На снимката: проект „Демократос“ (арх. Галина Милкова, диз. Недко Николов) | Български архитектурни награди

Всеки, който може да прочете този текст, е минал по един или друг начин през българските училища и на съзнателно или подсъзнателно ниво е запознат с тяхната архитектура. За да вникнем в темата, трябва да започна с лична история, която може да ви се стори твърде позната. Веднъж, докато още бях в началните класове, направих макет на моята визия за едно „обикновено“ училище. Той се състоеше от две кутии от сапун, образуващи основен г-образен корпус и други две кутии от паста за зъби, които поставени вертикално подчертаваха краищата на сградата с часовникови кули. Всичко това бе облечено с обикновена хартия и изрисувано с прозорци на два реда. Може би защото бях дете на учител, направеният вкъщи по собствена инициатива макет се озова под един стъклен похлупак в коридора на втория етаж на училището с етикета „идеалното училище“.

Тази история е показателна за това, че различните хора възприемат заобикалящата ги среда по различен начин. Нещото, което в представите ми беше едно обикновено училище, за други бе нещо изключително. Смея да твърдя, че всичко това се корени в липсата на въображение, която често бива подхранвана по пътя на формалното образование и в това, че именно училищата у нас ни учат, че трябва да приемаме негодната физическа среда за константа.

Материалната база и в какво възпитава тя

Всичко започва с началното училище, където децата свикват, че са наредени по чинове и че учителят стои най-отпред, често прав. Интересно е, че дори подредбата често не се оставя на учениците. Освен с йерархията, още тогава децата свикват с това какво е „нормално“ в една училищна сграда. В моето начално училище отоплението се състоеше от печки с твърдо гориво във всяка стая (става въпрос за областен град в началото на XXI в.), но по късно бе заменено с локално парно. В прогимназията, импозантна, двуетажна сграда в неокласически стил, тоалетните се намираха в отделна сграда извън нея и бяха неотопляеми (отново областен град, XXI в.)

Училище в Добрич, което по нищо не се различава от моята гимназия в друг областен град. | Снимка: socbg.com

„Обновената среда неминуемо ще подобри учебния процес.“ – с тези думи директорът откри една от учебните години в гимназията. В санираната и боядисана в цвят праскова соцгимназия на четири етажа учебният процес си остана абсолютно същият. Той зависи от органите, които го планират и изпълняват, а не от дебелината на топлоизолацията. Подобрение имаше, но в температурата и комфорта в помещенията, но не и в хигиената.

Детските фантазии за нормалното училище с двете кули срещнаха своя отзвук в сградата на УАСГ, която лесно може да се идентифицира по двата си масивни учебни корпуса. Иронията в текста по никакъв начин не цели да засегне авторите на проекта – арх. Атанас Делибашев, арх. Иван Попов и арх. Милко Ангелов, доказани архитекти у нас през изминалия век, както и много други професионалисти. По всичко личи, че доминиращата средата архитектурна композиция на късния модернизъм е детайлно планирана. Това показват настилките от мрамор, облицовките от дърво и варовик и окачените тавани от алуминий. Въпреки това сградата не се харесва на значителна част от студентите и преподавателите, предимно заради нейното влошаващо се физическо състояние. От архитектурна гледна точка минусите й се състоят в това, че тя продължава традицията на началното и средното образование – пространствата са разделени на отделни зали и се държат под ключ, а местата, предвидени за свободно ползване от студенти, са изключително малко. Пространствата за неформални срещи се ограничават до вестибюлите и коридорите на първия и втория етаж, а двете групи са поместени на отделни етажи. Тоалетните, и тук остават едно нехигиенично място.

Университет по архитектура, строителство и геодезия, София. Вдясно проличава некачествено изпълнената фасадна облицовка.

Докато бях студент, по време на корекция арх. Лилян Делевски бе споменал, че при проектирането на сградата е съществувала идея за учебни етажи със свободно разпределение, без преградни стени. Така цялото ниво е щяло бъде своеобразно студио с различни кътове, но за целите на нашето образование е било преценено, че такъв вариант не е удачен. Днес, действително етажите с учебни зали приличат на класни стаи, в които иначе интелигентни студенти създават същата шумотевица като прогимназисти.

Защо разказах всички тези свои впечатления?

Сякаш не говорим достатъчно често за това, че културата се изгражда в ранна възраст, а битовата културата е пряко свързана със средата. Така у нас младежта от съвсем ранна възраст свиква с това, че чиновете трябва да са подредени по един начин, че това да е топло в класните стаи е привилегия, че публичните тоалетни винаги са едно неугледно място, до което е по-добре да не прибягваш, че вехто обзаведената класна стая е нещо нормално. Резултатите от това виждаме навсякъде около нас – некачествената градска среда се счита за нещо нормално, неподдържаните сгради – също. Така повечето хора, които не са надарени с достатъчно въображение, ще виждат като идеално едно училище, което всъщност би трябвало да е просто нормално.

Каква е разликата между качествена среда и качествено образование?

Днес, когато все повече училища се сдобиват с обилна топлоизолация и пластмасова дограма, виждаме, че качеството на образованието не се подобрява. Това трябва да ни наведе на мисълта, че е време да започнем да осъвременяваме българското образование не само от гледна точка на строителни материали и обзавеждане, а и от гледна точка на цялостни концепции. В интернет пространството съществуват множество чуждестранни проекти, чиито работещи практики могат да бъдат внедрени и у нас, но е някак си трудно да говорим за бъдещето, докато по много параграфи все още живеем в миналото.

Проект „Демократос“ (арх. Галина Милкова, диз. Недко Николов) | Български архитектурни награди

Не бива да пропускаме и един положителен пример у нас, с който се запознахме през тази година. Победителят в конкурса „Български архитектурни награди“ бе проектът Демократос (арх. Галина Милкова, диз. Недко Николов). Чрез преустройството на училищна столова в актова зала проектът създава пространство, което да възпитава демократична култура и ценности за свобода, равноправие и плурализъм.

Интересен пример е и скорошното откриване на новата Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас. Макар и с гръмко име, училището изглежда като реновирана типова гимназия. Все пак новината за новооткрито училище, което отговаря на нарастващата IT индустрия у нас, ни оставя в очакване за нещо повече.

Новата гимназия в Бургас. Прозорците на фасадата издават познатото ни редово разпределение. | Изображение: flagman.bg

За да може българското образование да достигне ниво, което може да се сравнява с това в развитие страни, е необходимо много повече. Време е да преосмислим пространствата, които разделят учениците и учителите на „ние“ и „другите“ и чрез тях да създаваме места, които провокират интереса и любопитството, дават свобода и същевременно насока, така че учениците да се превръщат в едни интелигентни и можещи хора.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Образование

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Поглед отблизо: независимото архитектурно образование
INCM Витоша 2018: Паралели и публичен ден

Наскоро ви припомнихме за ЕАСА, най-мащабната независима образователна мрежа в Европа. Съз…