Как да си направим музей за съвременно изкуство и дизайн?

През хилядолетията човешко съществуване най-запомнящите се произведения на архитектурата, запазени и ценени до наши дни най-често са били образците – символи на абсолютната власт, били те фараоните в древен Египет, императорите на Рим, църквата през Средновековието или диктаторите на 20-ти век. С апогея на демократичните принципи на Запад, абсолютизмът в политиката постепенно залязва, а с това се променят и типологиите на новите сгради, в които влагаме върховите ни постижения в архитектурата. Те вече не са пирамиди, църкви, парламенти или замъци.

Мястото им все повече започват да заемат обществени сгради – музеи, галерии, библиотеки, театри, културни центрове.

Изложба в Пинакотеката на модерното изкуство в Мюнхен. Снимка: Pinakothek der Moderne

Когато говорим за съвременната българска архитектура, липсата на инициатива за изграждане на точно такива нови обществени сгради стои като основен проблем. Това се дължи на редица фактори – политически, икономически, но и социални. Изглежда обществото все още не е готово да възприема нови, съвременни сгради, които да разказват и показват българската култура днес. 

Прочетете повече за проекта на РЦСИ “Топлоцентралата”

Добре е да отбележим, че все пак позитивни стъпки в тази посока има. Например конкурса за нова библиотека във Варна от 2015 г., която обаче все още очаква своята реализация, както и вече работещия Регионален център за съвременни изкуства – Топлоцентралата, който също бе резултат от архитектурен конкурс, но пък днес среща проблеми в начините на използване и експлоатация на сградата. 

Проектът за библиотеката във Варна, класиран на първо място. Изготвен е технически проект и сградата към този момент има разрешително за строеж. Снимки: whata.org

Повече за библиотеката във Варна, прочетете в статията на WhATA

Нека разгледаме обаче два примера от Германия или по-точно – Бавария, чрез които да помислим над това как да създаваме съвременни музеи и галерии – как трябва да изглеждат те и какви истории трябва да разказват.

Новият музей в Нюрнберг

Нюрнберг е град с богата история, простираща се от Свещената римска империя, когато в града заседава Райхстагът, през крайните нацистки амбиции на Хитлер, вдъхновени именно от средновековния прогрес на града, до днес. Съвременната архитектура в Нюрнберг се вписва умело в китните улици на стария град и “пробива” мащабния конгресен център на националсоциалистическата партия. 

“Пробивът” в Документационния център на нацистката партия, който се простира от входа на сградата до митинговия площад. Днес сградата е музей, отново резултат на архитектурен конкурс. Снимки: www.thelongestway.com, Зекие Емин

Прочетете тук повече за историята на Нюрнберг и Документационния център на нацистката партия

Новият музей, разположен в стария град, е иницииран още в началото на 90-те години като пространство, което да събере в себе си съвременно изкуство от 50-те години до наши дни. Тази инициатива показва желанието на града да се дефинира по нов начин като включи съвремието в големия разказ. Днес музеят става задължителна спирка за всеки посетител на града заедно с Документационния център на нацистката партия, готическите църкви и средновековния замък.

Лява снимка: Фасадата в дясно контактува умело със съседната историческа фасада. Тънката лента от светъл материал на лявата фасада също е част от проекта за Нов музей. Процепът между двете фасади води до Кларисенплац и главния вход на музея. Дясна снимка: Стълбището в интериора. Източни: Staab Architekten

Проектът е дело на немския архитект Фолкер Щааб, който печели конкурс през 1991 г. със “сграда с впечатляваща мащабна извита фасада към Кларисенплац”. Музеят отваря врати през 2000 г. и до днес остава една от най-впечатляващите съвременни сгради в града. Този проект слага началото и на кариерата на Щааб, който днес се изявява като един от майсторите на музейното пространство в Германия. Неговото бюро към момента работи върху разширението на музея на Баухаус в Берлин. 

За мен най-впечатляващият момент в сградата на Neues Museum е начинът, по който посетителят я преоткрива и изживява.

Пристигайки от центъра на града той се среща с една тясна съвременна фасада, която чрез обемите и пропорциите си умело контактува с тези в съседство. Един малък процеп от няколко метра я дели от фасадата вляво. Процепът привлича посетителя и го “всмуква” в тесен “коридор”, който следва впечатляващата извита фасада.

Фасадата към Кларисенплац. Ясно може да се отличи витата стълба, изложбените пространства в ляво и процепите, през които преминават посетителите. Видимият в дясно обем е втората част от сградата. Снимка: Staab Architekten

Коридорът постепенно го изкарва на площада, от който той може да влезе в основното пространството на музея. На практика музеят е разделен в две сгради, като обемът от лявата страна на процепа също е част от новата структура, но толкова умело се слива с околните сгради, че е почти невъзможно това да бъде усетено с невъоръжено око. 

Пространствата в музея са впечатляващи сами по себе си. След като закупи своя билет посетителят влиза във високо фоайе с извита стълба, която го изкачва по етажите. Дъговидна стена разказва за всяка изложба и подготвя посетителя за историята, която го очаква вътре. Мащабната остъклена фасада позволява възприемането на редица творби от историческия площад отвън, като основните експозиции са “скрити” отвъд вторични стени, разделящи изложбените пространства.

