Гигантско кълбо стана символ на фестивала Бърнинг Мен

„Дизайн, който е извън пределите на нашата планета.”

Така бе описвана от световните медии основната инсталация на арт фестивала „Бърнинг Мен” в САЩ. Събитието се организира от 1986 г. насам и негов основател е Лари Харви. Заедно с приятеля си Джери Гууъл, те създават фестивала на плажа в Сан Франциско, за да отбележат лятното слънцестоене с изгарянето на гигантска скулптура на човек. С годините събитието придобива невъобразими мащаби в стремежа си да предизвика свободния дух и безкрайно въображение на човека.

Разположение на кълбото в пустинята. Снимка: www.metalocus.es

Това, което го прави арт фестивал е, че в пустинята всяка година се излагат множество творби на изкуството – от огромни постройки до малки предмети, разпръснати наоколо. Част от обектите са интерактивни и предизвикват участниците по различни начини, други са статични, но носят скрит смисъл, който отразява нашата действителност – търси отговори на наболели проблеми или предвижда сценарии за нашето бъдеще. Преди години например с компютри бе пресъздадена формата на „Стоунхендж”. Структурата имаше за цел да отрази огромното значението на тези вещи в съвременния свят.

Нощна визуализация. Снимка: www.newatlas.com

Тазгодишната тема на авангардния фестивал, на който представата за изкуство придобива всевъзможни причудливи форми, беше “I-Robot” (“Аз – роботът”). Инсталацията, която привлече вниманието на всички участници и последователи в социалните мрежи, представлява плаваща във въздуха огледална сфера, която отразява в себе си безкрайната пустиня. Тя е проектирана и създадена от група архитекти и артисти, водени от датския архитект Бярке Ингелс и Якоб Ланге. Самият фестивал е изцяло организиран от доброволци. Поради тази причина финансирането на подобен проект е трудна задача. За да стане реалност гигантското кълбо, в началото на лятото започва набавянето на средства чрез дарителска кампания, която успява да събере 35 000 долара.

Визуализация, изготвена от архитектите. Снимка: www.epeak.in

Гигантската топката е с диаметър от 25 метра и в нея са вложени 30 тона стомана и повече от 1000 часа физическа работа. След като проекта става известен за обществеността, той бива описван като гигантска диско топка, но създателите му залагат в нея и друг смисъл.

Те я описват като умален модел на Земята.

Ингелс казва, че огледалната структура е едновременно практически и артистичен стремеж: „Когато слънцето започне да залязва, огромни сенки ще падат под и около кълбото, а върху него ще се отразява причудлива светлина”. Той твърди, че отразяващата повърхност ще рефлектира социалната енергия в околността и ще и даде нова перспектива – общественият живот ще превърне кълбото в обществена забележителност. Ланге добавя, че „Участниците ще могат да използват инсталацията като навигация в пустинята – също като съзвездията в небето. Може да стане и основна събирателна точка, като ще привлича хората с цветните светлинни ефекти по повърхността си.” Те са целяли и точно тези блещукащи сияния да я превърнат в гигантската диско топка, която очакваха посетителите.

Реализираният проект през деня. Снимка: www.dezeen.com

На пръв поглед първоначалните идеи на създателите може би изглеждат впечатляващи, но физическото им превъплъщение невинаги оправдава всички очаквания.

Въпреки, че инсталацията впечатли зрителите с огромните си мащаби, тя получи и много критики.

Разликата в първоначалните рендери и реалните снимки не остана незабелязана. Поради факта, че фестивалът се провежда в пустинята е напълно естествено той да бъде съпроводен и от прах и пясък. Точно това става причина за разочарованията. Вместо да стане огромна огледална топка, която отразява пространството около себе си, инсталацията по-скоро се е превърнала в „топка от прах”. Така тя не успява да превъплъти напълно всички идеи на създателите си. Този пример още веднъж доказва, че добрият дизайн е този, който е съобразен с контекста си – в случая с природната среда и нейните характеристики.

Реализираният проект през нощта. Снимка: Instagram

Въпреки това, кълбото успя да стане емблематично за тазгодишния фестивал, както и истинска звезда в социалните мрежи. Мащабът и идеите зад инсталацията са отражение на амбициите на дизайнерите си, които днес създават едни от най-обсъжданите и комерсиални проекти на световната архитектурна сцена и оставят там своята трайна следа.