Skip to main content
search

Международното изложение, което трябваше да се състои през изминалата 2020 година, отложено поради пандемията, се провежда в момента във Венеция и включва 112 участници и 60 национални павилиона. Интересно е нарастващото присъствие на Африка, Латинска Америка и Азия, както и широко женско представителство. Изложбата е организирана в пет основни темиAmong Diverse Beings, As New Households, As Emerging Communities, Across Borders, As One Planet.

Експериментален проект на студио L A, City to Dust, целящ да изследва разрушителното въздействе на туристическия поток във Венеция. / Снимка: Andrea Avezzù

Посещаването на Биеналето е голяма тръпка за всеки отдаден студент по архитектура или дипломирал се архитект. Съществуваща от близо половин век, тази платформа представлява чудесно поле за сблъсък на интерпретации и гледни точки на всичко, което ни заобикаля в архитектурния свят, а и не само. Тазгодишната тема бе зададена от Хашим Саркис, куратор на събитието, и се оказа изключително актуална във времена на пандемия.

Alison Brooks Architects – монументална маса, на която са представени шестнадесет архитектурни модела като „ пространство за разговор “ / Снимка: Gerda Studio

Изложбата се оказа до голяма степен провокативна, като представяше богат и разнообразен набор от идеи. От инсталации, представящи огромни кошери и идеята за нови хабитати, където хората живееят заедно с насекоми и всякакви други животински видове, до футуристични структури, изградени от оптични кабели и нишки,през различни форми на социални и държавни жилища, както и разглеждайки  малки и големи общности от най-далечни точки на света и това как те живееят от години насам под булото на традициите.

“Три британски джамии”, специален проект за павилион за приложни изкуства на Биенале 2021. / Снимка: Andrea Avezzù

Тъй като би било невъзможно в рамките на една статия да ви споделя подробно цялостното преживяване и да опиша всички павилиони, реших да ви разкажа за 5 от тях:

1. con-nect-ed-ness

Датският павилион определено е мой фаворит. Пулсацията и преливането на пространствата едно в друго, звукът от течащата вода навсякъде около мен, богатата растителност и не на последно място кухничката, където може да се насладиш на току-що приготвен чай от свежи билки създават хармонична и някак мечтателска атмосфера, която определено ме накара да се застоя дълго време.

“Чайната” в павилиона на Дания. / Източник: Google Images

Основна тема за павилиона е водата, която освен символ на живот е представена и като свързващо целия свят звено. Инсталацията представя динамичния цикъл на водата, която бива събирана от покрива, а след това чрез прозрачни тръби или открити поточета циркулира през цялото пространство и достига до огромен басейн, около който е разположена мека мебел, където човек може да потъне и да се отдаде на мислите си.

Финалното пространство от изложбения път – басейн с дървена платформа по средата и мека мебел по периферията, където посетителите могат да се усамотят и насладят на звуците, създадени от течащата вода. / Източник: Google Images

Кой знае къде е била преди и къде ще отиде след това? Кой знае през какви други тела, държави и векове е преминала? Това са едни от въпросите, които поставя датският отбор. Цикличният поток и безграничността на водата свързват минало, настояще и бъдеще и изключват всяка възможност да бъдем изолираме един от друг, като своеобразна манифестация, признаваща, че сме изначално свързани. Водата тече през нашите общи пространства, носейки време, бедствие, живот и много други елементи, конструиращи битието.

2. Норвегия-Швеция-Финландия

Трите скандинавски страни се обединяват в общ павилион, споделяйки темата „ Какво споделяме? Модел за съжителство.“  Те представят фрагмент от бъдещ модулен проект, изпълнен в светло дърво и носещ духа на скандинавската архитектура и интериорен дизайн. Тук може да се разходите спокойно боси, докато се радвате на проникналото в интериора дърво и обляното от светлина пространство, в което е образуван един малък, своеобразен лабиринт, из който всички са едновременно заедно и насаме със себе си.

