100 кв. м и е струвала на Общината без стойността на мястото 7 200 000 лева. Състои се от четири басейни: централен, 25/50 м за плувци, с дълбочина на водата от 1.25 до 4.50 м; втори, 20/25 м, с дълбочина на водата 1.10 до 1.30 м; трети за момчета и момичета, с дълбочина на водата 0.65 – 1.10 м. и размери 20/32 м и четвърти, за малки деца, с дълбочина на водата 0.20 – 0.30 м. и размери 6.20/20 м. Общата кубатура на водата в басейна е 4 700 куб. м. Къпалнята е имала капацитет за 5 000 души едновременно. Водата от Рила се е затопляла с пара и се е пречиствала ежедневно. Архитектът е Борис Далчев (брат на Атанас Далчев), ръководител на железобетонните строежи – арх. Квартирников, а на машинните инсталации – инж. Гигов. Строежите са извършени от строителното предприятие Бр. Николови.

Къпалнята скоро след нейното откриване. | Снима: Блог „Стара София“

Каква е връзката между София и водата?

За разлика от други европейски градове, нашата столица не е възникнала по поречието на голяма река. В началото на нейната хилядолетна история се крият горещите извори, а доказателства за това, че водата и баните са били част от града са находките от римски терми, както и сведенията за множество бани по време на Османското владичество. Една от най-знаковите сгради – Централната баня, се намира непосредствено до първия извор, използван от римляните.

В този смисъл, връзката на нашата столица с водата е не само една физическа необходимост, а и културно наследство. Изхождайки от това, че тя е дало началото на София, може би е добре да оценим този ресурс и да стимулираме нейната употреба в полза на обществото.

Още нещо за водата и устройството на София…

Общият устройствен план от 1938 г., известен като „план на Мусман“, предвижда система от зелени „клинове“, които пробиват път към центъра на столицата. Единият от тях е Борисовата градина, преливаща се в Ловния парк. Разполагането на къпалня точно на това място в парка е стратегическо – там посетителите могат да починат от автомобилния шум в „белите дробове“ на града. Тя прибавя към парка и още една функция, като по този начин го обогатява и изпълва допълнително с живот. Тъй като басейните в София са дефицитни, би било добре такива да се появят и на други места в парковете. Това обаче е много деликатна тема, защото подобни „апетитни“ инвестиции могат да предизвикат язви от прекомерно застрояване в парка. Така стигаме и до актуалния спор.

Новото предложение за къпалнята. | Снимка: „ДЕСЕТ архитекти“

Какво и кога да очакваме?

Репортаж на БНТ представя мнението на Ивайло Петков, управител на „ДЕСЕТ архитекти“ – студиото, което разработва инвестиционния проект. Според него трябва да се запази само оригиналната функция.

От друга страна, позицията на Столична община е категорична – няма да се допуска никакво ново строителство на територията на плажа Мария Луиза – ресторанти, СПА център или леглова база. Освен това новият устройствен план на парка не е приет – това би трябвало да се случи до края на годината. Едва след това могат да бъдат разработвани работни устройствени планове за отделни части от него.

Едно нещо ни успокоява в някаква степен – всички подобни дейности по Борисовата трябва да бъдат съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство, защото градината е недвижима културна ценност на градинското и парковото изкуство. Ясно е, че е много по-лесно направеното да се разруши и на негово място да се построи „оборотен“ комплекс. Знаем ли какво обаче ще бъде качеството? Какво ще се случи с автентичността на вече 79-годишната къпалня? Може би трябва да се проследим стъпките си и да се върнем няколко хода назад – да възстановим част от миналото, за да продължим напред.

Повече за съдбата на Борисовата градина можете да прочетете тук.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Новини

One Comment

  1. […] възражда своите забравени бижута, докато съдбата на лятната къпалня „Мария Луиза“ все още е […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Как да разрешаваме конфликти при работата в екип
HILTI за работата в екип пред Академия Лидерите

Първият модул на сезон 4 на Академия Лидерите започна с HILTI. Темата „Работа в екип и пра…