Извитият външен “коридор”; витата стълба в интериор; извитите стени, разказващи за изложбите. Снимки: Зекие Емин

В тях се влиза чрез малки процепи, които могат да бъдат ясно отличени и отвън. Разходката в музея и преминаването от пространство в пространство е решено безупречно и посетителят неусетно сменя една изложба с друга, едно пространство с друго. Всички те разказват за съвременна история, изкуство и дизайн, представени с впечатляващ кураторски почерк и експозиционен дизайн. 

Съвременният музей трябва да разказва истории чрез свой собствен посетителски сценарий.

Именно това постигат Щааб Архитекти със своя Нов музей в Нюрнберг и слагат началото на своя творчески път. 

Пинакотеката на модерното изкуство в Мюнхен

Впечатлена от пространствата и разказа в Нюрнберг, както и от прекрасните примери на дизайна на ХХ в, до които имах възможността да се докосна там, се вдъхнових да посетя и музея на модерното изкуство в баварската столица.

“Пинакотека” се наричат помещенията за съхраняване на живописни изображения в Древна Гърция, а днес три музея в Мюнхен носят това име. Всеки от тях представя различен период от историята на изкуството, а с архитектурните си качества подчертава и значението и периодиката на изкуството, което очаква посетителите вътре. Подобно на Нюрнберг и Мюнхен завършва своя исторически разказ с музея на съвремието – Пинакотеката на модерното изкуство.

Фасадата на Пинакотеката на модерното изкуство.

Сградата на Pinakothek der Moderne също е резултат от проведен архитектурен конкурс през 1992 г., в който е отличен проектът на мюнхенския архитект Щефан Браунфелс, който впоследствие проектира и разширението на офисите на немския парламент. Строителството на Пинакотеката е своеобразна сага, която приключва успешно през 2002 г., когато е официалното откриване на музея. 

Прочетете повече за проекта на Браунфелс в правителствения квартал на Берлин

Също като в Нюрнберг, изживяването на посетителя е водещ похват в архитектурния разказ. В първия визуален сблъсък със сградата правят впечатление изчистените бетонни обеми, които за разлика от своите архитектурни предшественици като например образците на брутализма, впечатляват със своята фееричност – тънки плочи; дълги, тънки и високи колони; елегантни процепи, декорирани с фини остъклявания. Доближавайки се обаче посетителят започва да усеща мащаба на сградата и силното и присъствие в пространството като властващ обем. 

Впечатляващият атриум в интериор. Снимки: Pinakothek der Moderne

Попадайки във фоайето настъпва изненада, острите ъгли на фасадата контрастират на кръглия богато осветен атриум, който посреща посетителите.

Две впечатляващи стълбища се развиват надолу и нагоре, започвайки от атриума и под формата на фуния изпращат посетителите към две от основните изложбени пространства. Смяната на нивата нагоре, надолу и обикаляйки в кръг през целия път на посетителя, внушават усещането за богата динамика на пространствата. 

План на сградата. Снимка: Stephan Braunfels Architekten

На практика в план сградата представлява правоъгълник, пресечен от остър диагонал, който обаче не започва от ъглите, а се развива паралелно на тях. В зоната между ъглите на правоъгълника и диагонала материалността е отнета и там се образуват отворени външни пространства. В средата на диагонала е разположен кръглият атриум, който играе ролята на сборен пункт и ориентир за посетителите по време на обиколката им в сградата. 

Пинакотеката на модерното изкуство събира в себе си четири музея – за архитектура, изкуство, дизайн и графика като те заедно представят разказа за съвременния свят чрез различни временни и постоянни експозиции. Експозициите от своя страна впечатляват с педантичен дизайн, ценни експонати и предмети от историята на дизайна, внимателно курирани изложби и произведения на вдъхновяващи артисти.

Стълбата към зона “дизайн”, стесняваща се към атриума. Снимка: Зекие Емин

Посетителят неусетно се “завърта” през всички експозиции, независимо от коя част започне своя път.

Пространствата са организирани така че с приключването на всеки визуален разказ той отново попада в кръглия атриум и се впуска в следващото приключение. 

Като ценител на дизайна няма как да не призная, че експозицията в тази зона бе една от най-впечатляващите. Слизащата от атриума стълба, която се разширява в дълбочина, среща посетителя със стена, на която са изложени емблематични предмети от историята на дизайна. Масивната стена контрастира на обширното празно пространство пред нея и високия таван, от който навлиза приглушена светлина. 

Стената и входното пространство към секция “дизайн”. Снимка: Зекие Емин

Съвременните музеи и галерии са отражение на днешния свят, на историческите и политическите пластове, които наследяваме, на живота, който живеем тук и сега, но и на очакванията ни от бъдещето. Разказът за архитектура и дизайн минава през самите физически пространства, които са своеобразни произведения на изкуството и достига до музейните експозиции, за да ни вдъхнови да анализираме и разбираме света около себе си и да живеем по-добре. 

Как да си направим музей за модерно изкуство и дизайн у нас? Може би като Германия през 90-те трябва първо да възприемем, че имаме нужда от такъв разказ, от нов, многопластов поглед към живота ни у нас днес и в бъдеще.