Норвежките архитекти Helen & Hard предизвикват жителите да споделят елементи от личния си живот както помежду си, така и с обществеността. Резултатът е споделено пространство – модел за това как едновременно може да се изгради общност и устойчива среда за живеене. Проектът използва иновативна система от сглобки с масивен дървен конструктивен материал. Междувременно художничката Anna Ihle, жител на Vindmøllebakken, изследва политическите измерения на споделеното живеене, което може да бъде проследено във видеа, излъчени на екрани из павилионното пространство.

3. Японският павилион

Темата Co-ownership of Action: Trajectories of Elements представя идеята за преизползването на елементи и потенциалните нови интерпретации, които биха могли да бъдат породени. Пейки, създадени от покривната констукция, полупрозрачни екрани, изградени от стени на къща – на пръв поглед тотален хаос от елементи – в действителност японският павилион представя много повече от това. За провеждането на експеримента, 65-годишна дървена японска къща, предвидена за разрушаване, бива разглобена и пренесена до градините на Биеналето. Интересно за къщата е, че поради многобройните трансформации и разширения, които е претърпяла, в нея са открити разнообразни материали, разкриващи различни исторически и времеви пластове.

Японския павилион отвън. / Източник: Google Images

Изложбата е инсталация, която съчетава стари и нови материали в нови композиции, в комбинация от творчески усилия на множество архитекти и венециански занаятчии. Така архитектурата е представена като продукт на верига от разнообразни, но съвместни действия.

4. Oræ – преживявания на границата

Изключително интересен за мен се оказа павилионът на Швейцария, чиято основна тема бяха преживяванията в граничните райони. Освен пространствата, които обитаваме на национално ниво, също толкова важно е как живеем заедно с другите националности и как приемаме чуждата култура и светоглед. За съжаление, може би един от основните проблеми на съвременното общество е именно интегрирането на различните от нас и създаването на една обща среда, която да приветства всекиго.

Игра на сенки върху макетите, част от швейцарския павилион. / Източник: Google Images

Oræ е латинска дума, синоним на граници, обозначаваща границата на нещо и образно казано неговото „начало“. Ако глобализираните метрополиси са били под светлините на прожекторите на ХХ век, то границите днес са лабораторията на политическите, социалните и икономическите явления на двадесет и първи век. Обитателите на граничните пространства, оставени сами със себе си, живеят съвременния свят в неговата най-насилствена форма на потисничество.

Основното изложбено пространство на швейцарския павилион. / Източник: Google Images

За ефимерното пространство на границите липсва какъвто и да е било проект. Затова швейцарският екип решава да обикаля периферията на страната в търсене на истории и описания на живота в граничното пространство от първо лице. Така се оформя колективно разузнаване. Oræ е проект за територия – въображаема и реална. Преплитат се истории на бежанци, работници или просто живеещи хора там. Финалният продукт са 46 репрезентации, под формата на макети, изработени лично от самите разказвачи.

5. Болница на бъдещето

Болница на бъдещето в действителност не е павилион, а се намира в сградата на Арсенале. Инсталацията представя личния поглед на нидерландското архитектурно студио OMA над бъдещето ни съжителство заедно, само че на територията на болниците. Репрезентацията се състои от паравани, зад които са поместени болнични легла, а междувременно се прожектира късометражен филм. На леглата не може да се сяда, но това е защото хората вече не принадлежат на болничните пространства – това е място, където никога повече няма да отидете. Всеки пациент ще бъде лекуван поотделно, дистанционно, а всеки ще може сам да отглежда вкъщи лекарствата, които лекарят му е предписал.

Кадър от болиницата на бъдещето, в която хората вече не са добре дошли. / Източник: Google Images

Болницата се явява постояннен поток като театър, който трансформира пространството си според събитието. Тя ще бъде самостоятелна, подобно на оранжериите, които произвеждат собствена реколта. Нововъзникналите пространства ще позволят на автоматизираните машини да се справят с рутинните задачи, вместо с персонала, оставяйки прецизната работа в ръцете на устройствата, отстранявайки възможните „човешки грешки“.

Станимира Гетова

Архитект със страст към всевъзможни архитектурни явления в заобикалящия ни свят. Обича четенето, история, изкуство, танци и рисуване. Вярва, че пътуването е безценен източник на вдъхновение, нови знания и представи за света.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu